BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Ноябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Окт    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Златни пясъци, ще навърши 60 години

Елитният курорт по Черноморието – Златни пясъци, ще навърши след два месеца 60 години. Живата история не само на комплекса, но и на целия “Балкантурист”, на българския туризъм, е 92-годишният Петър Дойчев.

Възрастният мъж не напуска дома си в София през последните три години, но умът и паметта му са свежи, съветите – мъдри, а ентусиазмът и вълнението му, с които говори за професията, са завидни. Всъщност веднага бърза да каже, че туризмът не е нито занаят, нито професия, туризмът е хуманност, благородство, човечност и призвание. И още – в туризма няма политика, няма граници, възраст и цвят, изповяда за “Труд” своето верую доайенът в бранша. Петър Дойчев е кавалер на ордена “Стара планина” I степен и почетен гражданин на Варна. Името му се свързва със създаването на курортите Св. св. Константин и Елена, Златни пясъци, Албена, Русалка, Слънчев бряг, на туризма в планинските курорти и в столицата. Автор е на книги – истински енциклопедии за трудното начало и наръчници и за най-големите експерти в бранша.

Петър Дойчев, или както умалително го наричат и до днес Бат’Петьо Балкантуриста, е посрещнал в старите варненски къщи с асмите първата група от 800 чехи и словаци през далечната 1948 г., а през следващата година е вече управител на първия хотел “Роза” в курорта Св. св. Константин и Елена, тогава Дружба. За гостите е нямало големи възможности за развлечения и затова по негова инициатива се организирали екскурзии със суха храна до неоткрития още голям плаж “Узункум”, за да събират мидички на пясъка – там, където след няколко години ще започне строителството на Златните.

На 11 август 1956 г. е направена първата копка на комплекса и на 30 юни следващата година е открит първият хотел – “Родина”, припомня Петър Дойчев.

“Нямаше вода и достатъчно електричество, нямаше път и канализация”, връща лентата назад той. За почистване на хотела, преди да го отворят за съветски туристи, дошли в България за eвропейското баскетболно първенство в столицата и с нощувка по Черноморието, жените в индийска нишка са носили кофи с морска вода, за да го мият. А побелелите от солта прозорци търкали повторно със суха кърпа. Най-любопитното при бурното строителство в курорта е битката със змиите, за чието унищожаване тогава докарали таралежи от Албания и викали на помощ специалисти от зоологическата градина (случаят вдъхновява сюжета на анимационния филм “Умно село” на Доньо Донев).

Възхитен от девствената природа, Петър Дойчев пише: “Няма да сгреша, ако оприлича курортен комплекс Златни пясъци тогава на голяма концертна зала в гората, в която главните артисти и музиканти бяха птиците.” От бързото на акорд соцстроителство той пази и горчиви спомени. Още през 1963 г. курортът е посещаван от богати туристи западняци, които изпадали в потрес как при тези дадености и климат материалната база е лоша. Със заповед от горе първите хотели са били строени с един санитарен възел на етаж, вместо вратичка на гардероба се веело перденце, душът обливал цялата баня, а на площ от два квадрата едва се побирали мивка и тоалетна, липсвала тоалетна хартия, лента за дезинфекция и сапун. По-късно се изграждат над 90 модернизирани луксозни хотелa с първокласни ресторанти и плувни басейни, атракционни заведения с богата фолклорна програма и хубава българска кухня, нощни барове и вариетета, яхтено пристанище, почват морски празници и конкурси за красота “Мис Златни пясъци”. Първият българин – гост на Златни пясъци, е бил Богомил Нонев, директор на радиото, посетил през ноември 1957 г. хотел “Сирена”.

“Когато откривахме хотела, нямахме дори радио. С пристигането на Вилхелм Пик, първия секретар на ГДР, младежта се оплака, че нямаме радио. Той се върна в Германия и ми изпрати личен подарък (още го държа вкъщи) – голям радиопарат “Страдивариус”. Монтирах го в хотела и започнаха да го слушат”, разказва Дойчев.

Той отново припомня историята на българския туризъм. Основоположникът му е д-р Ячо Кабаивански, бащата на известната оперна певица Райна Кабаиванска. Той написал концепция към икономиката да се създаде отрасъл международен туризъм и тогавашният държавен и комунистически вожд Георги Димитров харесал идеята. Заминал веднага за Москва, но Сталин го отрязал с думите “където има туризъм, има и шпионаж”. Върнал се Георги Димитров и заповядал да се махне концепцията и вече да не се говори за туризъм. Но когато отишъл през 1947 г. в Чехословакия да сключи договор за братство и приятелство, първият й секретар Клемент Готвалд след официалната част му казал: “Имам една молба към теб – моята интелигенция напира да ходи на море. Иска на далматинския бряг, но като отиде, няма да се върне, не смея да я пусна. Моля те, приеми я на вашето море.” Готвалд припомнил на Димитров, че България дължи пари на Чехословакия за национализираните й у нас електроцентрали и захарни заводи. Така виновникът България да започне да развива туризъм е министър-председателят на социалистическата държава, който изпрати първите чехкини на море у нас, посочва Петър Дойчев. На 6 януари 1948 г. е излязло постановлението за създаване на “Балкантурист” и за негов директор е бил назначен д-р Ячо Кабаивански. Дойчев бил студент във Варна и изкарвал прехраната си като бюфетчик в една сладкарница, когато първият секретар в града и един полковник го отвели за тайна среща.

“Бяха опасни времена и не знаех къде ме водят, много се изплаших, а те ме заведоха при Георги Димитров в Евксиноград. Стъписах се, като го видях, а той ми каза: “Ей, ти си бил много млад, бе, на колко си години?” Казах му, че карам 24-тата година, че съм студент.

“С теб ще правим туризъм, чехословаците ще посещават нашето море, а и други другари от социалистическите страни”, отсякъл Първият в държавата. През годините Петър Дойчев е бил и администратор, екскурзовод, управител на първия хотел на “Балкантурист” и дълги години работил в Държавния комитет по туризма. Като безпартиен обаче никога не е бил голям шеф.

Освен стотиците чужди гости е посрещал Тодор Живков, Мара Малеева, Станко Тодоров, посланици, популярни български актьори, космонавти, сред които и Юрий Гагарин. На посещение в Златните са били маршал Тито, етиопският император Хайле Селасие и др.

https://trud.bg/%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b4-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%bb-%d1%87%d0%b5%d1%85%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b0/


„Скъпи Юрий Алексеевич Гагарин, за нас, българите, днес е необичайно щастлив ден – се обръща към него Живков. – Вестта за Вашето пристигане на българска земя, развълнува дълбоко мало и голямо по нашите градове и села. Вие извършихте в името на мира и за благото на цялото човечество чутовен подвиг. Велико дело, което предизвиква възхищение и гордост за могъществото на човека по всички краища на нашата планета. Вашето име стана близко, родно, скъпо на всяко българско сърце. Позволете ми, драги Юрий Алексеевич, от името на Централния комитет на Българската комунистическа партия, президиума на Народното събрание и Министерския съвет на Народна Република България, от името на целия наш народ горещо да ви приветствам по случай пристигането ви в нашата родина. Във ваше лице ние поздравяваме славните труженици на съветската наука и техника, хилядите съветски учени-специалисти, които в условията на съветската власт и от позициите на марксистко-ленинското материалистическо учение, оставиха далеч зад себе си науката и техниката в капиталистическото общество, успешно овладяват най-дълбоките тайни на природата. Подчиняват нейните неизчерпаеми сили в служба на човечеството, създадоха условията за постепенно проникване на човека в незнайните простори на Вселената.”

Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той. След два дни стотици хиляди хора го посрещат на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.

Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това са изпратени първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.

След разпадането на социалистическия блок България продължи сътрудничеството си в развитието на космически технологии с отделни държави. Но не можа да използва големия си потенциал в областта на космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии, апаратури и системи, тъй като поради липса на средства за членски внос до тази година нямаше членство в Европейската космическа агенция. Така или иначе, България продължава да работи в областта на космическите технологии вече близо половин век, от 1969 г. Една година по-рано – през 1968-ма, първият човек, летял в Космоса, Юрий Гагарин, загива при тренировъчен полет на самолет МиГ-15… И отново може да гледа Земята отгоре.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100493314


Натиснете бутона ► за да чуете: