BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Велико Търново чества 832 години от въстанието на Петър и Асен

На Димитровден Велико Търново чества 832 години от въстанието на Петър и Асен и възобновяването на Българската държава.
Празникът започва със Света литургия в църквата „Успение Богородично“.

Общоградско литийно шествие с иконата на св. Димитър ще премине от храма до църквата музей „Св. Димитър Солунски“, свързана с въстанието на болярите Петър и Асен и създаването на Втората българска държава. В църковния двор ще има благодарствен молебен, след което ще бъде осветен и раздаден курбан за здраве по повод празника и деня на строителя.

Вечерта ще има безплатно излъчване на аудио-визуалния спектакъл „Царевград Търнов — звук и светлина“.

http://bnr.bg/post/100888815

Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. (празникът на Св. Димитър Солунски), породено от увеличение на данъците, и завършва със създаването на т. нар. Второ българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Причини и повод

Като причини, довели до избухване на въстанието, се посочват неблагоприятните за Византийската империя събития в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат настъпват сериозни вътрешни смутове и държавата започва да търпи поражения в битките срещу външни нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите ѝ нормани успяват да заграбят градовете Драч и Солун, като стигат чак до Адрианопол.

Точно в този момент византийският император се решава на една крайно противоречива мярка – да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква внезапното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отсам река Дунав.

Начело на въстанието застават двамата братя Асен и Теодор, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието избухва на 26 октомври 1185 г. За цар на българите и власите е провъзгласен по-големият от двамата братя – Теодор, който е коронясан под името Петър IV.

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят, Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав, където привличат куманите на своя страна. На следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време българите освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия.

Опитът на императора повторно да разгроми българите не успява и през пролетта на 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях (т. нар. Ловешко примирие), с което фактически признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_%D0%B8_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80