BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Май 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Апр    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Эксклюзив. 3 март 2018г. Панихида и митинг у Памятника гренадерам. 140-лет Русско-Турецкой войны

Болгарская диаспора, представители МИД Болгарии и России, представители различных патриотических организаций провели митинг у Памятника гренадерам, погибшим в боях за Плевен, расположенный на площади Ильинские ворота в Москве.

По благословению Святейшего Патриарха Московского и всея Руcи Кирилла, который в этом году принимал личное участие в торжествах в Болгарии, в Москве панихиду возглавил викарий Святейшего Патриарха епископ Дмитровский Феофилакт. Помимо владыки Феофилакта, в богослужении принял участие настоятель часовни-памятника гренадёрам, павшим в бою под Плевной, протоиерей Александр Салтыков.

140-летие окончания Освободительной Русско-турецкой войны 1877−78 годов прошло при морозной погоде, оставшись без внимания федеральных и региональных телеканалов и только Культурно-просветительская организация болгар в Москве запечатлела мероприятие.


В церемонии приняли участие (по порядку выступления):

Бойко Коцев
Чрезвычайный и Полномочный Посол Республики Болгария в РФ

Зампред Комитета Госдумы по международным делам
Алексей Чепа

Заместитель министра иностранных дел РФ
Александра Грушко

Член комитета по обороне и безопасности Совета Федерации
Клинцевич Франц Адамович

Начальник Управления Министерства обороны РФ по увековечению памяти погибших при защите Отечества.
Кирилин, Александр Валентинович генерал-майор

Руководитель департамента по работе с государственными и общественными организациями
Архипов Иван Валерьевич

Полковник милиции, представитель казачества
Иванов Виталий Иванович

Представитель Союза друзей Болгарии
Щелкунов, Анатолий Викторович

Председатель совета союза ветеранов Военного института иностранных языков
Евгений Леонидович Логинов

Представитель общественной организации Московские суворовцы
Нестеров Андрей Владимирович

Координатор Движения «Сорок сороков»
Андрей Кормухин


I.
Бях малък аз, но йоще помна:
във стаята ни бедна, скромна
висеше образ завехтел
до Божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък — двуглав орел.
И често майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
отблизо тоз лик свят и стар
и нежно думаше ми: чадо,
цалуни тоя хубав дядо,
цалуни българския цар!

И оттогаз го аз обикнах.
Кога на възраст попристигнах,
от моя тейко аз узнах,
че руский цар родей се с нази,
че турците той гони, мрази,
че той ще ни спаси от тях.
Кога ни псуваше тиранът,
«Московци!» — викаше ни с гняв. —
Разбрах, че тейко беше прав.

И вярвах, че да ни отбранат,
ще фръкнат бърже къмто нас,
се колчим плачехме със глас.

II.
И тъй отрано с таз идея,
с таз вяра фанах да живея.
И чакам аз за мъст готов,
и целият народ ми чака,
кога в теглото и във мрака,
ще чуем руский силен зов.

И чакаме… тъй както роба
на мъки си последний час,
тъй както Лазар чака гроба
да чуй гласа на своя Спас!

Навред, де чуват се въздишки,
де сълзи ронят се вдовишки,
де тежки железа дрънчат
и дето кървите течат,
и дето има мъченици,
и обезчестени девици,
и бедни, голи сироти,
и окървавени бащи,
и черкви, и села развалени,

и пълни с кокали полени —
при Тунджа, Тимок и при Вит;
вред, дето робът жаловит,
към Север горестно поглежда,
вред, дето грей една надежда,
вред, дето пълно е с тъга,
навред по всичка България,
една се дума чуй сега,
един стон, един глас: Русия!

III.
Русия! Колко ни плени
туй име свято, родно, мило!
То в мрака бива нам светило,
надежда — в нашите злини!

То спомня ни, че ний кога сме
забравени от целий свят,
любов, що никога не гасне,
за нази бди с най-сладък свят.

Русия! Таз земя велика
по шир, по брой, по сила! Тя
с небето има си прилика
и само с руската душа!

Там, там молбите ни се чуват
и в днешния печален час
сърца се братски се вълнуват
осемдесет мильона с нас!

IV.
О, скоро нам ще се протегне
могъща, силна, братска длан
и кръв поганска пак ще текне,
и пак ще гръмне стар Балкан!
Че царят волята си ясно
яви в свещената Москва
и през уста му едногласно
Русия цяла хортува:
«Решил съм, каже, да избава
от робство братята ни днес.
Това дългът ми повелява,
това го иска руска чест.
Ще гледам с мирен начин ази
да стигна таз свещена цел,
но не сполуча ли — тогази
ще вдигна руският орел.
В такъва случай се надея,
че всяк от вас ще бъде пръв
за таз великата идея
да жертвува имот и кръв!»

И от далечната Камчатка,
дори до финските моря
една светкавица засвятка,
един разчу се вик: «Урра!»

V.
О, здравствуй ти, Русийо мощна,
света трепна от твоя глас,
скокни, царице полунощна,
зовем те ний, ела към нас!
България сега те вика.
Часът настана: твой завет
и твойта мисия велика
да ги изпълниш в тоя свет!

Затуй си ти прочута, славна
и друга нямаш с тебе равна;
затуй обфащаш полусвет —
царства, народи, океани,
и нямаш изглед, край и чет;
затуй те Бог до днес отбрани
от толкова беди, душмани;
затуй можа да съкрушиш
Мамая-хан и Бонапарта,
затуй врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта,
затуй зовеш се ти, Света
затуй те любим кат баща
и чакаме като Месия:
Затуй си ти Русия!

Иван Вазов. 22 ноември 1876.