BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Октябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Сен    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

7 тайнства за Ботев и неговата чета

Неудобни въпроси висят със страшна сила

Две истини има в историческото пространство. Едната е учебникарската, която тече по равни магистрали. Другата е конфликтната с препъникамъни по криви пътеки. Така е и с Христо Ботев.

В учебниците пише, че е гениален поет и национален герой. Войвода на чета за освобождението на България от турско робство. Минал Дунава, проявил чудеса от храброст и загинал от вражески куршум.

Неудобните въпроси са подметени под черджето на миналото.

1. Защо поетът

става войвода?

В късната есен на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взема решение за всенародно въстание. Страната е разделена на оперативни окръзи с главни апостоли и помощници. Цариград и други средищни градове ще бъдат запалени. Чети отвън ще дадат рамо на бунта.

Христо Ботев се впуска в трескава организация. “Той не сядаше, не лягаше, не дояждаше в тия дни — разказва Иван Вазов. — Той тичаше от кафене в кафене, от кръчма в кръчма, от хан на хан, от къща на къща — да навижда, да разговаря, да подсеща, да разпаля бъдещите си другари в трудното предприятие.”

Кой ще поведе юнаците, ако не вехтите войводи Панайот Хитов, Филип Тотю и Дядо Желю. Те обаче увъртат и в крайна сметка дезертират в Сръбско.

“Кому чемерите ще дирят в Сърбия? — възмущава се Никола Кючуков. — дядо Желю, както и Панайот Хитов и Филип войвода са български изчадия. Огънят в България е пламнал, а тия синковци все се гуркат, все се готвят, все жените и децата си осигуряват! Като че зад Дунава хората нямат нито жени, нито деца! Тях нека бият, колят, огън да ги гори! И това ми са войводи! Позор! Те не са български войводи, разбойници са.”

“Аз ще ви стана войвода! Приемате ли ме?”, заявява Христо Ботев пред Никола Обретенов и Георги Апостолов.

2. Кой е авторът

на плана “Радецки”?

Около 30 поборници претендират за авторско право върху плана “Радецки”. В главата на всеки от тях се родила идеята да превземат параход. Кандидатите за слава са толкова много, защото това е най-романтичното приключение в нашето освободително движение.

Истината е, че идеята не е оригинална, заимствана е от практиката на италиански, полски и руски революционери. По различно време те пленяват кораби за нуждите на освободителните движения в Европа.

Освен това още през 1841 г. Ангел войвода завладява параход в Мраморно море. Ботев пише за него в “Примери от турско правосъдие”, а в своя стенен календар за 1875 г. дори го канонизира.

На 1 февруари 1869 г. в букурещкия вестник “Тъпан” се появява една знаменателна карикатура. В центъра на Русчук са изтипосани Сабри паша и Акиф паша. Сабри предава властта на Дунавския вилает на новия изедник. В дъното кораб пори вълните на тихия бял Дунав. На корпуса му се чете Radezky.

Автор на карикатурата е Хенрик Дембицки. Участник в Полското въстание срещу руския гнет, той се укрива във Влашко. Дембицки е художникът на Христо Ботев, по негови идеи създава сатиричните си рисунки. Нему поетът заръчва да документира избора на парахода, който ще размъти могъщата река. Седем години преди 17 май 1876 година!

3. Защо Оряхово

не стана Козлодуй

На 17 май преди обяд “Радецки” спира в Оряхово. На палубата се качват врачаните Стефанаки Савов и Сава Савов.

“Те ни увещаваха — свидетелства Кирил Ботев — четата да не заминава за вътрешността на България, защото още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. Брат ми тогава, загрижен, искаше да ударим на Рахово. Добре, ама най-добрите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава възникна въпросът: какво да правим?”

Решено е да следват първоначалния план. Минават през Бекет и акостират на козлодуйския бряг. По пътя към Балкана става ясно, че двамата Савовци са прави. Четата крачи по обезлюдена земя, цялото мъжко население се е изпокрило.

В Борован например трябва да ги чакат 200 юнаци. Посреща ги баба, която обяснява, че селяните са по къра на работа. “Поискахме вода, но и вода не ни се даде”, разказва Никола Обретенов. “Това ли ви е народът, който ни чака с отворени обятия?”, пита го Христо Ботев.

Обретенов и Георги Апостолов са били помощници на Стоян Заимов, главен апостол на Трети революционен окръг. Вместо да подготвят народа за бунт, тримата се изпокарват. Ако четата беше стъпила в Оряхово, положението щеше да е същото.

4. Мисълта

за самоубийство

Чувствата, които бушуват в поета, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме малодушието на врачани. Нервите му не издържат.

В Бутан вдига пушка, взема на мушка един селянин и се готви да дръпне спусъка. Никола Кючуков го спира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.”

Ботев се намира в крайно стресираща среда. Около него падат юнаци в разцвета на силите си. Някои ранени искат да ги застрелят, за да не се мъчат. Други молят да им отрежат главата, за да не се гаври с нея поробителят. Има и полудели.

На 18 май четата води тежко сражение на Милин камък. В разгара на боя откъм Враца се вдига облак прах. Нашите се надяват на помощ, но се оказва редовна турска войска.

Христо Ботев окончателно рухва. Оттегля се в една пещера и споделя пред Йордан Йорданов-Инджето: “Йорданов, онуй псе Заимов ни излъга, затова аз намислих да се отровя!”

“Защо се толкова отчая? — отвръща Инджето. — Имаме днес 15 души убити и 26 ранени. Не сме дошли тук да се тровим, а да се бием за свободата на отечеството. Хайде да вървим! Да не чуят момчетата това, което казвате! Защо стоим още? Момчетата чакат войводата си.”

5. Дезертьор

ли е Христо Ботев

Привечер на 20 май турската тръба свири отбой. По волята на Корана правоверните не се сражават след залез-слънце.

Четата слиза към Крушовския извор, а Христо Ботев свиква съвещание на югоизточния склон на Камарата над падината Йолковица. Около него са членовете на щаба Перо Симеонов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото.

“Моето мнение е, понеже отнигде помощ няма, затова, ако искате да ме последвате, да отидем в Сърбия”, казал войводата. “Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега. Затова предпочети да те убият, отколкото да оставиш четата”, срязал го Перо.

Тези реплики ги слага на езика им Обретенов. Пишман апостолът си отмъщава, като набеждава Ботев за дезертьор. Поетът щял да се измъкне с щаба и да остави дружината на турския ятаган. Националният герой е обърнат в национален предател!

Обретенов сам се сепва от тази клевета и по-късно я редактира: “Какво мислите да правим, когато в тия две сражения патроните ни се свършиха? Помощ отникъде нямаме, хляб също няма. Да продължаваме ли, или да се отправим за Сърбия?”

“Ботйов! Ако ти направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш”, казал Перо Симеонов.

Войводата се изправил и в този миг гръмнал фаталният изстрел.

6. Застрелян

в сърцето или челото

Никола Обретенов твърди, че Христо Ботев е пронизан в сърцето. Други четници обаче свидетелстват, че войводата е улучен в главата. Има разминаване само в детайлите.

“Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили”, сочи Никола Кючуков. “Той беше ударен в главата над дясното око”, отбелязва Янко Боянов. “Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място — неговото високо чело, и пръснал черепа на части”, спомня си Цанко Минков.

“На мръкване турците почнаха да се оттеглят — разказва Димитър Тодоров, — турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки близо до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото.”

Обретенов обявява тези свидетелства за фалшиви. Той се позовава на пробитата карта, която Ботев носел под мундира, и на обстоятелството, че прощално го целунали по чистото чело. Обретенов призовава верния нему Димитрото да се поправи.

“Веднага намерих захвърлените бележки, които съм писал преди около 20 години, и в тях аз намерих, че Ботев наистина е ударен в гърдите, а не в челото”, извинява се очевидецът на убийството.

Записал си е да направи справка, ако забрави!

7. Има ли заговор

в щаба на четата

Христо Ботев е в конфликт с Никола Обретенов и Георги Апостолов, които са го излъгали за подготовката на Врачанския край. Има обаче и друга интрига с военния командир Никола Войновски.

Школувал в Одеското пехотно юнкерско училище, той е с най-сериозното армейско образование. За него също е ясно, че без помощ четата е обречена. “Войновски беше винаги сериозен — спомня си Спас Соколов. — Като вървяхме (преди сраженията), у Войновски се забелязваше известно недоволство, което имаше и у Ботева. Единият го скриваше с мълчанието си, а Ботев с шегите си.”

Военният командир директно хвърля вината за безизходицата върху войводата. Освен това двамата са на различно мнение накъде да продължат. Христо Ботев обмисля да преведе юнаците към Сърбия. Никола Войновски е против. Той вярва, че въстанието в Панагюрско не е потушено и настоява да се придвижат към Средногорието.

Във Войновски, който е държал изпити по тактика и стратегия, засяда чувството на обида. Един “списовател”, автор на книжката “Песни и стихотворения”, оспорва меродавното му мнение!

Много важно е, че военният командир отсъства на съдбовното заседание на 20 май вечерта. Изтеглил се е с група четници. Дали обаче не е присъствал със заредена пушка в храсталаците наоколо?

Христо Ботев е застрелян с два куршума. Олово в сърцето и главата. Вторият изстрел е контролен, както го правят професионалните убийци!
Джамбулет изтри срама от челото

Убиецът на Ботев е злодеят от приказките

Официалната версия за смъртта на Христо Ботев е изградена като приказка. Спазена е класическата схема “добро — зло”. Войводата Ботев олицетворява доброто, а черкезкият главатар Джамбулет е въплъщение на злото.

С него патриотичната историография спря търсенето на истината за гибелта на поета. Оправда онези, които са заподозрени в убийството. Изтри срама от челото!

На 18 май четата заобикаля село Баница, освобождава обоза и се насочва към Милин камък. Оттук според легендата вестта стига до Джамбулет. Едни източници сочат, че неговият конак бил в село Типченица, а други — в Люти дол.

Местният учител

Доно Иванов пише:

“Щом станало известно, че комити са стъпили на Милин камък и че турска потеря се сражава с тях, веднага било съобщено, вероятно по бързи куриери, та и черкезкият водач Джамбулет, който живеел в родното ми село Люти дол и под чието главатарство били и другите черкези из Врачанско, със своите хора, въоръжени и с конете си, заминали през нощта за определеното им място срещу комитите.”

Тримата оцелели свидетели на Ботевата гибел не сочат Джамбулет за извършител на убийството. “Възможно е, скрит горе нейде по зъбера, някой черкезин да е стрелял. Възможно е и заблуден куршум да го е ударил”, предполага Никола Обретенов. “Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото”, лаконичен е Димитър Тодоров-Димитрото. Сава Пенев пък загадъчно мълчи.

Ранните биографи на Христо Ботев също не конкретизират стрелеца.

При Захари Стоянов

е анонимна пушка,

а Стоян Заимов споменава “белобрад черкезин”. Иван Клинчаров отбелязва: “Някои твърдят, че това лице е Джамбулет, черкезин. В полза на това мнение говори една песен, съчинена във врачанските села след убийството на войводата, в която се говори изрично за Джамбулет като за непосредствен убиец.”

Това не е вярно. В песента черкезинът окончателно разбива четата в Рашов дол на 21 май, когато Ботев вече е мъртъв.

Законите на приказния жанр изискват злодеят да бъде наказан. Затова Джамбулет започват да го убиват още от 19 май. Тогава четата е в лозята на Веслец и не води сражения. Въпреки това

потеряджията

Мехмед Али Осман

твърди, че е нападната от башибозук, черкези и редовен аскер. “Ние заобиколихме лозята и дойдохме откъм южната част на лозята — разказва той. — В това време пристигна войска от Орхание с един турски офицер. Той мина Мездра и се спусна към врачанските лозя. Ние пазехме да не излязат бунтовниците из лозята. Офицерът гледаше с бинокъл към лозята. Забележи, че една баба се движи към една къща във врачанските лозя, носейки вода в една стомна. Това усъмни офицера. Какво прави тази баба там, когато се води сражение? Веднага изпрати 4 души конни черкези под командата на черкезина Джамбулет по следите на бабата. Щом Джамбулет се приближи до къщата, от нея изгърмя пушка и той падна убит.”

Според Димитър Страшимиров и Никола Начов драмата е на следния 20 май. Джамбулет пратил куршум в челото на Ботев, а Георги Апостолов на свой ред го пратил при Мохамед

Завързала се престрелка, в която паднал и подвойводата Перо Симеонов.

Никола Обретенов обаче сочи, че Перо загива на другия ден: “Черкезинът Джамбулет на 21 май (ст. ст.) сутринта в Челопешката гора уби Перо, а Апостолов със светкавична бързина го свали от коня.” Същото повтаря Димитрото, а Сава Пенев отново мълчи.

Не всички са съгласни с тази версия. След разпокъсването на четата с неколцина другари Никола Нанов тръгва към местността Ритлите край село Люти брод. “Залегнахме в камънака в Сенниците — пише той. — Започна се престрелка с турците, предвождани от типченския спахия Джамбулет. Наш другар се прицели в него — гръмна. Турчинът падна мъртъв”, бърка етническата му принадлежност поборникът.

Свещеник Георги Попдимитров от село Скравена изнася друга подробност.

На Ритлите четниците се укрепили в кошарата на баба Мария Цоловска

“Тук на 21 май 1876 г. — хроникира отчето — Джамбулет с командваната от него потеря, възседнал на кон, завързал неравен кървав бой с четниците в кошарата. Обаче Георги Апостолов, като отличен стрелец със своята вярна пушка, открадната от Румънския военен склад, само с един изстрел повалил тоя звероподобен човек, той паднал от коня на земята и черкезите се разбягали. Носейки го ранен с прост дървен креват на ръце за селото му Типченица, той починал на пътя при близко съседното село Люти дол.”

Най-романтичният вариант на легендата е разказан от врачанския краевед Йордан Попгеоргиев. Войводата Ботев и главатарят Джамбулет се изправят един срещу друг в личен двубой. Така доброто и злото се срещат от дълбоката древност насам.

“Неколцина от въстаниците сполучили да се изкачат чак на върха Околчица, дето по-после ги избили, а пък Ботев се видял принуден да се скрие с още двама другари в една овчарска колиба под селото Челопек. Уплашеният овчар, за да му не напакостят турците, съобщил на потеряджиите, че трима души се скрили в колибата му. Тогава няколко черкези от селото Типченица се разтичали към кошарата и един от тях, на име Джамбулет, предложил на въстаниците да се предадат. В отговор на това Ботев изпразнил револвера си в гърдите му. Джамбулет, ако и тежко ранен, извадил сабята си и придружен от другарите си, влязъл в колибата, дето Ботев и останалите му другари били разсечени на късове. Джамбулет умрял до вечерта, навярно от силно кръвоизлияние…”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6256311

Турското разузнаване за Ботев: Войводата е даскал Христо, едър, с полуруса брада, на 45 г.

6000 пушки и 500 сандъка с патрони ще бъдат стоварени на дунавския бряг, докладва тайната полиция

Султанът подсилва агентурата в Румъния през 1875 г. заради предстоящото въстание у нас

Как шпионите с фесове се добират до прокламацията, прочетена от Ботев на кораба “Радецки”

Още през 1875 г. турското разузнаване е научило, че от Влашко в България ще се прехвърлят бунтовнически чети. За да предотврати това, османската власт увеличава броя на агентите си отвъд Дунава, пише Стефан Каракостов в книгата си «Ботев в спомените на съвременниците си».

Шпионите докладват на в конаците на крайречните градове в империята. Между турските управители на Видин, Лом, Оряхово, Русе, както и към и от Враца тече усилена кореспонденция за това къде и как са забелязани комитите, какви са те и какво подкрепление е нужно. Шпионите научават точния брой на оръжието, боеприпасите и сандъците, които ще се стоварят на българския бряг. Част от сведенията на агентите за Христо Ботев са неточни.

Данните за движението на четата са изключително подробни, но закъсняват с един ден, за да предотвратят навлизането й на българска територия.

Когато в края на 1875 г. Гюргевският комитет под ръководството на Стефан Стамболов взема решение да вдигне въстание в България през пролетта на 1876 г., турските институции у нас научават за това веднага.

Още в първите дни на ноември шпионите на империята донасят тази информация на властта във Видин. На 4 ноември 1875 г. управителят на града предупреждава подчинения си ломски каймакамин да очаква нелегално да бъде стоварено бунтовническо оръжие. Знае се дори фактът, че за прикритие ще бъдат използвани сандъци с реквизит на артисти от Сърбия. Покрит шлеп, натоварен с оръжие и бойни припаси между театралните принадлежности, щял да акостира на брега.

Намерението на бунтовниците било да стоварят първо реквизитите и ако се окаже, че митничарите няма да проверяват, да разтоварят и сандъците с оръжие и джепане. Ако обаче видят, че проверката не е през пръсти, трябвало да оставят оръжието и боеприпасите на кораба. А през нощта до него по план да се приближат лодки, които да вземат оръжието и да го стоварят на брега.

«Въпросният кораб минал през Оршова и Кладово и сега се намирал на сръбското пристанище Радуевац», пише видинският управител на ломския си подчинен.

През декември 1875 г. турското разузнаване предупреждава всички свои служители по българските земи да бъдат нащрек. Агентите са информирани да търсят конкретни хора — най-изявените комити, които са на свобода. Шпионите знаят, че Стоян Заимов е избягал от Диарбекир през 1874 г., където е заточен предната година за участие в Хасковския революционен комитет и за покушението над местния чорбаджия хаджи Ставри Примо. Според турското разузнаване той е стигнал до Русия, откъдето е минал в Галац и се готви да мине в България. На 21 декември 1875 г. русенският валия взема специални мерки срещу революционерите.

През февруари 1876 г. от Цариград е дадена команда по цялата българска земя да се направи всичко възможно да се предотврати подготвяното въстание на българите. Турската власт има подробна информация за дейността на Българския революционен централен комитет, как са купували оръжие в чужбина и как е ставало прехвърлянето му у нас. Затова на 20 февруари1876 г. агентите на Османската империя предупреждават, че дейци, «ръководени от букурещкия комитет», ще минат от Сърбия в Румъния, за да «преминават тайно на наша земя», и «може да се очаква да станат оръдия за някои смутове». Властта е научила, че хайдутите ще внесат в България 6000 пушки и 500 сандъка с патрони. Издадена е заповед да се следят всички обемисти товари.

Вследствие на засилената си бдителност турците залавят известното писмо на копривщенци до Стоян Заимов от 21 април 1876 г. Това също показва, че турските служби са пуснали агентите си из цялата страна.

В него гражданите на подбалканския град пишат:

«Вчера на 20 април, предизвикани от някои събития — когато без да се даде повод от наша страна, по нареждане на властта кър-агаса предприема арестуване на комитетските хора — видяхме се принудени да вдигнем въстание.»

Турците узнават за подготовката на въстанието във Враца, което е трябвало да подкрепи четата на Христо Ботев. Сведенията им стигат до Видин, откъдето изпращат подкрепление към Враца. Това се случва на 29 април 1876 г. В писмото си властта в града пише:

«Донасям, че пътуващите за Враца 2 бюлюка (конна бойна единица — бел. ред.) войска вчера в 4 часа (10) потеглиха от тук.»

На 2 май в района е увеличен броят на заптиетата, а на 8 май тайни агенти научават, че помощ за въстанието ще дойде от Влашко.

На 9 май русенският валия изпраща предупреждение до Търново, че предстои да премине чета с войвода даскал Христо: «От тайната полиция е установено този път следното. Намиращите се разпръснато в околностите на Александрия бунтовници поради страх да не се научи местната власт се разотишли към Гюргево и Букурещ, под предлог че ще ходят в Сърбия или Черна гора.

Взето било решение да преминат под Русе или през оряховската кааза, ако не се позволи от страна на Румъния.

Те носили пушки винчистер и притежавали паспорти

За войвода имали едно лице на име даскал Христо от Ловеч — едър на ръст с полуруса брада, на около 45 години. Той ходил в Румъния, за да вземе инструкции от войводата Тотю… Да се осуети преминаването им!»

Това е първото конкретно споменаване на Ботевата чета.

На 12 май 1876 г. видинският управител предупреждава за нейното преминаване каймакамина в Оряхово:

«Трябва да бъдете постоянно бдителни и ако разберете със сигурност, че се получи подобно нахлуване, веднага да ми съобщите и като съберете достатъчно количество войска от местните нередовни войници и черкези, да положите страните да ги срещнете и унищожите.»

Пристанищата са завардени, а на 13 май изпращат войскови части към Оряхово, както и подкрепление във Враца и Видин.

Османското разузнаване получава информация и за пътя на Ботевата чета, след като слиза на козлодуйския бряг на 17 май. Но шпионите донасят със закъснение сведенията си и така изпращането на потерята закъснява с един ден. Тя не успява да залови комитите при дебаркирането им от парахода «Радецки». И ордите тръгват по петите им.

Първоначално турската тайна полиция узнава, че част от четата се събира в Бекет, Румъния. Шпионите от Видин предупреждават ломското управление: «В разположения срещу Оряхово град Бекет и околните му села се намирали около 120 бунтовници, които чакали нареждания от главатарите си в Турну Северин, за да минат отсам.»

Този доклад пристига в Лом по времето, когато четата на Христо Ботев вече е слязла в Козлодуй — на 17 май. Така не може да се изпълни нареждането на видинския управител да се осуети навлизането на момците от дружината в България. Четниците успяват да минат между капките на тази дата.

Шпионите продължават да следят бунтовниците и на същия ден пускат телеграма от Лом до Видин:

«От страна на капитана на параход и на слезлите тук пътници се съобщи с положителност, че бунтовниците са се стоварили между Козлодуй и градеца Цибър… Преследването на бунтовниците ще може да стане по най-краткия път.»

След първите сражения турските сведения са оскъдни. Твърди се, че черкези са нападнали четата при село Баница, Врачанско. На 18 май турските управници, след като не са успели да завардят дружината на козлодуйския бряг, се изплашват, че няма да се справят сами. Искат империята да им изпрати редовни войски.

В Оряхово пристигат 4 роти, а «тая заран четата навлязла в дъбовата гора при село Баница» и срещу нея са вдигнати 3-те бюлюка редовна войска. Връзката с Враца по телеграфната жица е прекъсната. От малкото сведения, които са останали, става ясно, че на 18 май османците не успяват да се справят с комитите. Това признава централното управление във Видин в телеграма до оряховския каймакамин:

«Бунтовниците са в дъбовата гора при Баница. Врачанската войска, ако и да е обградила околността, не може още да свърши никаква работа. Параход «Азизие» прехвърля още 6 бюлюка и нередовни войници.»

На следващия ден — 19 май, Враца пак иска боеприпаси.

Притеснени от 200-та четници са и във Видин. Оттам се обръщат за помощ към Русе с молба да им прати броненосец:

«За преследване на слезлите вчера бунтовници изпратихме на два пъти с параход 6 бюлюка войска. Заминали са още 500-600 черкези от Оряхово и каймакамите от Лом и Берковица с нередовни войници, така също и редовните войски от Берковица и Враца. Тъй като са взети всестранни мерки за случая, надяваме се бунтовниците да бъдат унищожени.

Но от Враца се съобщава, че те са убили около 10 души от черкезите, които са ги посрещнали на едно място близо до Враца. От хода на събитията става ясно, че тия бунтовници ще бъдат последвани от други. Тъй като намиращият се във Видин параход е много малък и не може да побере повече войска, донасям като особено важно да ни изпратите един по-голям параход, та в случай на нужда да се пренесат бързо войски. А също така да наредите да се отправи веднага един броненосец да патрулира в тукашните води.»

От 18 май Османската империя забранява на австрийските параходи да пътуват по Дунава и да спират на турския бряг. Планинските проходи през Балкана са завардени. Турска телеграма, написана от видинското до русенското управление, признава, че четата е успяла да избяга от потерята:

«От управлението на врачанската кааза ни се съобщи, че бунтовниците са обградени в дъбовата гора на село Баница, което е на 4 часа разстояние от града Враца. Тази нощ в 2,30 часа (към 10 вечерта) са се измъкнали през три места, като се натъкнали на засадата. Те щели да минат покрай Враца и да излязат на Балкана.

Загубите на бунтовниците не могли да се установят, а от врачанските черкези в тая битка са загинали досега 12 души. Войската, която замина от Видин да преследва бунтовниците, още не е била пристигнала. Въпреки всичко преследването им продължава и по Балкана. Тъй като мястото на Балкана, където са стигнали бунтовниците, се намира откъм страната на Орхание (Ботевград — бел. ред.), замолвам да наредите веднага на които трябва да се изпратят няколко команди от редовната войска в Орхание по посока на Врачанския Балкан.»

Лом също изпраща подкрепление на войската срещу четата на 19 май. «Всички, годни да носят оръжие като редовни войници, са заминали», докладват от Лом.

Телеграмите на 19 май от Видин показват, че непрестанно се изпраща оръжие и бойни припаси.

Видин съобщава на Оряхово да предадат във Враца 37 сандъка с бойни припаси заедно с изпратените със същия параход пушки, и то с охраната. Според сведенията главна опора в битката срещу четата трябва да е редовната войска. Видинското управление се оплаква, че не им стигат наличните сили, за да изпратят достатъчно бойни сили в Берковица и Враца. Затова искат подкрепление чак от Цариград.

На 20 май видинският управител съобщава на оряховския каймакамин: «Трябва да се разгласи и там, че преминалите от Влашко

75 души бунтовници бяха притиснати в околността на Враца и 55 души са убити

Останалите с голям брой ранени, кой от Оряховска, Берковска или Ломска кааза, забягнали по ония места, но при това и те били преследвани… От наша страна в тази битка при Милин камък загинали 12 черкези и от редовната войска има един леко ранен.»

http://www.168chasa.bg/article/6255156