BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Гложенският манастир „Св. Георги Победоносец“ – крепост на православието

Разказва доц. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“:

Гложенската света обител се издига величествено под скалистия старопланински връх Каменен Лисец. Зашумената й снага, която се извисява от каменистите скатове на рида Лисец, наподобява повече на крепост, отколкото на духовно средище.

Това е един от най-впечатляващите и най-красиви български манастири. За него историческите сведения са забулени във вековете. Според останало сказание, началото е поставено в XIII в. и е свързано с името на княз Георги Глож. Това е времето на цар Иван Асен II, в най-големия разцвет на Търновска България. Многоманастири в България имат своя голям подем, или са създадени в този период. Това, което намираме в църковните книги е, че след разпада на Киевска Рус, гонен от татарите, княз Глож дошъл в пределите на българската държава. По поречието на Вит основал село Гложене и построил манастир. Изборът на това тихо и усамотено място, в сказанието се свързва с иконата на Св. Георги, която няколко пъти заставала на тази живописна скала. Големината й определя и площта му. Той е събран, с изключително малък двор, но много живописен.

За книжовната и просветителска дейност на манастира доц. Павлов допълва:

Всички български манастири, освен с духовна, се занимават и с книжовна и просветителска дейност. Особено във времето до книгопечатането. Книгите, колкото и малко да са на брой и ограничени като жанр, в нашата цивилизационна среда се създават в манастирите. Там са калиграфските школи, в които се пишат текстове, превеждат се и се преписват. Гложенският, подобно на всички манастири от това време – XIII-XIV в., се занимава и с книжовна, и с просветителска дейност. В късния османски период манастирът има няколко метоха, килийни училища с учители, предимно монаси. Той е част от старопланинските манастири, които са последните, където се пишат, превеждат, подвързват книги, дори и след появата на книгопечатането. Има връзка между Гложенския и Етрополския манастир, за който се смята, че е един от последните книжовни центрове.

Събеседникът ми пояснява, че в началото на XIX в., при големите земетресения, особено Чирпанското, старата църква, чиито основи са от XIII в., е разрушена. На нейно място е построена нова, която е завършена към 1930 г. От ценната утвар от старата църква се пазят две мощехранителници с частиците на Св. Георги, Св. Трифон, Св. Панталеймон, дарохранителница и два стари печата. Най-голямата реликва е чудотворната икона на Св. Георги. От старите средновековни стенописи и иконостаса не е запазено почти нищо. За музея на Васил Друмев, който е част от манастирския комплекс, доц. Павлов обяснява:

Това е Климент Търновски, Климент Друмев, или Васил Друмев, както е по-известен. В последно време налагаме името му като търновски митрополит, Климент Търновски. Заточен е в този манастир към края на Стамболовото управление – 1893, след реч, която не се е харесала. Има и политически подтекст в това, защото Климент Търновски, в кратки периоди, е бил и министър-председател на България. Истинско наказание е за него да живее близо година, отдалечен от всякакви влияния и възможности за политическа дейност.

Дали наред с просветителската дейност в Гложенския манастир се е развивала и революционна такава, имайки предвид скривалището на Васил Левски, доц. Павлов е на мнение, че:

Духовниците, от които е и самият йеродякон Игнатий, са били изключително родолюбиви. Но да обвързваме манастирите само с революционна дейност е нелепо и е свързано с друго време. Там са се събирали доста хора, когато игумен е архимандрит Евтимий, буден духовник, известен лекар, за когото говорят, че е един от първите български хирурзи. Когато йеродякон Игнатий – Апостолът на свободата, е обикалял из България, за да повдига духа на българите, най-вероятно е бил и в този манастир. Но не трябва да слагаме акцента върху подобен тип дейности, а преди всичко върху огромното съдържание и смисъл, които има всеки български манастир. Манастирът е изключително богат и наситен с историчност, съдържание, светини, за да акцентираме само върху един период от историята му, който е 2-3 години. Приемам и тази теза, най-вероятно заради отдалечеността, но акцентът трябва да бъде другаде.

Безспорно събеседникът ни е прав, защото факт е, че българските манастири, през всичките години на своето съществуване, са люлка на книжовността и просвещението, пазители на българщината и духовността на нацията ни.

http://bnr.bg/post/100910458/glojenskiat-manastir-sv-georgi-pobedonosec-krepost-na-pravoslavieto