BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Свиштов празднует 140-летие освобождения в Русско-турецкой войне 1877-1878 гг.

Торжества, посвященные 140-летию освобождения Свиштова во время Русско-турецкой войны 1877-1878 гг., проходят в этом городе. В воскресенье здесь состоялась реконструкция первой боевой операции Освободительной войны — форсирование реки Дунай и освобождения Свиштова от османских войск, в которой приняли участие добровольцы со всей страны и подразделения Болгарской армии. Об этом сообщает корреспондент ТАСС с места событий.
Первый день свободы Болгарии

Операция по форсированию Дуная прошла в ночь с 26 на 27 июня 1877 года. В 02:00 русские войска под командованием генералов Михаила Драгомирова и Михаила Скобелева начали форсирование Дуная в районе города Зимница с высадкой в Свиштове. Несмотря на ветер и сильное течение, которые помешали компактному десантированию войск, передовым отрядам русской армии удалось успешно форсировать реку и закрепиться на болгарском берегу, а уже во второй половине дня бригада генерала Михаила Петрушевского выбила турок из Свиштова, положив конец его пятивековому рабству.

«День освобождения Свиштова стал первым днем, когда болгарский народ почувствовал себя свободным от турецкого рабства», — рассказал корреспонденту ТАСС о событиях 140-летней давности президент военно-патриотического клуба «Традиция», основного организатора исторической реконструкции событий Русско-турецкой войны, полковник Станчо Джумалиев.

На понтонах и лодках «русский десант» в воскресенье подошел к болгарскому берегу и высадился на территорию занятую «врагом». Решительной атакой его передовые отряды разгромили «турок» и, под аплодисменты сотен жителей и гостей Свиштова, обеспечили беспрепятственную высадку основных сил «русской армии».

Зрители и участники исторической реконструкции склонили головы в память о 812 русских воинах, павших при форсировании Дуная, а потом возложили венки к братской могиле героев. Мэр Свиштова Генчо Генчев призвал всех «не забывать о боевой славе героев, которые отдали свою жизнь за свободу Болгарии».

По окончании официальной церемонии участники «военной операции» оказались в окружении зрителей, которые с благодарностью пожимали им руки, фотографировали, а дети просили дать подержать «настоящее ружье».
«На Шипке все спокойно»

В субботу молебен в память о погибших солдатах, болгарских ополченцев и офицеров на легендарной Шипке провел митрополит Старозогорский Киприан, в нем принял участие князь Александр Трубецкой, который находится в Болгарии по приглашению Румена Петкова, представляющего Национальный комитет чествования 140-летия Плевенской эпопеи. В интервью ТАСС потомок именитой русской фамилии отметил, что дружба Болгарии и России всегда шла на благо болгарскому народу.

«Самое важное, что в сегодняшней тяжелой политической обстановке Болгария вспоминает свои славные страницы отношений с Россией. Сейчас отмечается 140-летие победы в Русско-турецкой войне, пусть эта дата будет поводом не только отметить событие доблестной истории России и Болгарии, символом которой является Шипка, но и помнить тот факт, что когда Россия дружит с Болгарией, то это идет на благо болгарскому народу, — подчеркнул Трубецкой. — Этот юбилей может стать сильным сигналом возобновления хороших отношений между между Россией и Болгарией».
Праздник победы продолжается

Сражение за Свиштов стало первым крупным успехом русской армии на территории Болгарии. В городе, вплоть до 27 июня, до дня Освобождения будут продолжаться разнообразные праздничные мероприятия. Их кульминация придется на 27 июня, когда состоится торжественная заря- проверка, в которой примет участие президент Болгарии Румен Радев, под патронажем которого проходят все торжества, посвященные 140-летию Освобождения Болгарии.

Подробнее на ТАСС:
http://tass.ru/obschestvo/4364404


Свищов – 140 години от Освобождението на първия български град


Градът отбеляза годишнина от Освобождението

Община Свищов, със съдействието на 110 възстановчици от Национално дружество „Традиция“, пресъздадоха паметно събитие от българската история.

140 години от освобождението на крайдунавския град бе отбелязано с мащабно събитие на 25 юни в местността „Паметниците“. Именно там е историческото място на реалните събития от 1877 година и мястото, където в нощта на 26 срещу 27 юни, руската войска под ръководството на генерал Драгомиров щурмува българския бряг и разгромява турския лагер, разположен при устието на река Текир дере. След ожесточената битка Свищов става първият освободен град и от тук тръгва пътят към дългоочакваната свобода за България. Седем месеца по-късно Свободата огрява над всички българи, но през това време будните свищовлии осъзнават отговорността, която имат като първи освободен град. Работи се усилено и се развива пътя, по който ще поеме Свободна България. През периода 1877 – 1878 година, в Свищов е въведено първото гражданско управление в България, с първи кмет и администрация, първи закони. Свищов е първият губернски град след Освобождението, с губернатор Найден Геров. В канцеларията на губернаторството работят Иван Вазов, Константин Величков, Алеко Константинов, Никола Живков и др. От Свищов са някои от първите министри – на просветата (Георги Атанасович), на финансите (Григор Начович). Открита е първата болница в България. Във руската военна болница в манастира „Успение Богородично” работи бележитият руски хирург Николай Иванович Пирогов. Създадена е първата българска пощенска кантора.

Много са нещата, с които свищовлии се гордеят, благодарение на паметния ден 27 юни. Това чувство на гордост и благодарност към руските войници, дали живота си за нашата Свобода събра хиляди родолюбци на местността „Паметниците“ край града. Възстановчиците потопиха всички присъстващи в събитията, разиграли се преди 140 години край Свищов и пред очите на зрителите се разкриха зрелищни атаки на руските воини, които щурмуваха десния бряг на река Дунав. След като те превзеха българския бряг и извоюваха Освобождението на Свищов, радостните възгласи на публиката отекнаха в историческата местност.

На Братската могила възстановчиците отдадоха почит на загиналите преди 140 години 812 руски воини и тържествено поднесоха венец. Кметът Генчев и директорът на дирекция „Култура и културно наследство“ Росен Маринов връчиха на НД „Традиция“ юбилеен плакет, значки и грамоти, за участието им в празничната програма, посветена на 140 годишнината от Освобождението на Свищов. Те благодариха и на военно формирование 28880 – гр. Белене, които за пореден път оказаха съдействие при организацията на празнични събития. Благодарности бяха отправени и към всички институции взели участие при организацията на историческата възстановка. Кметът Генчев също получи почетен плакет от НД „Традиция“, за перфектната организация при съвместното провеждане на празничното събитие и усилията, които Общината полага за съхраняване на традициите и историята на България.

http://www.velikotarnovo.utre.bg/2017/06/26/438880-v_svishtov_ozhivyaha_subitiata_ot_predi_140_godini


140 години по-късно русите отново форсираха Дунав при Свищов

Хиляди свищовлии и гости на дунавския град се събраха в местността Паметниците край града, за да посрещнат с аплодисменти руските войски, който форсираха Дунав и започнаха победния си поход за Освобождението на България от турско робство. Мащабната възстановка на героичните събития от преди 140 години направиха ентусиасти от клубовете «Традиция» в цялата страна. 110 участници влязоха в ролите на руските и турските войници и проведоха ожесточена битка при устието на река Текир дере.

Точно на това място през нощта на 26 срещу 27 юни 1877 г. Руската Дунавска армия под ръководството на на ген.-майор Михаил Драгомиров форсира реката. Десантът е проведен блестящо и е с огромно значение за хода на войната. «С пристигането на руските войски, караулът, който е на турската брегова охрана, дава сигнал и алармира гарнизона. Започват боевете, които са ръкопашни и много ожесточени. Тук са загинали повече от 850 души руски войници, участващи в превземането на брега», разказа полковникът от резерва Пламен Петков, секретар на Софиското дружество «Традиция». Той бе в ролята на пашата, ръководител на отбраната на брега.

В униформата на ген.-майор Драгомиров пък бе полковник от запаса Станчо Джумалиев. В края на възстановката той рапортува на кмета на Свищов Генчо Генчев, че градът е освободен, а екзалтираните зрители избухнаха в одобрителни възгласи и ръкопляскания. Победители и победени се отправиха към братската могила, където поднесоха венци и цветя.

За безплатни посещения бе отворена специалната експозиция «Преминаване на руските войски — 1877г.» в историческия резерват. Уредникът Цветан Шекеров разказа, че предстои възстановяване на старата воденичка, в която турците се били барикадирали и сипели смъртоносен огън срещу противника.»За да я превземат, един руснак минава, качва се на покрива и влиза през комина. Показва завидни бойни умения и успява да отвори вратата. Тогава воденичката е превзета от руснаците», разказа Шекеров.

От старата воденица има запазена една каменна стенна, но навремето музеят бил разположен в нея. Имало и манекени на руски войници и офицери с униформи и снаряжение, както и други автентични реликви. Идеята е тя да бъде изградена наново по скици и спомени с дарения на местни родолюбци.

https://www.24chasa.bg/region/article/6300597

Царят в Свищов

Лей се, Дунаве славянски,

в тия прелестни хълми,

лей се ти, поток гигантски,

лей се, радостно шуми!

Ти от векове тук стенеш,

с кръв и сълзи сe залян,

шумиш, пляскаш и се пениш

като свързан великан.

Колко скърби са мръщили

твойто къдраво чело;

колко жъртви са покрили

твойто, Дунаве, легло!

Но падна тиранът бесен…

Шуми, Дунаве, шуми

и подобно мойта песен

тон по-ясен приеми!

Лей се, влачи под небето

триумфални си вълни,

бързай, кажи на морето

що си видял в тия дни!

Въз бял Дунав се протака

нов и чуден мост

и Свищов омаян чака,

чака славен гост.

Александър самси иде,

наший татко драг,

да посети и да види

българския бряг,

дето паднаха със слава

руски синове,

дето робът волен става

след пет векове;

за да види как честито

народът живей

и над игото разбито

празнува и пей.

И в града е всичкоживо,

всичко е на крак,

всяко сърце е щастливо,

всеки поглед – драг.

От тирана, от злодеят

никой няма страх,

пряпорци се волно веят –

кръстове по тях.

Накрай града едвам сварят

с трепетна душа,

вик се чува: „Царят, царят!“

Ей го, прилетя!

Красен, горделив кат ляндър

в полски цветове,

появи се Александър

всред куп князове.

Гледат, гледат и не верват…

Млад, голям и стар

свалят шапки… потреперват

пред Северний цар.

Всички сърца затуптяха.

Царят приближи:

всички очи се наляха

с радостни сълзи.

Ала той умилно, даже

гледа ги засмен,

кат че иска да им каже:

Елате към мен!

И народът поздравлява

своя цар велик

и небето заехтява

от радостен вик.

Старците от умиленье

ронят сълзи там,

други падат ка колене

във възторг голям.

И девойките напети

дават му цветя,

и цалуват му ръцете

малките деца.

И майките там повдигат

рожбите си с жар,

и го сочат, и им викат:

вижте наший цар!

А пък царят, като гледа

как народ милей,

като баща между чеда

тихо сълзи лей.

Иван Вазов. Август 1877, Свищов