BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Опитите за отричането на Баташкото клане са кощунство с паметта на загиналите и с историческата истина

Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус“, във връзка с отбелязването на 141-годишнината от Баташкото клане.

Фокус: Проф. Павлов, преди 141 години Априлското въстание обръща световното обществено внимание върху борбата на българите за национално освобождение. Потушаването на въстанието обаче е свързано с жестокости спрямо населението от въстаналите области, като най-ярък пример за това е Баташкото клане. Каква е бройката на избитите жители на село Батак и може ли да се определи то като геноцид?
Проф. Пламен Павлов: Разбира се, че може да се определи като геноцид. То и никаква друга подходяща дума няма за това. Разбира се, не трябва да забравяме, че освен в Батак, кланета бяха извършени в много други селища. Същото важи и за революционната столица Панагюрище, където също има кървави изстъпления и те са дело на редовната армия. Докато в Батак действат главно башибозушки шайки, в Панагюрище и на други места, същото върши и редовната армия. Това говори, че геноцидната политика е една от същностните страни на Османската империя и на нейното отношение към българския въпрос. И въобще към всеки един въпрос, свързан с права, свободи — думи, които днес някои използват много фриволно. Що се отнася до броя на жертвите в Батак, там, разбира се, има известни колебания, тъй като никой не е могъл да направи точна статистика. Но обичайната численост е около 5000 убити и е напълно защитима с аргументи и с факти. Едно голямо селище, което има статут на градче, на практика е изпепелено, унищожено, населението му е избито или се разбягва, много деца са отвлечени в робство или в плен. На практика имаме случаи и на примитивно робство. Имаме, разбира се, случаи и на спасяване на деца. Но чудовищно е престъплението в Батак. Аз обаче бих искал да кажа две думи и за самото въстание в Батак, тъй като много често акцентът става основно върху клането, което е напълно обяснимо. Но не бива да забравяме, че Батак е едно от огнищата на въстанието и затова репресиите са толкова жестоки там. В резултат на действията на Петър Горанов, на Трендафил Керелов, на десетки активисти на революцията в Батак, имаме почти 1000 души въстаници. Те са много добре организирани. Тоест, ние имаме едни държавотворни действия. Като цялата тази организация не е за агресия срещу някого, а е за отстояване на правата на българите и за постигане на свободата.
Фокус: Какви отзиви има в европейските държави във връзка с Баташкото клане?
Проф. Пламен Павлов: Ако се каже, че Батак беше една прелюдия към Освобождението на България, това няма да е пресилено. Ужасяващото клане в Батак, отразено от Макгахан, американец, който обаче е кореспондент на европейски вестници, после от останалата европейска преса, от руската преса, от пресата в цял свят. Донесенията на консулите. Не бива да забравяме това, което прави самата Пловдивска митрополия. Миналата година беше издаден един много добър сборник от колегите в Панагюрище, от доц. Атанас Шопов, директор на музея в Панагюрище и доц. Милен Куманов от София. Там в основата е един наш колега журналист Свилен Мишляков. Беше издадена кореспонденцията на Пловдивската митрополия с Екзархията. Най-вече това са писмата на епископ Гевасий Левкийски и там се вижда и разрухата от въстанието, и непоносимата атмосфера след въстанието. Не бива да забравяме, че се е стигнало в един момент живите да облажават умрелите, както се е казвало. Репресиите са ужасни. Нашите прадеди са подложени на всекидневни унижения, на разграбване на имущество и добитък. Последствията от въстанието не приключват само с тези дни на „пиянството на един народ“, както го наричаше Иван Вазов, но продължават месеци след това. Това е закономерното продължение на нещата, които ни водят към Руско-Турската война и към Освобождението. Батак, разбира се, е една от най-ярките поанти на тези събития. И най-мрачните.
Фокус: Може ли да се каже, че саможертвата на хората от Батак не е била напразна с оглед на последвалото Освобождение?
Проф. Пламен Павлов: Те правят саможертва и това е оценката на историята. Когато населението на Батак, водено от интелигенцията, водено от селските първенци, те вдигат бунта не за да загиват, а за да живеят, за да живеят техните предци. Но те си дават ясно съзнание какво би станало в чудовищната политика на Османската империя. Априлското въстание е имало шанс да успее. Самото надигане на българите, съчетано с други прояви на напрежение на Балканите, са карали Великите сили вече да мислят за някакъв изход от тази ситуация. Имало е идея, с която са били съгласни почти всички Велики сили, освен Великобритания, да започнат преговори между въстаналите райони и османската власт. И това е една от причините за мащабите на репресиите, за тяхната арогантност, за цялата тази отвратителна каскада от насилие, която виждаме по време на въстанието. Апостолите на въстанието и самите баташки първенци – това са интелигенти хора, това са хора от средната класа и нагоре. Тук трябва да се върнем към делото Апостола на свободата Васил Левски. Когато той изгражда революционната организация, заедно със своите съратници, това е организация, в която участват най-активните слоеве на обществото – търговци, занаятчии, първенци, даже хора от най-богата среда, които са патриотично ориентирани. Тези хора не са самоубийци, те не са някакви камикадзета. Малко се знае, че Левски и неговите най-близки съратници са предвиждали вариант на преговори с Империята за получаване на автономия. Ние трябва в много по-трезва и мащабна светлина да разглеждаме действията на нашите апостоли и на нашето революционно движение. Това са умни хора, които имат отговорност към живота на другите. След въстанието има една атмосфера на отчаяние, от друга страна на надежди. Там емоционалното взема връх понякога над анализа. То е и нормално в такъв момент да нямаш хладен разум. Днес, от дистанцията на времето, виждаме, че българската национална революция е готвена с много отговорност към хората, с щадене на националния потенциал. С достатъчно решимост, с желание да са изгради силна армия. Тогава нашите предци, без България да е свободна, са смятали, че без една въоръжена сила не може да се преговаря с никого. Това е основата и на Левски – ние трябва да бъдем достатъчно подготвени сами, за да можем да изложим своите интереси и искания пред международната общественост. Днес тази особеност, макар и в съвсем други времена, е в сила.
Фокус: Каква е причината у нас да има хора, които да отричат Баташкото клане?
Проф. Пламен Павлов: Умът ми не го побира как може да се отрича Баташкото клане. Хора, на които не бих искал и имената им да споменавам, правят такива опити за ревизия, за някакво ново вглеждане, това са неща лишени от здрав разум. Не бива да забравяме това, което става в Еледжик, Ямболско, където на 11 май, навръх празника на българската просвета, култура и азбука, влиза въоръжената сила и унищожава населението и го коли масово. Един от хората, които в млада възраст са жертва на това нещо, е бащата на Джон Атанасов, който бяга по-късно в Америка от това село. Никаква претенция за модерен поглед, за толерантност и други такива криворазбрани понятия не оправдава тези, които го правят. Много често такива хора го правят, за да направят силно впечатление, за да получат някакво финансиране от хора, които или са злонамерени, или просто са невежи на тема българска и балканска история. Но такива опити трябва да бъдат пресичани категорично, тъй като те са кощунство с паметта на загиналите и със самата историческа истина.
Бог да прости жертвите на баташките кланета. Там започват преговори, има споразумение, което е нарушение. Много често се спекулира, че там българи били клали българи. Тъй като една голяма част от башибозуците са българи мюсюлмани от Родопите. Обаче ние не бива да забравяме, че това е насаждано от турската върхушка в Пазарджик и тези хора са мотивирани да бъдат толкова жестоки. Освен това, участват башибозушки шайки и от други места, а не само от околните селище. Това са отново опити да се прехвърли от болната глава на здравата. Основният виновник за това е Османската империя. И ако някой днес се опитва да ми я представя като някаква модернизираща се държава и да ми мечтае за неоосманизъм, нека погледне какво е станало в Батак. И каква е реакцията на целия свят спрямо тази геноцидна политика.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/05/14/42933/opitite-za-otrichaneto-na-batashkoto-klane-sa-koshtunstvo-s-pametta-na-zaginalite-i-s-istoricheska-istina.html


„Баташкото клане“ на полския художник Антони Пьотровски