BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Агне, което имаше за Пастир Агнеца. Йоан Рилски.

Не знаем рожденото име на Рилския светец. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено единствено монашеското му име Йоан. Не знаем и точната година, когато е роден бъдещият Рилски отшелник. Знаем и почитаме деня на неговото успение – „преподобният пустиножител отец Йоан почина на своето място, приготвено му от Господа в осемнадесетия ден на месец август“ (946 година) [1]. С още по-голяма почит отбелязваме деня, когато са открити неговите свети мощи – 19 октомври. Когато светецът починал, на мястото на неговото отшелничество имало малък манастир с малка църквица. В нейния притвор, в каменна гробница, която е запазена и до днес, било погребано неговото тяло.

Нетленните мощи на светеца били открити по негово откровение и пренесени в град Средец от цар Петър (927 – 969 г.) [2] , който вече бил приел монашество. Пренасянето на мощите е реалната среща на двамата монаси, след като при първата им среща, когато царят отишъл да му се поклони и да го дари с царствени дарове, те се видели и се поклонили един на друг само отдалеч. От това време, когато благоуханните мощи на Рилския светец за пръв път били изложени за поклонение, почитането на неговата памет влиза в църковния календар.

През следващите векове започва духовното пътешествие на чудотворните му мощи. Първоначално били отнесени в тогавашната унгарска столица Естергом. След като престояли там кратко, отново били върнати в Средец, а от там цар Иван Асен І (1190 – 1196 г.) ги пренесъл в столицата Търново. Там били те, когато престолният град бил завладян от османците през 1393 г. Чак през 1469 г., по молба на братята на Рилския манастир и благодарение помощта на вдовицата на султан Мурад II, Мария, дъщеря на сръбския деспот Георги Бранкович, били върнати и приютени в основаната от светеца обител [3], където се покланяме пред тях и до днес.

Както Христос е драгоценният краеъгълен камък, върху който е основана Църквата (вж. Деян. 4:10-12, І Петр. 2:6, Ис. 28:16), така крайъгълният камък, върху който е изградена Рилската света обител, е свети Йоан. В едно от песнопенията на църковното богослужение светецът е наречен „чудно агне на Рилската пустиня, което имаше за Пастир Агнеца Христос“ [4]. През вековете манастирът е преживял няколко пожара, след които бил отново въздиган, а чудотворните мощи на неговия основател продължават да привличат поклонници и до днес. Времената се променят, хората днес все по-малко се ръководят от духовни стремежи, но потокът от поклонници пред благоуханните мощи на свети Йоан в най-големия наш манастир не престава.

Рилският светец е духовен покровител на нашия народ и на нашата земя, защото той е нашата жива историческа и духовна връзка с нашето стародавно и славно минало, и в същото време ни указва духовния път към бъдещето и вечността. Както през вековете след смъртта на светеца, така особено през епохата на османското владичество, Рилската обител е била истинско огнище на просвета и духовност между българите. През време на нашето национално Възраждане Рилският манастир става духовен център, който издигнал мнозина от първите духовните водачи на пробудения български дух. Затова, когато през 1922 година група видни български интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определяне на Ден на българските народни будители, съвсем естествено за такъв бил определен празникът на свети Йоан Рилски – 1 ноември, когато по Григорианския граждански календар се е чествала неговата памет [5]. След подписване на смазващия Ньойски диктат българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството на закрилника на българския род и на неговите следовници. В Прокламацията на Деня на будителите се казва: „Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването“. [6]

Обичаният от православните българи архим. Калистрат Наков, игумен на Рилския манастир от 1944 до 1948 г., е осъден през 1948 г. от атеистичната власт на 10 години затвор по обвинение, че е превърнал Рилския манастир в шпионски център на ЦРУ, където се е подготвял „преврат срещу комунистическата власт“. Игуменът е подложен на ужасни изтезания, но по изключение е помилван през 1952 г.

През 1945 г. честването на Деня на народните будители е отменено от комунистическия режим [7] Забраната е част от системно налаганата в обществото през целия период на тоталитарно управление комунистическа и атеистична пропаганда. С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и да изтласка Църквата и вярата в периферията на обществения живот. Репресивното отношение на комунистическата партия към Църквата и вярата е започнало веднага след деветосептемврийския преврат, но в идеологическа рамка то се поставя от прословутата реч на Георги Димитров, произнесена в Рилския манастир на 26 май 1946 г. на честванията на 1000-годишнината на свети Йоан Рилски. Комунистическият „вожд и учител“, от една страна, признава историческите заслуги на Българската православна църква, но в същото време поставя директива „че нашата църква трябва да бъде истински народна, републиканска, прогресивна църква“, „да тръгне с новото време“ [8]. По-нататък в речта си вождът отправя открити заплахи, като напомня репресиите над Църквата, извършени от болшевишката власт над християните в Русия. Заплахите са смразяващи, защото на всички, към които е адресирана речта, знаят, че става дума за реки от пролята християнска кръв. Към настоящия момент Руската православна църква е канонизирала 1776 светци новомъченици от периода на болшевишките репресии. Незнайните неканонизирани жертви на болшевишкия терор са още хиляди и хиляди. Това е смисълът на заплахата на проводника на болшевишката политика в България. През следващите десетилетия политиката на войнстващия атеизъм спрямо Църквата и вярата у нас се осъществява на дело, макар да не достига грандиозните руски мащаби.

През 1961 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение да бъде внесено п и ите работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“. Манастирът е обявен за музей. Рилските монаси са прогонени и насилствено преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастири. Монашеският статут на Рилския манастир е възстановен едва през 1991 година [9].

Въпреки жестокостите на репресиите и силата на натиска, почитта към Рилския светец остава жива и поддържа вярата жива през всичките години на духовно поругание.

В своя завет Рилският отшелник се обръща към учениците си като ги нарича „чедца“ [10]. Смирява себе си като казва, че не е извършил никакво добро на земята, а за последователите си се моли с всеотдайна любов и преданост. С бащинска топлота ги наставлява като им предава целия си духовен опит, придобит през дългите години на отшелничество, пост и молитва. Чрез Завета си той доказва, че отшелничеството всъщност не е бягство от света, а отдалечаване от света, за да се усили още повече молитвата за тези, които са в света. Така можем да обясним защо векове наред българският народ почита отшелника като свой покровител. Съветите, които дава в Завета си, не са изгубили актуалност и до днес, така, както молитвите му не са изгубили сила повече от десет века след земната му кончина.

След като написва Завета си, светецът се оттегля в тишина и безмълвие. Днес ние заставаме пред нетленните му мощи в тишина и безмълвие и отправяме молитва за застъпничество пред Бога, пред Когото той усърдно се моли за нас, неговите възлюбени чедца.

На следващата година след честването на 1000-годишнината на свети Йоан Рилски излиза книгата на Иван Дуйчев „Рилският светец“. Една от главите на книгата е озаглавена „Живот след смъртта“. За епиграф авторът е поставил думите на един от най-видните последователи на свети Йоан – Неофит Рилски: „И по смерти своей живѣе безсмертно“ [11]. Свети Йоан продължава да живее не само в съзнанието и паметта на нас, които отправяме молитви към него. Той е жив в Божията вечност и затова неговото молитвено застъпничество е реално, затова всекидневно приканва и събира поклонници в своята светата обител, на която е вечен игумен. Днес той живее както в своя манастир, така и на небесата във вечните живелища на Бога. Ние пък отправяме своите молитви на земята, а той ги въздига на небесата.

Бележки

1. Цит. по Дуйчев, Иван. Рилският светец, С. 1947, с. 168.
2. Там, с. 184.
3. https://ru.wikipedia.org/wiki/Иоанн Рылский.
4. Хвалитни стихири на 19 октомври.
5. Българската държава приема Григорианския календар през 1916 г., но БПЦ продължава да следва Юлиянския календар до 1968 г. , когато се преминава към т. нар, “поправен Юлиански”, затова през този период датите на църковните празници изостават с 13 дни.
6. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ден на народните будители.
7. Пак там.
8. Цит. по Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса, С. 2010, с. 20.
9. https://bg.wikipedia.org/wiki/Рилски манастир.
10. Дуйчев. Пос. съч., с.138.
11. Пак там, с. 169.

Агне, което имаше за Пастир Агнеца