BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Август 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июл    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

160 години от рождението на Александър Батенберг

„Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното правителство и избиранието на друго, привременно, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно мя прогласи за княз и на тая област. Нека Бог ни бъде на помощ в това трудно и велико предприятие!“

С тези дръзки думи Александър Батенберг, първия княз на освободената българска държава, увенчава управлението си чрез акта на Съединението, а по-късно защитава народното дело рамо до рамо с „братята си войници“ на фронта на Сръбско-българската война.

Дързостта му обаче не остава подмината от „Великите сили“ и той плаща за нея с престола си.

„160 години от рождението на Александър Батенберг“ – в понеделник от 21ч. по БНТ!

Гости в студиото:

Проф. Милко Палангурски. Преподавателят по Нова и най-нова история на България във Великотърновския университет, изследовател на партийно-политическата история и парламентарната система в нова България, който твърди, че княз Александър заложи короната си — за мечтата на своя народ.

Професор Веселин Янчев. Преподавателят по Нова българска история в Софийския университет, експерт по история на армията и вътрешната сигурност в Следоосвобожденска България, който определя Александър І като княз Обединител, искрено стремящ се да направи България «велика, силна, щастлива, целокупна и независима».

Доцент, д-р на историческите науки Петър Стоянович. Историкът от Българската академия на науките, възпитаник на Виенския университет, изследовател на политическия живот в Третото българско царство, за когото княз Александър не притежава могъщия потенциал на владетел, който сложната епоха изисква от него. Въпреки това той остава в масовото съзнание като една симпатична жертва на обстоятелствата, а не на липсата на лични качества.

Доцент Владимир Златарски. Ученият от Българската академия на науките, специалист по история на българо-германските и българо-австрийските отношения, автор на проучване за бисмарковата политика около Съединението, според когото откритият и честен княз Александър бива препънат повече от германо-руските отношения, отколкото от вътрешните трудности.

Доктор Тошо Пейков. Социологът; депутат в 36-тото и 39-тото Народно събрание, автор на 45 изложби, книги и филмови сценарии за монархическата институция на Третото българско царство, посветил 46-тата си изложба «Александър I — любимото дете на Европа — Князът на Нова България» на 160-тия рожден ден на Княза.

160 години от рождението на Александър Батенберг
«ИСТОРИЯ.BG» — 05.06.2017

Мавзолей на княз Александър I Батенберг


Княз Батенберг умира през 1893 г. само на 36 г. Следвайки
последната му воля да бъде погребан в България,
останките му са пренесени в страната. До завършване на гробница
през 1898 г. тялото му е положено в
ротондата «Свети Георги». Повече

подробности тук.


Пренасяне на тленните останки на първия български княз, 3 януари
1898 г., повече тук


Шествието с тялото на Александър I Батенберг пред новопостроената
гробница

Мавзолей на
        княз Александър Батенберг
Мавзолеят е построен по проект на арх. Херман Майер, повече за
сградата тук


Изглед от началото на века


Изглед от края на 30-те години

Мавзолей на княз
        Александър Батенберг
Вътрешността на гробницата
днес