BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Август 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июл    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Евлоги Георгиев умира в Румъния. В завещанието си пише да го погребат в чужбина, а България да прибере само милионите му

Малцина си задават въпроса защо най-големият наш благодетел е погребан в чужда земя. Фамилна гробница в Букурещ съхранява тленните останки на Евлоги Георгиев и брат му Христо.

Около 12 000 000 лева дава Евлоги “на ползу роду”. По българин от всеки друг, след Освобождението филантропът е обявен за чужденец. По това време неговата банкерска къща е с основен капитал 11 631 000 влашки гроша. Милионерът може да се радва на спокойствие и охолство, но решава да помогне на младото княжество.

През 1879 г. приема да стане дипломатически агент в Букурещ, а после скланя да се кандидатира и за депутат. През януари 1880 г. е избран с 1413 гласа в Тетовска околия на Русчушки окръг.

През март е свикана първата сесия на парламента. Тогава става ясно, че събранието е пълно с чужди граждани. Турски, гръцки, сръбски, румънски и австрийски паспорти се крият в джобовете на депутатски сетрета. Евлоги Георгиев е с руски.

По закон изборът на всеки депутат се гласува за редовен или не в пленарната зала. На 5 април 1880 г. Петър Станчов докладва, че изборните протоколи в Тетовско съмнително са подписани от една ръка, а членовете на бюрото са неколцина. “И друго има да забележа — коварно добавя той, — че е неизвестно дали г-н Евлогий Георгиев е български поданик, или дали има друго поданство.”

Станчов е маша на Стефан Стамболов, който разчиства стари сметки с Евлоги. В хъшовските времена отишъл да му иска пари за гладните си и оголели другари. Банкерът му предложил стотина минца. Стамболов отказал, трябвали му 200 жълтици.

“Вън оттук скитнику! Моите милиони не са печелени за вагабонти!”, викнал му Евлоги. “Млък!”, изръмжал Стамболов и му показал дулото на револвер. В този миг дошла полиция и го арестувала.

Сега Евлоги Георгиев се изправя и заявява: “Господа! Аз съм родом българин от Карлово; преди 43 години съм преминал в Румъния; там обстоятелствата ме принудиха да взема чуждо поданство и аз взех руското. В последно време, когато се освободи България, аз счетох за длъжност да взема мерки, за да премина из руското поданство и да бъда български поданик, като съм българин.”

“Още в месец октомврия 1879 г. — сочи той — подадох прошение в Руската мисия в Букурещ, с което молих руското правителство да ме уволни от руското поданство, защото искам да премина в българското. На това прошение отговор още няма; но не се съмнявам, че ще бъде друг отговор, освен да ме уволнят от руското поданство.”

Пламват дебати, въздухът се нажежава. При гласуването с незначително вишегласие изборът е касиран. Евлоги подава оставка като дипломатически агент и се връща в Букурещ.

За втори път той е избран за депутат на 11 септември 1894 г. след падането на Стамболовия режим. Неговият роднина Иван Гешов му съобщава: “Изборът се прие за редовен и вие се провъзгласихте за пловдивски депутат с огромно болшинство.”

Евлоги Георгиев категорично отказва да прекрачи прага на злочестата сграда. Умира на 5 юли 1897 г. В завещанието му пише да бъде погребан в чужбина, а България да прибере само милионите му. Парите нямат поданство, утешава се духът на Евлоги.

http://www.168chasa.bg/article/6262930