BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

93 години от рождението на Георги Калоянчев


Калата, както го наричаха всички, е роден на 13 януари 1925 година в Бургас. Завършва актьорско майсторство при Стефан Сърчаджиев в Държавното висше театрално училище (днес НАТФИЗ) през 1952 г. Но още през 1951 година дебютира в киното с ролята на циганчето Сали във филма “Утро над родината”. След редица характерни по-малки роли, през 1958 г. комедийният му талант блясва в „Любимец 13” редом до Апостол Карамитев, с когото през 1962 г. жънат необикновен успех и със „Специалист по всичко”.

И тогава, през 1963 година, Рангел Вълчанов му предлага да изиграе ролята на нетрадиционен криминален инспектор в “Инспекторът и нощта”.
Големият му талант и безграничната дарба да се превъплъщава в героите, които играе, го правят търсен както за киното, така и за театралната сцена.

За Георги Калоянчев може да се пише много. Но едва ли е нужно. Десетките роли в киното и театъра, хуморът и онова характерно излъчване на погледа му се помнят от всеки. Той е от онези актьори, които завладяваха публиката даже само с едно намигване. Без думи дори.
Калата просто заслужава аплодисментите ни и винаги ще е така.


Безбройни са световните повратности, които човек среща през своя си живот. Докато е малък човек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали. И колкото повече се източва човек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи, бесплодни занаяти… Кога мравката срещне мравка, тя я докосва с краченца, за да й каже къде има зрънце, тревичка и сладко коренче. Когато се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят къде има повече цвете и прашец. А ние, людете, уж умни и разумни, все тичаме някъде, все не ни остава време за човешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един-единствен лъч на взаимно разбиране и топлина. А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тази непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако поумнеем от тая неописайната рък на там, рък насам, ако си спомним, че тичащият човек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори влюбените, когато се целуват, се спират на място. Лъжовен е този свят, господа, лъжовен, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето. Чака то човека да се захласне във въздуха, във влюбени очи, лунен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи печално му устни… Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен! Нищо подобно, млади хора! В мене няма боязън, в тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това! А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и на края последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек.

Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ние, твоите чеда, където и да се намираме далеч, граничим с България, на тази граница митничари няма. На тази граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тие, които са били преди нас и люлките на тие, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!

Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин, който в късните дни на есента на своя живот дойде при Слави Трифонов.”

повтор от 20.10.2011

Монолог от Кабаре номер 2 от Георги Калоянчев from Nedyalko Velikov on Vimeo.

Откъс от забранената за излъчване драматизация на Вили Цанков „Кучешка огърлица”, 1968 година.

В епизода: Георги Калоянчев и Коста Цонев.

Георги Калоянчев в „Ревизор“, 1966 година

Репортаж от постановката „Ревизор“, играна на сцената на Сатиричния театър. Откъс от публицистичното предаване „За хората, делата и мечтите”,1966 година.

Композитори: Петър Ступел, Атанас Бояджиев.

„Русият и Гугутката” е първият телевизионен филм в България.

Сценарист: Никола Русев. Режисьор: Неделчо Чернев.

В епизода: Георги Калоянчев, Петър Чернев.

1. „Зрителката от десетия ред“ – песен от филма „Портрет на Георги Калоянчев“ – БНТ, 1979 г., режисьор Емил Капудалиев
2. „Големанов“ – по Ст.Л.Костов, откъс от спектакъл на Сатиричния театър, 1966 г., режисьор Нейчо Попов
3. „Урок по география“ – по Бранислав Нушич, БНТ, 1969 г., режисьор Лиляна Пенчева
4. „Зетят“ – хумористична миниатюра, БНТ, 1967 г., режисьор Васил Делов
5. „Криворазбраната цивилизация“ – по Добри Войников, БНТ, 1979 г., режисьор проф. Хачо Бояджиев
6. „Семейство Калинкови“ – откъс от сериал на БНТ, 1966 г., режисьор Димко Захариев
7. „Снежанка и 7-те Дядо-Мразовци“ – откъс от новогодишна програма на БНТ, 1969 г., режисьор Младен Младенов
8. „Козя пътека“ – откъс от новогодишна програма на БНТ, 1972 г., режисьор проф. Хачо Бояджиев
9. „Смъртта на Тарелкин“ – от Сухово-Кобилин, откъс от едноименния спектакъл на Сатиричния театър, 1965 г., режисьор Методи Андонов
10. „Сако от велур“ – откъс от постановка на Сатиричния театър, 1976 г., режисьор Младен Киселов
11. „Ние, духовата музика“ – откъс от новогодишна програма на БНТ, 1971 г., режисьор Младен Младенов
12. „Вражалец“ – по Ст.Л.Костов, откъс от телевизионен театър, БНТ, 1970 г., режисьор Любен Марчев
13. „Бай Ганьо“ – откъс от филма, направен по поръчка на БНТ, 1979 г., режисьор Иван Ничев
14. „Смях от вчера и от оня ден“ – развлекателен филм на БНТ, 1972 г., режисьор Нина Минкова
15. „При шивача“ – хумористична миниатюра, БНТ, 1971 г., режисьор Коста Наумов
16. „Монолог на Големанов“ – от спектакъла „Наздравица“ на БНТ, режисьор Стилиян Иванов
17. „Хей, Григоре“ – хумористична песен от конкурса на БНР „Златен кос“