BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Желязната църква в пълен блясък очаква откриване

След шестгодишен ремонт до дни ще приключи окончателно цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул “Свети Стефан”, известна като Желязната църква. Сумата за ремонта е поета от истанбулската община. Реставрацията струва близо 16 милиона турски лири на турската държава.

Навръх Стефановден в храма “Свети Йоан Рилски” в българския екзархийския дом в Истанбул се състоя тържествена литургия, ръководена от Старозагорския митрополит Киприян. Службата трябваше да бъде в ремонтирания храм “Свети Стефан”, но заради довършителни ремонтни дейности, се проведе в Екзархийския дом. Въпреки работния ден в Турция храмът бе изпълнен с православни българи, сред които архонтът на Вселенската патриаршия Димитър Атанасов, богословът проф. Иван Желев, съветникът в консулството ни в Истанбул Димитър Тонев, бившият председател на българската общност Георги Костандов и други.

Българската светиня “Свети Стефан”, позната като “Желязната църква”, е построена върху имот, дарен от Стефан Богориди. Той е влиятелен турски сановник от османско време и внук на Софроний Врачански. Църквата е именувана на него. Тя съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Иконостасът е направен в Москва, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев. Шестте камбани също са отлети в Русия. Църквата е осветена тържествено от Екзарх Йосиф през 1898 година. Тя е една от малкото оцелели железни църкви в света и представлява една от големите архитектурни забележителности на Истанбул.

Официално църквата ще отвори врати на 7 януари 2018 година. На откриването ще присъстват българският премиер и президентът на Турция, очаква се и вселенският патриарх Вартоломей.

Васил Лиазе, председател на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул, пред „Труд”:

Васил Лиазе е представител на т.нар. „цариградски българи“. Роден е в Истанбул, бизнесмен, председател на църковното настоятелство на българските православни храмове в Истанбул и Одрин и фондация „Църква „Свети Стефан“. Храмовете в Истанбул са „Свети Димитър“ в гробищния парк до истанбулския квартал „Шишли“, „Свети Стефан“, позната още както „Желязната църква“ и „Свети Йоан Рилски“, която се намира в екзархийския дом в квартал „Шишли“. Фондацията управлява и църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин и метоха, който прилежи към „Желязната църква“ на брега на Златния рог.

– Каква е съдбата на парцела, на който беше някогашната българска семинария?
– Парцелът беше върнат от турските власти на българската общност в Истанбул, на нашата фондация. Сега ние, на принципа на бартер, срещу отстъпване на една част от застроеното и предоставяне на земя на строителна фирма, строим на това място старчески дом, жилищни сгради и магазини. Имотът е на стойност приблизително 600 милиона турски лири. Ще бъдат построени обекти с 500 хиляди квадрата разгърната площ. А теренът е с площ 60 декара.

– Кой осигурява средствата?
– Инвестицията е на строителя.

– Това е огромна площ.
– Да, богати ще станем. Сега не сме, тогава ще станем.

– Да върнем историята малко назад за съдбата на българската болница „Евлоги Георгиев“, която след Първата световна война става подчинена административно на турските власти. Загубена ли е за българите нашата болница, построена с парите на Евлоги Георгиев?
– Българската държава трябва да говори с турската държава по този въпрос. Защото нашата фондация не се казва Евлоги Георгиев и нямаме общо с него. Общо има българската държава. Затова болницата е под управление на истанбулската община.

– Може ли българската държава да направи нещо, което да върне този имот?
– Може. За мен този имот не е загубен. Тази болница е построена да лекува бедни българи и може отново да служи на българската общност. Но това е работа на държавата. Тя трябва да предприеме съответните стъпки към турската държава.

– Според публикации в пресата старите цариградски българи са наброявали 80 хиляди през XIX век, а днес те са няколкостотин. Колко са всъщност?
– Днес наследниците на българите, които живееха през Османско време тук, са около 1000 души.

– Знаем, че те са предимно от Егейска Македония. Защо в Истанбул останаха точно тези българи, а тракийските българи, тези от Мизия и другите се прибраха в България?
– Да, наистина болшинството от местните са наследници на изселници от Костурско, Леринско и Северна Гърция, егейци. Но, има и доста българи от други краища на старата ни родина.

– Колко време върви ремонтът на църквата „Свети Стефан“ и ще приключи ли до обявената дата за откриването, 7 януари? Ще приключи ли за 10 дни?
– Ремонтът продължи 6 години. Изключително тежък и сложен, заради нуждата да бъде укрепен брегът, за да не пропада тежката сграда към залива. Беше излят много бетон в основите. Виждате, има машини в момента, които в близост до брега забиват пилони дълбоко в земята за укрепване. Ремонтът се забави, защото след първия търг почина шефът на фирмата и трябваше да правим нов търг. Сега фирма „Ташиабъ“ се движи с много бързи темпове. Виждате, че постоянно има между 50 и 100 работници, които са на мястото денонощно, за да може на 7 януари да се поздравим със завършен ремонт.

– Българската държава трябва да ремонтира нещо реципрочно…
– Да, българската държава трябва съответно да направи ремонт на джамията в Пловдив на „Джумаята“. Има договор между министерствата на културата на България и Турция.

https://trud.bg/%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%d0%b2-%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%b1%d0%bb%d1%8f%d1%81%d1%8a%d0%ba-%d0%be%d1%87%d0%b0%d0%ba%d0%b2/


И тази година българската общност в Цариград отпразнува достойно деня на светия първомъченик и архидякон Стефан, чието име повече от 150 години се свързва с българщината в града край Босфора. За жалост обаче за поредна година това празнуване стана извън историческия храм, посветен на светеца. Заради забавяне на завършването на някои довършителни работи основно ремонтираният храм и днес остана затворен за богомолци и туристи, а празничното богослужение се извърши в другата българска църква в Истанбул – „Св. Иван Рилски“ в Българската екзархия, квартал Шишли.
След прекъсване от няколко години за празника отново пристигна български архиерей. Това беше изпратеният от Св. Синод на БПЦ Старозагорски митрополит Киприян, който отслужи светата литургия заедно с българския свещеник в Цариград ставроф. ик. Ангел Велков, архиерейските наместнци на Казанлък о. Петко Мотев, на Свиленград о. Костадин Георгиев, о. Димитър от Ст. Загора, о. Лазар Георгиев от храма „Св. Георги“ в кв. Горубляне, София, и дякон Любен Левенов. Песнопенията на литургията изпълни смесен квартет за църковна музика под ръководството на г-жа Мария Бошнакова.

Храмът се изпълни с наши сънародници, много от които си бяха взели отпуск от работата, за да присъстват на богослужнието в делничния за Турция ден. Сред тях имаше много именници – Стефановци, Венциславовци, Венчета. Освен църковните настоятели начело с председателя г-н Васил Лязев сред богомолците бяха трима консули от генералното ни консулство в Истанбул, както и гости на общността от България.

В края на богослужбата митр. Киприян произнесе празнично слово за Христовия първомъченик и поздрави всички празнуващи. С думи на благодарност от името на общността в храма благодарност изрази о. Ангел Велков. След това на приема в сградата на Българската екзархия г-н Васил Лязев благодари на митрополита и останалите свещенослужители и съобщи за откриването на ремонтирания железен храм „Св. Стефан“ от турския президент Ердоган и българския премиер Борисов в присъствието на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей и Българския патриарх Неофит. Това ще стане по чисто светски маниер на 7 януари 2018 г., като в храма не се предвижда да се извърши богослужение от мерки за сигурност – каквото и да означава това. Никой не можа да каже и кога всъщност ще се извърши обновлението на ремонтирания храм. Настоятели споделиха, че очакват то да бъде извършено от архиерей на Цариградската патриаршия през месец януари, но след „откриването“.

https://dveri.bg/ua8dk