BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Июнь 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

БЪЛГАРИЯ


В черната фуния на окото ми,
Във Водовъртежа на годините
Виждам България.
Слънцето подскача от топола на топола —
златен велосипед по стар паВаж:
сълза в окото.

Идва миризма на изгорели години.
Жените по басмени рокли
пекат червени чушки
В трептящата треВа пред Блока.
А вятърът издига миризмата
за сбое знаме —
то е изписано с неясни гласове
на деца
и духове.

Празното небе расте по залез:
то влиза, по-голямо и по-черно от морето,
В тясната фуния…

Чувам следобедно пиано
В безвремието.

Прозорците са огледала
на залезните ни души:
пълнят се с лъскаВ мрак
и ослепяВащ блясък.

Но Вечер
огледалата сВетВат отВътре
и Виждаме, че там жиВеят други хора.

Още по-далече —
през лиВади, песни и гори —
назад към детството
В черен парен Влак
едно момче разглежда
избеляло одеяло:
мърдат В шарките чудовища
и морета, и градове,
и треВа над пресен гроб…

И Всички политици
(Включително жьлтялите с десетилетия
по всички класни стаи),
и Всички уводни статии
са незначително детайлче
в шарките на одеялото,
6 ръцете на детето,
във влака забързан през България,
в България, забързана през времето,
В черната фуния на окото ми…

Вашингтон,
25 септември 1994