BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июль 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Июн    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Правописна реформа на българския език от 1945

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което в средата февруари 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.

Основни положения

— Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е, според ятовото правило. Така например вместо бѣлъ вече се пише бял, а за останалите форми се ползва буквата е: бели.
— Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ или а (по-рядко). Пример. Вместо бѫдѫ, където големият юс се изписва по исторически причини, защото в миналото е отразявал специфичен звук, се замества с големия ер и става бъда. Също така: вместо „тѣ сѫ“ вече се изписва „те са“.
— Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност.
— Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).
— Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (Заб.: По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение.)
— Опростен е правописът на някои думи: вместо нуждни вече се изписва нужни, вместо праздникъ се пише празник.

Допълнителни положения

Правописната комисия дава решение или насока и на други правописно-езикови въпроси, като:

— отпада задължителната употреба на някои остарели форми (пример: винителен падеж при лични имена от мъжки род);
— уточнен е правописът на редица стари и нови думи в българския език;
— внесени са опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.

Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване […] Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старославянския език
„Правописът“ от Константин Петканов, в. „Мир“ 26 октомври 1944 г.

Езикъ свещенъ на моитѣ дѣди,
Езикъ на мѫки, стонове вѣковни,
Езикъ на тая, дѣто ни роди
За радость не — за ядове отровни.

Езикъ прѣкрасенъ, кой тѣ не руга
И кой тѣ пощади отъ хули гадки?
Вслушалъ ли сѣ е нѣкой досѣга
В мелодьята на твойтѣ звуци сладки?

Разбра ли нѣкой колко хубость, мощь
Сѣ крий в речта ти гъвкава, звънлива —
Отъ руйни тонове какъвъ разкошъ,
Какъвъ размахъ и изразитостъ жива?

Не, ти падна подъ общия позоръ,
Охуленъ, опетненъ съсъ думи ​​кални:
И чуждитѣ, и нашитѣ, въвъ хоръ,
Отрекоха тѣ, о, езикъ страдални!

Не си можалъ да въплътишъ въвъ тебъ
Създаньята на творческата мисъль!
И не за пѣсень гениятъ ти слѣпъ —
За грубъ брътвежъ тѣ само билъ орисалъ!

Тъй слушамъ сѐ, откакъ съмъ на свѣта!
Сѐ туй ругателство ужасно, модно,
Сѐ тоя отзивъ, низка клевета,
Що слетѣ всичко мило намъ и родно.

Охъ, азъ ще​​ взема черния ти срамъ
И той ​ще​ стане мойто вдъхновенье,
И в свѣтли звукове ще​​ тѣ прѣдамъ
На бѫдещото бодро поколенье;

Охъ, азъ ​​ тѣ обриша отъ калта
И в твоя чистий бляскъ ще​​ тѣ покажа,
И с удара на твойта красота
Азъ хулниците твои ​​ накажа.

Иван Вазовъ. Пловдивъ, 1883

За превеждане в стар стил: бъл.славеница.com