BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

На 20 октомври, в далечната 1979 г. е открит архитектурно-етнографският комплекс „Стария Дообрич”.

Строителството му започва през 1973 година. Покойният архитект Витлием Чалъков е един от хората, проектирали и изградили комплекса. „Имаше стари работилнички, дюкянчета. Там, дето сега са ханът и кръчмата, се плетяха оградни мрежи. А където са бъчварницата и нашето ателие, имаше едни малки архаични магазинчета, останали още от турско време. В тях можеше да намериш абсолютно всичко – дървени лъжици, рогозки, постни бои, чувени за качамак. Някъде срещу тези дюкянчета пък беше турското читалище, по-нагоре – шапкарницата на бай Станчо.

От другата страна, където сега е ковачницата, имаше арменски магазин, джамията си остана на същото място, а където сега е администрацията на комплекса, имаше шкембеджийница „Дамарче”. Взе се решение пълното наименование на този комплекс да бъде „Етнографски комплекс „Стария Добрич”, архитектурна среда за запазване и съхранение на стари, характерни за региона занаяти. Повечето от проектите сме ги правили по спомени на бивши собственици.“ Това са част от запазените разкази на арх. Чалъков.

Архитектурно-етнографският музей „Стария Добрич” е музей на открито, където се съхраняват, представят и развиват традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. В миналото занаятите са заемали важно място в стопанския живот на Добрич, обусловено от богатия на суровини район, от многолюдните села, както и от факта, че от създаването си градът е важен административен, стопански и културен център. Комплексът се намира в центъра на Добрич, на мястото на някогашната Одун чаршия. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават многовековната традиция на своите занаяти. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти в повече от 30 работилници се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството (производство на груб вълнен плат), златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век.

Като най-уникални в комплекса, безспорно са бозата и гевреците, приготвени по стари български рецепти.
През 1981 г. „Старият Добрич“ прие дипломатическия корпус в България по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава. Тогава чуждестранните дипломати изразиха възхищението си от комплекса и проявиха изключителен интерес към ателиетата, които съхраняват и препредават многовековното ни културно наследство.
И днес „Старият Добрич“ продължава да е емблема на града. Но… малко поизвехтяла, позабравила своите създатели, дори рушаща се. Някога тук имаше неспирен поток от чуждестранни летовници, които бяха и сериозен източник на доходи за майсторите, а и за града. По някакви организационни причини, навярно, днес „Старият Добрич“ е далеч от няколкото стотици хиляди летовници по Добруджанското Черноморие, а така далеч от тях остава и запознаването им с българските традиции и културното наследство на Добруджа и Българската цивилизация.

http://www.ndt1.com/article.php/20171020175252625

История на Етнографски комплекс «Стария Добрич» автор на филма: Станислав Колев — Стас

Още за комплекса: old-dobrich.com