BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Св. равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

Светите братя Кирил и Методий — първоапостоли и първоучители на почти всички славяни и техните ученици

Акад. Васил Гюзелев

През втората половина на IX век България бе онази страна в Европа, където Кирило-Методиевото дело можеше да има най-благодатна почва за развитието си. Не само поради приобщаването си през 865 г. към формиращото се европейско семейство на християнските държави и народи, но и поради дълго продължилото тук търсене на подходяща писмена култура. Предкирилометодиевският период на писмовността е отразен в «Сказание за буквите» на Черноризец Храбър (ІХ в.):

«Прочее, преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и тълкуваха с черти и резки. Когато се покръстиха, те бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви — без устроение. И така беше много години.»

Чертите и резките — това са многобройните загадъчни знаци на прабългарското рунно писмо, които се откриват в един твърде широк географски ареал: от Бесарабия до Халкидика и от Черно море до Панония. Публикуването на по-голямата част от тях от археоложката Л. Дончева е добра основа за разчитането им, за което не са достатъчни похвалните усилия на любители.

Гръцкият език и писменост навлизат в Българското ханство на Долния Дунав още в началото на съществуването му. За това свидетелства първият надпис към релефа на Мадарския конник от 705 г. Повече от 100 са издадените от В. Бешевлиев първобългарски надписи на гръцки език от периода VIII — началото на X в. Употребата на гръцкото унциално писмо през дълъг период създава основата за възникване по-сетне в България на кирилицата, изместила твърде бързо от употреба глаголицата. Римските букви и тяхната употреба са регистрирани от три надписа на латински език, намерени в старобългарските столици Плиска и Велики Преслав, свързани с пребиваването на папското духовенство през 866-870 г.

Като се добави наложената след идването на Кирило-Методиевите ученици в България употреба на глаголицата и кирилицата в славянския език, тук има удивяващо многообразие на използване на графични системи и писмености — факт, който не се наблюдава тогава в нито една от държавите на Европа. Смъртта на св. Методий във Велехрад през 885 г. белязала трагичния край на Великоморавската мисия на славянската писменост и книжнина и същевременно началото на Българската мисия. Нейното значение в културната история на славянството и Европа е с изключителна важност, защото тя бележи утвърждаването на нов, трети духовен европейски свят редом със съществуващите западнолатински и източновизантийски.

Дошлите в България през 886 г. Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум, Ангеларий, Константин и др. получили блестящи условия за разгръщане на проповедническа, просветителска и книжовна дейност от страна на нейния владетел княз Борис I — Михаил (852-889; +907), който се изявил в ролята си на спасител, покровител и вдъхновител на славянската писменост и книжнина. Това в най-голяма степен, успоредно с извършената християнизация на българите, определя изключителното му място в цялата ни история. Продължаването на Кирило-Методиевото дело, превръщането на България в негаснещо огнище на християнска и славянска просвета и книжовност, в пръв духовен вожд на славянския свят разкриват държавническия гений на най-великия сред средновековните ни владетели. Чрез подвига, който в края на ІХ — началото на X в. се твореше в българската земя, се разтваряха дверите на културната история за една нова творческа стихия — славянството. Значимостта на средновековна България като «държава на духа» (според точ С. Лихачов) особено релефно и в християнски дух е подчертана в старобългарската творба от началото на XIII в. «Разумник — указ»:

«Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето… Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух…»

http://www.cross.bg/bulgariya-tzarstvo-nachaloto-1542558.html#.WRQUf9zaf7t

Днес православната църква почита светите братя Кирил и Методий. Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на светите братя — 14 февруари за Свети Кирил и 6 април за Свети Методий. За техния общ празник, 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Тази дата се чества и през следващите векове като църковна прослава, а през годините на българското възраждане се превръща и в гражданско тържество, изразяващо духовните въжделения на българите за църковна и политическа независимост, просвещение и национално въздигане. През 1857 година започва редовното отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Първото честване е организирано от Найден Геров през 1851 г. в Пловдив. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура. Светите братя Константин и Методий — създатели и разпространители на първата славянска азбука — глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа. Днес имен ден празнуват всички с имената Кирил (означава — господарски), Кирилка, Киро, Кирчо, Методи и Методий (означава — изследващ).

https://www.blitz.bg/dnes-cherpiat/golyam-praznik-e-dnes-cherpyat-vsichki-s-gospodarski-imena_news511663.html