BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

В болгарском храме нашли уникальный экземпляр Евангелия 17 века

В одном из болгарских храмов нашли редкий 400-летний экземпляр Евангелия. Книга, которую хранили в тайне на протяжении столетий, содержала записи о важнейших событиях из истории Болгарии. Об этом сообщает Nova.bg.

Книгу, напечатанную в 1644 году кириллическим шрифтом, обнаружили после смерти настоятеля храма Святого Илии Пророка в городке Войнежа. Предположительно книга передавалась от священника к священнику многие поколения.

Сейчас книга находится в Софийском национальном музее истории. По сообщению музея, книга богато украшена декоративными элементами. В свое время она активно использовалась в богослужениях, на что указывают следы от свечного воска и изношенные нижние края страниц.

На форзаце книги содержатся записи разных авторов, в которых упоминаются события из болгарской истории. В 1644 году Болгария находилась под Оттоманским игом. Среди записей есть упоминание восстания болгар против турок в 1835 году.

Кроме Евангелия был найден экземпляр книги под названием Ирмологий (сборник ирмосов – специальных песнопений, которые можно услышать во время утрени), напечатанный в Москве в 1838 году.

http://www.pravoslavie.ru/100579.html

В българска църква е бил открит рядък, 400-годишен екземпляр на Евангелието. Книгата, която е била пазена в тайна в течение на столетия е съдържала записи за важни събития от историята на България.

Книгата, напечатана през 1644 на кирилица била открита след смъртта на настоятеля на храма „Св. Пророк Илия“ в село Войнежа край Велико Търново. Предполага се, че книгата е била предавана от свещеник на свещеник в течение на много поколения.

В момента книгата се намира в Националния исторически музей в София. Според музея книгата е богато украсена с декоративни елементи. Навремето тя е била активно използвана по време на богослуженията, за което свидетелстват следите от восък и износените долни краища на страниците. В началото на книгата се съдържат записки от различни автори, в които се споменават събития от българската история.

През 1644 г. България се намира под турско робство. Сред записките има споменавания на въстанията на българите срещу турците от 1835 г. Освен Евангелието е бил открит и екземпляр на сборник със специални песнопения за утрините, напечатан в Москва през 1838 г.

http://www.blitz.bg/obshtestvo/kultura/istorichesko-otkritie-beztsenna-nakhodka-v-blgarska-tsrkva-pazena-v-tayna-nad-400-godini_news484345.html

Свързани ли са уникалните старопечатни книги от Войнежа с Велчова завера?

Богослужебна книга, напечатана 100-години преди началото на българското Възраждане и Евангелие от 17 век, открити във Великотърновското село Войнежа бяха дарени на Националния исторически музей в София през изминалата седмица. Книгите е предоставила Пенка Драгнева – Илиева, с което дамата е изпълнила предсмъртната воля на покойния свещеник от църквата „Св. Пророк Илия” във селото — Пеню Цвятков п. Пенев. Заради безчетните грабителски набези в черковния храм през последните две десетилетия свещеникът скрил някои от по-ценните предмети и преди смъртта си ги предал на миряни със заръката да бъдат предоставени на държавни и музейни институции. Безценните книги от селото са вече включени експозицията с редки печатни издания на музея, информира доц. Нина Вутова от Националния исторически музей. „Това издание е изключително важно за нас, то е не просто най-ранното подобно в страната, но може да разкрие неизвестни досега подробности за заверата”, пояснява Вутова.

Не е ясно как старопечатните книги са пристигнали у нас. Знае се, че ръководителят на Заверата Велчо Атанасов се е занимавал с търговия и доставял на местните свещеници богуслужебни книги предимно от Русия. Той отваря първата българска книжарница през Възраждането.
За това пише бележитият търновец Стоян Коледаров, в статията си „Първият български книжар Велчо Джамджията от Велико Търново”, отпечатана във Общински вестник, по случай 100-годишнината от въстанието.

Двете книги, предоставени на директора на НИМ проф. Божидар Димитров са интересни по редица причини, разяснява доц. Вутова. По нейни думи Евангелието е издание, изключително рядко за България, отпечатано е през 1644 година. Книгата е добре полиграфски оформена в една от многобройните печатници със кирилски шрифт в тогавашната Полско-литовска държава. „Тук е много важно да се подчертае фактът, че още в онази далечна епоха конфесиите католическа и праволславна, както и други, живели на тази територия, са съществували по един взаимоприемлив начин. Огромното кирилско книгопечатане във Вилнюс от 1622 година до началото на 19 век показва, че религиозните различия могат да съществуват успоредно и да не си пречат, тогава когато има разбирателство и взаимно уважение. Мисля, че това е добър пример за днешното време, в което повече са разделителните линии, отколкото нещата, които ни обединяват”, заяви за Общинското радио доц. Вутова.

По нейни думи Евангелието е изключително добре запазено, богато украсено, с масивни дървени корици и кожена подвързия. Текстът по страниците е с едно „наистина много крупно, едро, тържествено писмо”, допълни още музейният експерт. Книгата е много ранна, литовско издание, каквито у нас почти не се срещат. Вутова подчерта, че едно от най-ценните сведения за историята ни може да бъде разкрито след разчитането на многобройните приписки, които са „ошарили” страниците на книгата под формата на извънтекстови бележки. Те са оставени както от притежатели на книгата, така и от десетки хора, които са се докосвали до нея през вековната й история. Още в самото начало – на предния форзац има приписка на български език, подписал се е неин притежател. Следват надписи на гръцки, на старополски – поне 15 листа от книгата имат подобни бележки в долното поле на страниците. Очевидно активно е служила в черквата във Войнежа. За това свидетелстват восъчните капки по страниците й. Вутова ръководи екип от учени – специалисти по средно-гръцки и старо полски език, за да може да бъдат разчетени всички летописни сведения от културните паметници. По сведенията на покойния свещеник от с. Войнежа отец Пенев в един от записите се говори и за прословутата Велчова завера. В действителност в териториалния отдел на Държавен архив в старата столица се пази още една книга от черквата във Войнежа, която също има надписи относно Заверата. Те са дело на Христо Аврамски, племенник на един от съзаклятниците, намерили смъртта си в неуспешното въстание. Обстойно изследване по темата е публикувала проф. Елена Налбантова от ВТУ. Пълният му текст може да бъде намерен на страницата на Литернет.