BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Мадарският конник – свещеният символ на България

Поне веднъж в живота си всеки българин трябва да стигне до величествените скали с уникалния релеф Мадарски конник. Никъде другаде в Европа няма подобен паметник от Ранното средновековие. Българският е неповторим. И е на култово място, пълно с хилядолетия история, силно енергийно въздействащо, разказват познавачи. Затова близо 63 000 българи и чужденци миналата година са гостували в Националния историко-археологически резерват “Мадара”. Той е между двете стари столици Плиска и Велики Преслав, на 20 км източно от Шумен, регионът, откъдето започва България.

560

Точно преди 145 г. Мадарският конник е открит за науката от известния пътешественик и учен Феликс Каниц. В 100-метровите скали човешка ръка е изсякла безспорна триумфална сцена, пълна с много символика – конник в победен ход, с връхна дреха до коленете, в реални размери, е забил копие в повален лъв, а отзад го следва куче. И до днес интерпретациите са много, но три надписа на гръцки език карат историците да го датират между 705 и 801 г. и да го свързват с трима български ханове – Тервел, Крумесис и Омуртаг. Има ясни свидетелства за събития от 705 г., когато византийският император Юстиниан е свален насилствено от престола и заточен. Хан Тервел с войската си му помага да се върне на престола, а в замяна е отрупан с дарове, териториални придобивки и признание да носи титлата кесар – цар на българите, а Византия се задължава да плаща ежегоден данък. Ценните хроники в скалата са първата писана история на Дунавска България върху камък и са много важни, обяснява уредникът на резервата Юри Йоргов. А мадарският релеф е най-яркият символ на създаването и утвърждаването на българската държавност.
Заради своята уникалност, през 1979 г. Мадарският конник е включен в Списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение, шедьовър на човешкия творчески гений, без аналог в Европа и част от изворите за ранната й история. През юни 2008 г. българите с гласуване сами провъзгласиха Мадарския конник за Глобален символ на България.

Какво е днес състоянието на релефа?

Преди няколко години при едно от посещенията си за проучване състоянието на скалата проф. Валентин Тодоров успокои – имало го е 1300 години, ще го има поне още толкова! Релефът е под постоянен мониторинг. Заради това под него е монтирано скеле – площадка за лесен достъп. Със сигурност съвременните технологии трябва да позволят премахването му и дано е по-скоро, коментират туристи и екскурзоводи. Всеки месец в резервата идват наблюдатели от БАН, които са разположили уреди, за да отчитат има ли движение в пукнатините на скалата. Няма данни за нещо обезпокоително, не е отчетено допълнително напукване, казва Даниел Руменов, директор на Регионалния исторически музей в Шумен.
Не е тайна, че основните вреди по релефа са нанесени, когато е правен гипсов отпечатък от Мадарския конник за изработката на негово копие. При свалянето са засегнати надписите, а най-лошото е, че в пукнатините влиза гипс. Той е хигроскопичен, зимата при замръзване се разширява и цепи камъка. За десетилетия са правени неколкократни почиствания, излизали са килограми гипс. В последните години международен проект за биозащита на конника въздейства на експериментални участъци с живи бактерии, които се “хранят” с налепите, преобразуват ги и заздравяват скалата. Сега методът е приложен в засегнатите места с пукнатини.

Точно 225 стъпала, разделени от няколко площадки, трябва да изкачат гостите на резервата, за да видят отблизо Мадарския конник. Въздухът в резервата е кристален, природата под скалите е уникална, а всеки сезон сменя различни цветове и затова пътят до конника се превзема на един дъх. А там под него е мястото за гордост, вдъхновение, исторически спорове и догадки.
Атракциите в резерват “Мадара” са много и ако имате цял ден за пътешествия през история и природа, може да поемете по еко пътеката с пещери, скални църкви, монашески килии и неусетно ще стигнете до крепостта на Мадарското плато. И тя е уникална, знае се, че тук е имало живот поне до XV век. Гледката отвисоко е неописуема. До същото място може да се стигне и по друг маршрут по 386 естествени стъпала с парапети.
Няма да пропуснете нищо, защото има указателни табели. В момента се подготвят и нови на четири езика. За улеснение на туристите има и електронен маршрут, мобилното приложение се предлага на интернет страницата на Регионалния исторически музей в Шумен. Позволява със смартфони, GPS, таблети да се следва пътят през основните забележителности на резервата.

Голямата пещера с жива вода и акустика за концерти

Резерват “Мадара” е пълен с находки от различни епохи, култури и вярвания. Тук се съчетават праистория, античност и средновековие. Открити са следи от култури на различни племена и народи, населявали Мадара от V хилядолетие пр. Хр. (Малката пещера – б.а.) до ХV век (крепостта на платото).

В подножието на скалите е Голямата пещера, известна още като Светилището на трите нимфи, богини на плодородието, горите и водите в древната тракийска митология. Мистичното място е уникално и с т.нар. жива вода, която се стича от свода на пещерата от 60-70 метра височина, а хората я смятат за лековита. Живителната влага се спуска между вечнозелените бръшляни и туристите я събират кристално чиста. Местни хора от село Мадара, което е само на 2 км от резервата, различават четири ручейчета. Първото според тях цери очи, второто стомах, следващите са за сърце и нерви. Не пресъхва никога, миналото лято в най-горещите дни водата дори се усилила. През зимата пещерата се превръща в истинска ледена приказка – студът сковава живата вода в красиви сталактити и сталагмити.

Голямата пещера е превръщана и в зала за концерти заради невероятната си акустика. Побира поне 150 души публика и симфоничен оркестър. От съображения за сигурност от няколко години изпълненията са преустановени. Високошумови изпълнения може да доведат до отцепване на камъни. Заради абсолютната безопасност на туристите всяка пролет се прави обрушване на целия скален венец в резервата от алпинисти. Върви и сега, а историческият музей в Шумен ще плати 4500 лв. за обезопасяването.
Ако видите туристи да присядат на голям разцепен камък на входа на Голямата пещера, то е защото вярват в силната му положителна енергия и черпят сили. За енергийно място в резерват “Мадара” се смята и прабългарското капище. Тук има плосък култов камък, върху който са извършвани жертвоприношения и гадания по време на езическия период. Наблизо е открита колона с надпис, че хан Омуртаг е пренесъл жертва на камъка.

https://trud.bg/%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%89%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb-%d0%bd/