BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Октябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Сен    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Преподобния Паисий Хилендарски

За този народен будител и светец, основоположник на Българското национално възраждане, на духовното и политическото освобождение на българския народ, се знае твърде малко. Родил се е през 1722 г. в Самоковска епархия (наложило се е мнението, че родното му място е гр. Банско). Единият му брат Лаврентий бил игумен на Хилендарския манастир на Света гора, а другият — Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири. През 1745 г. Паисий (светското му име е неизвестно) отишъл при брат си в Хилендар и се замонашил. След като се изучил и бил ръкоположен за йеромонах, станал манастирски таксидиот и години наред обикалял по градове и села, за да събира помощи и да кани поклонници да посетят манастира. След като видял тежкото положение на своя поробен народ, в него пламнала патриотична и благочестива ревност и през 1762 г. завършил написването на своето знаменито съчинение „История славянобългарска» „за в полза на българския народ». След това като същински равноапостол тръгнал да я разнася по българската земя, за да я четат и преписват грамотни люде: „Преписвайте тази историйка… и пазете я да не изчезне!».
Вероятно е починал през 1773 г. в с. Ампелино (Лозница, дн. в състава на Асеновград). Св. преподобен Паисий Хилендарски, наричан от българския народ най-често Отец Паисий, е една от величествените фигури в многовековната българска история. Някои учени в миналото свързват самото Възраждане на българската нация през XVIII-XIX в. с интелектуалния подтик на неговото могъщо и проникновено слово. Ефектът на неговата историческа творба е огромен — тя е преписвана в десетки екземпляри, правени са й редица преработки (вкл. и от българите католици), а през 1844 г. Христаки Павлович я отпечатва под името „Царственик». В своята малка по обем, но необозрима по своя национален заряд „История» Паисий чертае истинска програма за духовно и политическо освобождение на своя поробен народ.
Българската православна църква канонизира Паисий Хилендарски на 26 юни 1964 г., като паметта му се празнува на деня на преп. Паисий Велики, т.е. именния ден на българския национален светец -19 юни.

http://www.cross.bg/paisiii-hilendarski-bulgarskiya-1546371.html#.WUf1FNzaf7t


Преподобный Паисий Хилендарский родился в 1722 году в Банско в благочестивой семье. Один брат преподобного — Лаврентий был игуменом Хилендарского монастыря, а другой был известен как щедрый благотворитель православных храмов и монастырей, а сам преподобный Паисий проходил послушание в Рыльском монастыре. В 1745 году, в возрасте 23 лет, святой Паисий перешел к брату в Хилендарскую обитель на Афоне, где принял монашеский постриг. На Святой Горе подвижник возрастал духовно, глубоко изучил Священное Писание и был удостоен священного сана. В 1762 году преподобный Паисий написал «Историю славяноболгарскую» — книгу, укрепившую христианскую веру и пробудившую национальное самосознание порабощенного болгарского народа. Среди тьмы иноземного гнета преподобный снова возжег светильник Православия, зажженный некогда святыми равноапостольными Кириллом и Мефодием (память 11 мая). Время и место блаженной кончины преподобного до сих пор неизвестно. 26 июня 1962 года Священный Синод Болгарской Православной Церкви под председательством Святейшего Патриарха Кирилла и при участии всех Высокопреосвященных митрополитов, воздавая должное заслугам святого Паисия перед Церковью и родиной, постановил чтить Паисия Хилендарского и Болгарского в лике преподобных и определил совершать празднование памяти его 19 июня, «когда, по всеправославному месяцеслову, празднуется память преподобного Паисия Великого». Имя святого Паисия носит государственный университет в Пловдиве и многие институты и школы в других городах и селах Болгарии, что свидетельствует о глубоком почитании подвижника болгарским народом.