BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Август 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июл    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Тетевен – чудният балкански рай, който успява да запази традициите и духа си през годините

Снимка: Луиза Лазарова

С град Тетевен винаги ме свързват положителни емоции от детството ми, когато, за да избягам от софийската жега, гостувах на мои братовчеди там. Спомням си зелените хълмове, балканския хлад, бистрата река, игривите светулки. С годините летата ми ставаха все по-кратки и заети, а пътуванията до това прекрасно градче намаляха. Оказа се, че сме били разделени цели 15 години, но преди около седмица се завърнах там с усмивка и вълнение. Малко неща се бяха променили – хълмовете все така зелени, хората все така приветливи.

Снимка
Всъщност празникът на тетевенската саламура ме накара да се завърна в града. Макар че аз не съм почитател на саламурената рибена чорба, тя беше „звездата“ на централния площад „Сава Младенов“. От местните хора разбрах, че честванията се провеждат от 2 години насам, а самата чорба е перфектното мезе за ракия. Цветът й е червен, а вкусовете преливат в дъга от люто, кисело и солено.

Снимка
Един от най-големите щандове, които предлагаше безплатната местна супа на посетителите, беше на Пожарната служба. Огнеборците ми казаха с усмивки на лицата: Предупредили сме тукашните да внимават какви ги вършат днес, защото нямаме намерение да им работим на празника. За радост, не се и наложи. Песни, танци и много истории от минало и настояще повдигаха духа на присъстващите.

Снимка
Заместник кметът на Тетевен, Борис Врабевски, ми разказа интересни истории за миналото на региона и изказа радостта си, че празникът събира много хора от всички точки на страната вече втора година. Според него, това е начинът културата и традициите на града да бъдат запазени, а заедно с тях и духът на местните завинаги ще остане жив. Образованието на децата и добрите отношения със семейството също са много високо ценени в този регион.

Снимка
Научих, че тетевенският край е бил населен от много древни времена. Някои хора смятат, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града. Според други твърдения пък името произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. В миналото тук се развивали 27 вида занаяти, а тетевенските търговци били много успешни и познати навсякъде. Градът е бил наричан „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен). Абаджийство, кожухарство и резбарство са само част от занаятите, с които областта е била известна. Риболовът пък и до ден днешен си е ежедневно занимание. През 1801 г. Тетевен е бил нападнат от кърджалии и бил почти напълно опустошен и изпепелен. Той успял да се съвземе през 50-60-те години на XIX век, когато се превърнал в един от занаятчийските центрове на България. Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

Снимка
Местата в околността, които си заслужава да посетите, са историческия музей, Гложенския манастир, парка за приключения „Адреналин“, водопада Скока. Подходящи за разходка са близките екопътеки. Можете да намерите прохлада в пещерите – Съева дупка, Драганчовица, Моровица. За Тетевен има още много да се каже, но нека завършим с цитат от писателя Иван Вазов, посветен на града: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

Снимки: Луиза Лазарова

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100849141/teteven-chudniat-balkanski-rai-koito-uspava-da-zapazi-tradiciite-i-duha-si-prez-godinite