BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Октябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Сен    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПЪРВИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, ПРИЛОЖЕНИ В ЮЖНА ДОБРУДЖА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО И ОТ РУМЪНСКА ОКУПАЦИЯ

130 години от рождението на генерал Георги Николов Попов

През тази година се навършват 77 години от подписването на Крайовския договор, с който става възвръщането на Южна Добруджа към България – едно от големите постижения на българската политика и дипломация.
Ретроспективната информация на документалните извори допринася за анализиране и оценяване на исторически събития, на значимостта на личности, чиито имена не подлежат на забрава. Едно от тези имена е на генерал Георги Николов Попов. На 5 ноември (17 ноември – нов стил) тази година се навършват 130 години от неговото рождение.
За нас, добруджанци, личността на генерала е в пряка връзка преди всичко със събитията през първите дни на свободна Южна Добруджа. След подписването на Крайовския договор, по решение на българското правителство от 11 септември 1940 г. е назначен за генерал-губернатор (управител) на Южна Добруджа. Основните задачи, които той си поставя, са приемането и настаняването на изселващите се българи от Северна Добруджа, организиране засяването на останалите необработени земи от изселващите се румънци от Южна Добруджа, нормалното, своевременно установяване и дейност на административните служби. Първите негови заповеди, разпорежданията, писмата, телеграмите от Генералното управление на Добруджа, съхранени в Държавен архив – Добрич, представят дейността на управлението, щрихират представата за личността на генерал-управителя.
На 25 септември 1940 г. е издадена първата му заповед за поемане управлението на новоосвободена Добруджа, с която призовава „целокупното население към ред, законност и мирен труд”. С позив от същата дата приканва южнодобруджанци към проява на радушен братски прием на преселващите се по силата на обстоятелствата българи от Северна Добруджа. На следващия ден е издадена Заповед №2 за обмяна на румънските парични знаци в клоновете на Българската народна банка по твърд курс, с извършване на необходимото за улесняване на населението. Със Заповед №4 определя състава и задачите на комисиите за провеждане на временно настаняване на северодобруджанци в предварително установени жилища. Последващите заповеди, писма и разпореждания се отнасят до: назначаване на комисари на снабдяването, прилагане на Закона за осигуряване на снабдяването и регулирането на цените, въвеждане на временна забрана на свободната покупко-продажба на основните зърнени храни, задължително за търговците деклариране на притежаваните над фиксираните количества конкретни стоки – сол, захар, газьол, смазочни масла, петрол, платове от коприна, сапун и др. Задължително водене на специални книги за наличностите и движението на стоките, документално удостоверяване на покупките и продажбите. Дава се право на общинските комисари на снабдяването (кметовете) да определят цените на основните храни: хляб, брашно, месо, плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, растителни масла и свинска мас, въглища и дърва за отопление. Възлага им се издаването на наказателни постановления за установени нарушения на гореспоменатия закон. Заповедите се свързани с факта, че „прехраната в Добруджа е затруднена, поради липса на някои хранителни припаси”, за предотвратяване на спекулата. За поставяне на търговията в Добруджа върху здрави начала кметовете се задължават да се разпоредят за поставяне на етикети с обозначена строго определена цена на всеки вид стока, съставяне на ценоразписи от браншовите или общите търговски сдружения. Пристъпва се към възстановяване на регистрите на търговските фирми, задължаване на търговците към попълване на декларации за снабдяване с разрешителни за търгуване.
Нареждане и телеграма от октомври 1940 г. осветляват изпълнението на важни селскостопански задачи – определяне правото на прибиране на част от реколтата от колонистките земи, отдаване на обществените земи за обработване предимно на северодобруджанци.
Ден преди разформироване на Главното управление на Южна Добруджа генерал-управителят отправя покана до южнодобруджанци за деклариране на сумите на съкровищни бонове, облигации и др. за подписани вътрешни румънски заеми, влоговете в румънските банки, размера на сключени застраховки при застрахователни дружества в Румъния, размера на задълженията към румънски кредитни институти. Декларирането, подкрепено с писмени документи, следва да се извърши в съответните общини, клоновете на Българската народна банка и Българската земеделска и кооперативна банка, за да може българското правителство да защити интересите на всички, които имат финансови взаимоотношения с румънската държава.
С Постановление на Министерския съвет от 16 октомври 1940 г. се вдига временната граница между Южна Добруджа и останалата територия на България, и влизат в сила законите, наредбите и правилниците, касаещи цяла България. Отдел „Търговия” към Генералното управление на Южна Добруджа с окръжно известява кметовете, че от 21 окт. 1940 г. Генералното управление на Добруджа се разформирова, с изключение на отделите по засяването и по настаняването на бежанците.
В писмо с регистрация на 21 окт. 1940 г. до околийските управители, агрономи и кметовете, подписано от генерал-лейтенант Попов, са дадени указания за успешно настаняване на преселниците от Северна Добруджа, които принудително напускат родните си места: посрещане на приемателните пунктове; отправяне и настаняване на семействата в селата, според броя на освободените къщи от изселилите се лица от румънски произход; съставяне на списъци на настанените, на нуждаещите се от изхранване семейства и животни до реколта – 1941 г.; деклариране на оставените имоти в Румъния; складиране на запаси и материали за горене от пръснатата по полето слама, царевични стъбла, слънчогледови пити и др., осигуряване на чиста вода за хората и добитъка.
Документите свидетелстват за мащабността на приоритетните задачи, кратките срокове за тяхното изпълнение, размаха на работата на генерал-лейтенант Попов. Несъмнено, днес, 77 години след събитията, следва да отдадем заслужена почит и уважение към личността му.

Маргарита Събева – ст. експерт в Държавен архив — Добрич

http://www.ndt1.com/article.php?story=2017092215433696&query=%25EF%25EE%25EF%25EE%25E2