BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Январь 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Дек    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Преди 103 години филмът „Българан е галант“ поставя началото на българското кино

Bulgaran is a gallant from Julian Minkov on Vimeo.

На 13 януари 1915 г. в „Модерен театър“ – първият софийски киносалон има важна премиера. Прожектира се първият български игрален филм. Поставя се началото на българското киноизкуство. В столичната преса излизат съобщения за предстоящото събитие.

„Сензация в Модерен театър.

„Българан е галант“. Това е името на първата българска кинематографическа комедия, снета в София и играна от българските артисти при Народния театър г-жа Мара Липина и г-н Васил х. Гендов. Комедията и снимките, направени от Модерен театър, са доста сполучливи и тази комедия представлява голяма новост за българското общество и частно за столичани. Интересно е всеки един да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България, която, като се стреми във всичко да подражава на западноевропейските гиганти, не иска да остане назад и в областта на кинематографа и виж току почва да туря началото на един нов отрасъл на изкуството. Модерен театър се надява, че почитаемото столично общество ще отдаде заслуженото внимание на тази първа българска кинокомедия, за да може той да създаде нещо по-ценно и успешно в това направление и да тури началото на тъй цененото на запад бързо развиващо се модерно изкуство. Днес е редкият случай.“

На следващия ден се съобщава, че комедията е била „сърдечно аплодирана и посрещната с особено въодушевление от зрителите, които пълнеха салона на театъра. Публиката остана доволна от относителния успех и изпрати с бурни ръкопляскания комедията, която е предшественик на много по-ценни творби в областта на кинематографа“.

Така преди 100 години се ражда българското кино. Заслугата за това е на 24-годишния тогава Васил Гендов, който освен изпълнител на главната роля, е и режисьор, сценарист и организатор на този първи български опит в кинематографичното изкуство.

След двудневните премиерни прожекции в София „Българан е галант“ обикаля немногобройните по онова време провинциални кина, появява се още веднъж в програмата на „Модерен театър“ през септември същата година, след което спира да се прожектира и е забравен. Той е безвъзвратно изгубен за историята през 40-те години на XX век, когато вследствие на бомбардировките над София, лентата, съхранявана от автора в дома му, е унищожена. Запазени са само 1-2 кадъра. Мемоарите на Гендов са единственият източник за съдържанието на филма:

„Елегантният и обичащ приключенията Българан среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с щедра ръка. Изненадана, тя открива, че не носи пари и моли ухажора си да й даде назаем. Той се съгласява.

Дамата води Българан в луксозно заведение и за негова сметка поръчва скъпи напитки и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон и да освободят „носача“. Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за извършената услуга“.

Първият български филм е плод на упоритостта, амбицията и изключителната влюбеност на Гендов в кинематографа. През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор. Създател е и на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Инициира създаването на Съюза на кинодейците в България през 1931 г., както и на Музея на българската кинематография през 1948 г., прераснал в Национална филмотека.

Две години след „Българан е галант“ Васил Гендов снима „Любовта е лудост“ – запазена до днес комедия. Следват „Дяволът в София“ (1921 г.), „Бай Ганьо“ (1922 г.), „Военни действия в мирно време“ (1922 г.), „Човекът, който забрави Бога“ (1927 г.), „Пътят на безпътните“ (1928 г.), „Улични божества“ (1929 г.) и др. През 1933 г. става автор и на първия български звуков филм „Бунтът на робите“ (1933). През всичките години на своята дейност той се бори с липсата на средства и с безразличието – залага дома си, затъва в дългове, но успява да снима. Във всичките си филми Гендов е режисьор, сценарист, а и почти винаги главен актьор. Подражавайки на чужди образци, той създава поредица от комедии и мелодрами, грубовати и наивни, но искрени в посланието си образи и герои.

През 1928 г. във вестник „Комедия“ са публикувани статии за българската киноиндустрия, която все още е слабо развита, заради неблагоприятните условия. Отправят се и призиви към държавата да подпомогне новото за страната изкуство:

„Обективните условия у нас съвсем не благоприятстват за развитието в широк мащаб на това ново за страната ни изкуство. Нужни са големи капитали, за да може то да се развие и да има прогрес. Нашата природа и флора, както и четирите годишни времена ще могат да послужат много на това изкуство, стига да се намерят капиталисти, които да финансират тази индустрия. Но преди да се намерят капиталистите, би трябвало държавата да се заинтересува за това изкуство. В такъв случай тя би освободила от акциз българския филм и би поощрила тази нова индустрия на основание съществуващите закони в страната. Не може държавата да бъде чужда на едно изкуство от такова голямо значение за страната. Киното днес е най-могъщият културен фактор и не бива да се пренебрегва от онези, които ръководят съдбините на племето ни.
При други случаи държавата е щедра – поощрява разни маниаци и бездарности, врагове на културата и изкуството у нас, но при този случай ще ли прояви нужния интерес? Близкото бъдеще ще покаже, доколко те имат представа за ролята на филма в живота на българския народ.“

http://glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/predi-100-godini-filmyt-bylgaran-e-galant-postavq-nachaloto-na-bylgarskoto-kino


Книгата „Загадките и времената на „Българан е галант” разкрива тайните на първия български филм

„Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?” Това са отговорите, които търси д-р Петър Кърджилов в книгата си „Загадките и времената на „Българан е галант”, посветена на емблематичния и енигматичен филм на Васил Гендов. Кърджилов събира на едно място голяма част от спорадичната информация за „Българан е галант”, появявала се в протежение на повече от сто години и заедно с това прави задълбочено изследване на един сравнително кратък – седемгодишен (1908–1915), – но бурен период от историята на българското ранно кино, през който се полагат основите на родното филмопроизводство. Период, който все още е слабо проучен от нашето кинознание и продължава да бъде обвит в тайнственост, непознат за широката публика.

„Загадките и времената на „Българан е галант” е финансирана от Столичната програма „Култура” (2017) на Столичната община и излиза под шапката на издателството на БАН „Проф. Марин Дринов”. Книгата е с обем от 736 страници, съдържаща 582 илюстрации – факсимилета и фотографии, предлагаща богата библиография от 1926 източника, споменаваща 1026 имена и 421 заглавия на филми. Уникалното издание може да намерите в книжарницата, помещаваща се в сградата на ЦУ на БАН (София, ул. „15 ноември” № 1, тел. 02 9879786), а цената ѝ е 27 лева. Представянето на книгата пред широката публика ще се състои на 1 декември 2017 (петък) от 18:00 часа във филмотечното кино „Одеон”. Входът е свободен!

Запознайте се с официалната анотация на „Загадките и времената на „Българан е галант”, дело на проф., д.изк. Мая Димитрова, а най-долу може да видите корицата.

Предметът на настоящото изследване е съдбата на първия български игрален филм „Българан е галант”. След пространни дългогодишни проучвания в библиотеки, архиви, музеи, филмотеки д-р Петър Кърджилов е успял да събере на едно място стотици отзиви за филма, разпръснати по страниците на вестници и списания, да издири мемоари и лична кореспонденция, да „разсекрети” официални документи и административни преписки… За да струпа планина от познание, позволила му да даде аргументиран отговор на въпросите: кога, от кого, къде, как и защо е заснет „Българан е галант”, какво всъщност знаем за филма? Същевременно авторът съумява да очертае контурите на кинематографичния живот в България (и в София, и в провинцията) през разглеждания период (1908–1915), да възкреси „времената”, родили „Българан е галант”. Затова и бих охарактеризирала труда му като кратка история на седмото изкуство у нас, и то за период, оставал дълги години встрани от полезрението на родната киноисториография. Кърджилов успява да „извае” и образа на Васил Гендов – изпълнителя на главната мъжка роля в „Българан е галант”, неговия евентуален „идеолог” (автор на идеята), сценарист и режисьор. Тъкмо „трънливият път” на този „пионер”, „родоначалник”, „баща” и дори „патриарх” на българското кино е „сюжетната линия”, която не само отвежда в крайна сметка до истината, но и „стопля” инак безпристрастното проучване, превръща го в увлекателно четиво, което се „гълта” на един дъх. По този начин авторът намира най-прекия път към читателя – и то най-вече младия…

Денят на българското кино — 13 януари, ще бъде отбелязан за 13-ти път. На този ден преди повече от век — през 1915 г., в столичното кино «Модерен театър» се е състояла премиерата на първия български игрален филм «Българан е галант» на родоначалника на българското кино режисьора Васил Гендов, припомнят от Националния филмов център (НФЦ).

В немия черно-бял филм, разказващ за любовните неволи на бонвивана Българан, Васил Гендов е също сценарист и изпълнител на главната роля. Самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че е изгубен през 40-те години на XX век. Останали са едва 1-2 кадъра от него.

По повод на 90-годишнината от тази дата, през 2005 година по инициатива на НФЦ, 13-ти януари е обявен с Държавен указ за професионален празник на работещите в българското кино.

Васил Гендов за заснемането на "Българан е галант" (аудио from Made in Bulgaria on Vimeo.