BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

В лозята


Измръзнаха ли лозови пъпки може да се разбере по два начина

Измръзналите пъпки при лозата не могат да се разпознаят от здравите само по външния им вид.

За да се установи дали са налице пражения от появилите се предимно нощни отрицателни температури, се използва една практика от лозарите, която ги ориентира.

Как се проверява описваме отново за любители, които ни зададоха този въпрос наскоро.

В края на зимата се събират пръчки и с остро ножче пъпките им се прерязват напречно.

Когато са живи, пъпките на лозите са свежо зелени, а когато са измръзнали, вече са променили цвета си и са станали тъмнокафяви или направо черни.

Когато дървесината е засегната, тя също посивява или почернява.

Ако може, позабавете резитбата и по този начин наблюдавайте и се убедете в това каква е степента на измръзване, ако го има въобще.

Може да се види как преди да започнат да се развиват, зимните очи започват да увеличават обема си — набъбват. Измръзналите очи не набъбват.

Ако в някои низини са преминали много силни студове, тогава е възможно по стъблото на лозите да се появят и отоци. Това е реакция и по този начин те се опитват да си възстановят повредените тъкани.
Какви могат да бъдат белите от късен пролетен мраз

Късните пролетни мразове не са постоянно явление, но инцидентната им проява води до еднократни чувствителни поражения.

Листата и филизите на лозите, които се развиват напролет, са силно чувствителни на слана например.

Много по-уязвими са приземно формираните лози, тъй като на почвената повърхност температурата е най-ниска. На земната повърхност се развива слана и при нула градуса — това трябва да се има предвид при избора на място за лозите.

Добре е стопаните да знаят, че например разпукващите се пъпки могат да издържат до около минус 3 градуса, но когато са се появили вече малки леторасти, те могат да загинат и при минус 1-1,5 градуса.

Пораженията от късни пролетни мразове могат да се проявят в различна степен при различните сортове.

Ако са засегнати само върховете на зелените леторасти, тогава не се препоръчва първоначално вземане на мерки.

Лозарят може да разчита на факта, че по-ниско разположени летни пъпки могат да продължат растежа без проблеми.

Само по-силен мраз може да унищожава по-голяма част от отделните леторасти. Но в този случай много често в основата си те пак остават жизнени и там се развиват колтуците — една част след появата им трябва да се премахнат — не се разчита на всички.

След мраз се развиват и заместващи пъпки, които са били в спящо състояние — те също вършат работа за сезона и могат да осигурят леторасти.

Борбата с късните пролетни мразове по принцип е доста трудна. Затова стопаните, които създават лозе или засаждат единични лози и асми, трябва да знаят, че тя трябва да започне още с избирането на мястото. Когато то е проветриво, чувствително се намаляват повредите, които биха се получили от евентуални пролетни слани.

Сланите най-често се образуват на ниските места и “бягат” от склоновете на възвишенията заради въздушните течения.

В практиката срещу тях се използва задимяване, но е трудно прижожимо от всеки. При прогноза за слани трябва предварително да се подготвят купчинки от бавно горящи материали — влажна слама, царевичак, лозови пръчки.

http://www.bgfermer.bg/Article/6121600

Докога трябва да режем лозята

Март месец е много важен за лозарите, по-точно за техния календар. Какво не бива да пропускат.

Ако през топлите дни на февруари не са извършили изцяло резитбата при отделните сортове лози, до края на март трябва да я приключат.

Към края на месеца и началото на април трябва де се извърши и резитба на асмовидно отглежданите сортове.

След приключване на работата лозовите пръчки винаги да се изнасят и изгарят, както и частите от старата изсъхнала дървесина.

Отстранете всички счупени рамена и заложете нови

Заложените плодни звена да се привържат към носещите телове.

Лозето ка то цяло трябва да се подготви за обработките в междуредието и реда, а останалите празни места да се попълнят с млади лозички или с подземни отводи от съседните лози.

Внимание!

Преди развитие на пъпките да се прави пролетната обработка — на дълбочина около 15 см.

Пролетното подхранване пък да бъде с фосфорни и калиеви торове, ако това не е направено през есента.

През втората половина на март обикновено започват обработките на междуредовите и вътрередовите ивици.

След това се внасят почвени хербициди, за този, които използва такива препарати.

За производството на собствен облагороден посадъчен материал — през март може да започне облагородяването на маса с предварително подготвени резници и съхранени калеми.

http://www.bgfermer.bg/Article/6110382

Подновете лозето

По време на отглеждането на лозята по различни причини загиват лози. Най-често това става от нападението на болести. Напоследък например доста зачестиха пораженията от болестта еска), а в някои случаи фалове се получават и от неправилна употреба на хербициди — тотални или хормонни.

Според науката нови лозя върху площи от изкоренени стари лозя могат да се създават след минимум двугодишна почивка на почвата.

Много често опитите за подсаждане на единични лози в лозе завършват с неуспех поради натрупаната зараза в почвата и силното засенчване от лозите в другите редове.

Вместо да засаждате всяка година нови лозички и те да загиват, решението е в оставянето на отводи от съседни лози

Операцията е следната:

В случай,че лозето ви е много старо и е започнало масово загиване на лози, се подхожда по следния начин:

От края на лозето се изваждат примерно два реда, площта се изорава и се оставя две години да почива, като на това място могат да се засяват други култури.

След като минат двете години, се засаждат два реда с нови лози.

Когато те станат на две години и започне началото на плододаването, се изваждат следващите два или три реда стари лози.

След почивка от две години се засаждат нови лози и т. н.

Така ще имате хем ще постоянен добив от грозде, хем изцяло ще подновите лозето си.

http://www.bgfermer.bg/Article/6121585