BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ДНЕС Е ДЕНЯТ НА ДОБРИЧ

Cлед подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.

Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа и с Указ № 87 от 19.09.1990 г. на президента на Република България бе възстановено старото име на града – Добрич,

Крайовската спогодба е договор, подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 г., между България и Румъния, след блестяща международна дипломация на цар Борис III, защото, по силата на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., Румъния си присвоява Южна Добруджа. Борбата срещу румънската окупация продължава до 1940 г. На 7 септември преди 70 години е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич.
Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея и? се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така 88 000 румънци, заселени от румънските власти, когато територията на Добруджа е окупирана от Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината България. Те идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада, като са оземлени със земята, отнета от румънските власти в първото десетилетие на окупацията от другите българи в полза на румънските заселници.
Решаващата година за съдбата на Южна Добруджа е 1940. Тогава всички съседни държави, освен Гърция, както и великите сили са съгласни, че за запазване на българския неутралитет трябва да се направят отстъпки и то за територията, която всички смятат за безспорно българска – Южна Добруджа. Повратният момент, който служи като катализатор за процесите, свързани с ревизионизма към румънската държава е започналата на 10 май 1940г. германска офанзива на Западния фронт. Катастрофалното поражение на съюзниците до голяма степен унищожава международния им престиж. В същото време, докато германските войски са на запад, СССР се чувства с развързани ръце и на 26 юни 1940г. предава нота до румънското правителство, с която иска предаване на Бесарабия на Съветска Русия. В противен случай ще започнат военни действия. При това положение единствената помощ за Румъния може да дойде от страна на силите на Оста. Румънските власти дори предвиждат окупация на държавата от германски войски, за да се запази териториалната цялост на страната.
Нито Третият Райх, нито Италия могат да се ангажират във война срещу Съветският Съюз. Те съветват Румъния да отстъпи. В същото време на Унгария е дадено да се разбере, че Оста не може да подкрепи военно разрешаване на въпроса с Трансилвания. Предварително са отправени и предупреждения към България. Турция намираща се под английско влияние също отправя заплахи за военна намеса в случай на нарушаване на българския неутралитет. Българската дипломация, за разлика от унгарската не смята, че моментът ще бъде изпуснат. Започва изключителна активност пред представителите на великите сили. Съветският съюз отдавна е признал българските претенции. Добрите отношения със САЩ датиращи още от времето преди Първата световна война и непострадали от нея, както и разбирането от страна на американското общество и управляващи към българския национален въпрос също са налице. С оглед на застрашеното си положение Румъния се обвързва изключително със силите на Оста. С това идва и отхвърлянето на английското покровителство, а от там признаването от страна на Великобритания на българските искания спрямо Южна Добруджа. Остава да се убедят Германия и Италия. Последната е в изключително добри отношения с България и българските дипломати своевременно я уведомяват за всяка своя стъпка. За спечелване на германската подкрепа допринася успешното разиграване на “руската карта”. Претенциите на Русия за доминация в България, предложенията за пакт за взаимопомощ и неимоверното увеличаване на руското влияние при евентуално получаване на Южна Добруджа с руско посредничество притесняват Германия. Това важи с пълна сила, при положение, че и Третият Райх и СССР виждат в своя пакт за ненападение само временна мярка преди неизбежния сблъсък. Тези германски опасения успешно се подхранват от българските официални власти, които шантажират Германия, но с оглед на обстоятелствата желаят получаването на Южна Добруджа именно чрез съдействието на Райха. Последният разбира последствията за своята сигурност при установяването на руско “влияние” в България и в множество разговори, включително в личен такъв между министър-председателя Богдан Филов и Адолф Хитлер дава гаранции за връщането на Южна Добруджа на България. Въпреки своето нежелание Румъния е принудена да прави отстъпки – тя е под изключително германско влияние. Постигната е договорка за започване на българо-румънски преговори на 19 август 1940г. в Крайова. Двете страни не отстъпват от своите искания. Основният проблем е желанието на Румъния да запази Балчик, със съответен коридор край морския бряг, и Силистра. Противоречия възникват по отношение на срока на опразването на Северна и Южна Добруджа съответно от българското население и румънските колонисти. Румъния поставя и твърде високи финансови изисквания, които според нея трябва да обезщетят румънските колонисти. В същото време нищо не се предлага по отношение на живеещото поне от век в Северна Добруджа българско население, при положение че земята на румънските колонисти на юг, преди това е била отнета от коренното българско население. Тези причини, както и решението на втория Виенски арбитраж, което връща Трансилвания на Унгария фактически прекъсват преговорите, въпреки гаранциите на румънското правителство че двата процеса текат независимо един от друг. По повод на стагнацията Богдан Филов и Иван Попов/външен министър/ предлагат окупация на Южна Добруджа. Цар Борис III отклонява тези предложения и се обръща към Рим и Берлин. От там следват телеграми до Букурещ/съответно на 6 и 5септември/, в които румънското правителство е обвинено в неспазване на договореностите и саботиране на преговорите. По това време, особено след Виенския арбитраж /30 август/ режимът на Карол II е загубил всичките си поддръжници в румънското общество. Това дава повод на новия министър-председател генерал Йон Антонеску да поиска абдикация на краля в полза на неговия малолетен син Михай. На 6 септември 1940 г. той подписва абдикацията си. След приложеният германски и италиански натиск на 7 септември 1940г. е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и българи от Северна Добруджа. Това показва, че не всички български поселения на север са ликвидирани. Към тази размяна трябва да се пристъпи в срок от три месеца. Българската държава трябва да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. А българските “преселци” от Северна Добруджа могат да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато.
Но несправедливите от финансова гледна точка условия нямат значение за българите. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска.