BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Октябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Сен    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Архитектурното наследство на Южна Добруджа

Филиповата кръчма

Кръчмата е построена от Филип Сивков през 1901г.
Тук Йордан Йовков седял и слушал, а после вплитал в разказите си съдбите на своите съселяни.

Начин на градеж – смесена зидария от камък и тухла на калов разтвор.
След национализацията — пристроявана, преустройвана, за различни функции, после върната на наследниците, но изоставена.

Имаше проект, който предвиждаше преизграждане, с функционални подобрения при спазване на съвременните изисквания, но средствата стигнаха само за препокриване, измазване и боядисване. Сега сградата изглежда по-добре, отколкото на тези снимки.

Това е извадка от кадастрален план от 1938г, надписите върху който са на румънски.
Маркирах осем обекта, някои от които споменах по-горе: 1 – ж.п.гара Юг,
2 – болничната сграда от 1928г., 4 – църквата “Св.Троица”, 6 – горните хали, 7 – българското училище “Стефан Караджа”от 1930г. на арх.Момов, 8 – общинското здание от 1890г.
Останалите маркирани сгради са: 3 – сегашното училище “Стефан Караджа”, 5 – училище “Христо Ботев”, 9 – старото училище “Петко Р.Славейков”.
Горните хали бяха сред кръгъл площад. От гледна точка на транспортните комуникациии, кръгово движение не беше наложително – тогава автомобилите в града се брояха на пръсти. Сега там, между ул.”Цар Петър” и бул.”Добруджа”, има Т-образно кръстовище със светофари.
А в последно време, за безопасност на движението, правим изкуствени кръгове там, където не е имало.

http://ebridge.info/bg/statii/arhitekturnoto-nasledstvo-na-ujna-dobrudja-chast-5e-filipovata-krychma

Градските къщи от времето преди 1878г. в общи линии повтарят селските типове – предимно едноетажни, предимно от кирпич. Затова самите градове в равнината след Освобождението имат вид повече на села. В морските градове е различно. Там има много камък.

Къща на гръцки търговци в Балчик, 1871г.

На фасадата са вградени релефи с надписи: единият съдържа годината на построяване, а другият – името на собственика.
На някои къщи има само инициали, а в други случаи данните да са по-подробни.
Aко не са каменни като тази, запазени къщи от края на XIXв. трудно се намират.
Още през 1872 (или 1873г) със султански ферман в новата болница в Добрич бил назначен д-р Георге Попеску. Убедили го да се ожени за българка, а той уредил живота си по европейски и построил голяма къща в центъра на града – единствена тогава с балкон. Тя отдавна не съществува, имам данни за местоположението й, но досега не съм намерила повече подробности за нея.

След Освобождението историята на Южна Добруджа е част от историята на свободна България. Същото се отнася и за историята на архитектурата.

Къща на братя Димитър, Матаки, Атанас и Никола Ючьормански в Балчик, 1889г.
Атанас Ючормански е бил кмет на Балчик през 1903 и 1904г.

В градовете нови къщи започнали да строят занаячтиите, дребните търговци и чиновниците. С малки стаи, без санитарни помещения, но затова пък украсени с пиластри в ъглите, с профилирани (изпълнени от мазилка) рамки около прозорците, корнизи и фризове с геометрични орнаменти. Голяма част от тези къщи са съборени, а други са преустроени и осъвременени.

Тази къща в Балчик не изглежда да е на 100 години, но е на толкова…
Не всички къщи-столетници имат късмета на тази балчишка къща. Ако наследниците са много или са далече, имотът им има нерадостна съдба.


Жилищно-търговска сграда в гр.Балчик

Оригиналът на тази възрожденска градска къща от втората половина на XIXв. е бил с дървена паянтова конструкция, но е рухнал. По проект от 1995г е възстановена в същия вид, но със стоманобетонен скелет и тухлена зидария. На първия етаж има дюкяни.

Тя е част от ансамбъла по главната улица.
Вторият етаж все още не е “осъвременен”.

Като се изключат трите години (1916-1919), от 1913 до 1940г Южна Добруджа е под румънска власт. Документите в архива са на румънски, в това число и техническите.
На практика, запазените стари градски къщи са от този период. Собственици са заможни хора — търговци, банкери, държавни служители, лекари. По произход собствениците са румънци, българи, арменци, евреи. Проектантите са предимно румънски или италиански архитекти, българите са изключение. Естествено, те са с европейско образование и култура. Благодарение на тях, градовете променили облика си изцяло.


Едноетажни къщи в гр.Добрич

Планът на къщата вляво е симетричен , подобен на плана на триделната селска къща. Чардакът е заменен с входно преддверие, трискатният покрив над него – с двускатен. Отворите са обрамчени, таванската конструкция е маркирана отвън с фриз.
Къщата вдясно също е симетрична, но с по-голямо центално помещение – салон. Съществената разлика обаче е във фасадното оформление – тази е много по-богато декорирана. Къщата “плаче “ за ремонт, а дървото пред нея се опитва да скрие с короната си липсата на грижа.


двуетажна къща в гр.Добрич

Покрита входна площадка, над нея – покрито отворено пространство (полулоджия); външния кат на дограмата на първия етаж – огънат навън.

Ъглите са подчертани с пиластри, рамките над и под прозорците завършват с триъгълни висулки (гути), корнизът под стрехата е разчленен на гладки и релефни правоъгълници, които се редуват. Капандурата е достатъчно висока и подпокривното пространство може да се ползва.

Двуетажна къща в Добрич

Намира се наблизо до едноетажната и е като нейна по-голяма сестра.
Разлика във фасадното оформление има само при фриза под стрехата и при конзолките на самата стреха.

Жилищна сграда в гр.Добрич

Ъгълът между двете улици е оформен със скосяване в план, издигане във височина спрямо страничните стени и двустепенен купол, покрит с ламаринени люспи. В други случаи това е достатъчно, за да подчертае ъгъла, но в този случай е добавен и разкошен балкон.
След многократни преустройства разпределението е съвсем различно от оригиналното. Поради промяната на функцията на първия етаж и високия цокъл се наложило изграждане на външна площадка и стъпала.


Предстои реставрация. Дано да бъде извършена така, че сградата да блесне с предишната си красота.

Жилищна сграда в гр.Добрич

Монументална, строга, респектираща, със силен акцент в ъгъла, въпреки че не се амира в ъглов парцел. Център на плана е салон с дървена стълба между етажите. Металната козирка над входа е била с цветно орнаментно стъкло. По непотвърдени сведения, тази къща има точни копие във Виена (или обратно).
Вляво зад нея се подава сива двуетажна сграда с мансарда. Знам, че е проектирана от първата жена-архитект в Добрич, чието малко име е Малта. Сградата беше в много лошо състояние и преди десетина години беше съборена.


Жилищна сграда в гр.Добрич

Разположена на малка задънена уличка без интензивно движение, тази къща не може да бъде подмината. Не само заради това, че поддържана и оцветена. Ясна симетрична планова схема, балкон, който прави заслон на входа, балконска врата с арка и над нея – миниатюрно балконче и красиво извити дървени конзолки под стрехата.

Вляво — фасадата е симетрична, но разпределението на етажите не е. Сдържана декорация, която подчертава конструкцията. Лека и нежна метална решетка на балконските парапети. Току-що обновена, фасадата категорично се отличава сред съседните сгради. Вдясно – след отчуждаването къщата беше детско отделение към болницата, после – библиотека, Една от най-красивите къщи в града, преустроена от собственика в заведение за обществено хранене с градина отпред и грижливо поддържана.


Зидана печка (джамал)

Проектантът на Двореца я построил и живял в нея.
Изцяло от черупчест варовик, със заострени арки на отворите.
Един поглед е достатъчен, за да бъде запомнена.

Вълната на рационализма в архитектурата през 30-те години на ХХв. достига и нашия край. И проектантите, и поръчителите бързо възприемат новите принципи и оставят чудесни образци на това направление.

Композиция от чисти обеми, гладки стени, нищо излишно. Още по-добре изглежда откъм улицата, но това се вижда когато паднат листата на дърветата. Доскоро фасадата беше с много светла охра, но след топлоизолирането е с нов колорит.
Бялата ограда на преден план не е декоративна, а автентична, и допреди преди половин век разделяше двата съседни двора. В нишите се нареждаха дървата за огрев.

Сградата е със същата характеристика, но фасадите са покрити с релефна мазилка.

Мнозина са имали къща на два етажа с балкон на главната улица, но малцина можели да си позволят лятна къща извън града.

Била е център за срещи на елита — създатели и любители на изкуството.
Беше занемарена, но имаше планове за възстановяване. Не знам в какво състояние е в момента.

Дворецът на румънската кралица Мария и ботаническата градина към него са най-посещаваните обекти в Балчик. Сега потокът през тях непременно ще се увеличи — заради хотела, изграден в непосредствена близост.
С проекта на хотела със сигурност са достигнати максималните допустими показатели на застрояване на образувания за него УПИ (урегулиран поземлен имот). Някога силуетът на двореца беше много самотен сред зеленината.

Е, видяхме, че в Южна Добруджа има всякакви къщи. Но Дворецът е единствен.

http://ebridge.info/bg/statii/arhitekturnoto-nasledstvo-na-ujna-dobrudja-chast-4b-gradskite-kyshti