BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

18 юли е великият ден на Шумен. 140 години от освобождението


Шумен през 1853 година

18 юли е великият ден на града. Защо ли? След 3 март тази дата е всъщност първият ден на шуменската свобода!
Към този ден шуменци вървят цели пет века и той е осеян с трупове на млади българи, дръзнали да въстанат срещу тиранията на азиатската империя. Към този ден ни водят и последователите на Апостола на свободата Васил Левски – Върбан Юрданов, Панайот Волов, Нако Мутафов; дейците на българската просвета и култура Сава Доброплодни, Добри Войников, Васил Друмев; 119-те шуменски опълченци, четирима разузнавачи и другите участници в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. 18 юли 1878 година! Този Ден първи на шуменската свобода има своите характерни измерения: – Той идва със закъснение от близо пет месеца след 3 март. Съгласно тактическия ход на руското командване в началото на войната руската войска заобикаля Шуменската крепост, като блокира отвън намиращата се в нея 40-хилядна турска войска. Войната завършва. Турция е победена, но в нарушение на Санстефанския мирен договор турската власт, подкрепяна от Запада, не желае да изтегли войската си от Шуменската крепост. Между руския император и турския султан се завързва остър спор за Шумен, който продължава до и по време на Берлинския конгрес – 1878 г. Неговите решения безмилостно разкъсват българските земи и народ, но под натиска на Русия градът остава в границите на Княжество България. С което Шумен заема място в националната и международната политика.
– Въпреки берлинските решения турското командване упорито бави изтеглянето си от града. Едва след трудните мирни преговори между Русия и Турция е постигнато споразумение за неговото мирно освобождаване. В резултат на това на 6/18 юли 1878 г. руската дивизия на генерал Сергей Д. Белокопитов влиза тържествено в града, посрещната възторжено от неговите жители. Така Шумен получава свободата без преки бойни действия, без жертви и от двете страни, постижение с голяма стойност, още повече, че то осигурява освобождението и на Варна. По този повод военният министър на Русия генерал Милютин на 8 юли записва в своя дневник: „От това известие може да се радваме като на важна победа, удържана без проливане на кръв. Камъкът падна от раменете ни. Сега има надежда турците скоро да напуснат и Варна…“
– По време на тържествения молебен в църквата „Вознесение Господне“ в чест на освобождението на града генерал Белокопитов прави уникален подарък на църквата и на шуменци – икона с образите на светите братя Кирил и Методий, която да напомня за великия 18 юли 1878 г.

Тази икона е най-значимият духовен паметник на освобождението на Шумен. При това икона с образите на двамата братя от войната са изписани още само върху Самарското знаме, признание и за ролята на България, и конкретно – на Шуменския край, за славянската писменост и култура. Признание, което трябва да защитаваме така, че Шумен и регионът със старопрестолнините Плиска и Велики Преслав за славянството да се превърнат като Мека за мюсюлманите, като Ерусалим за евреите.
– След Освобождението Временното руско управление в България наблюдава положението в страната. По време на една своя обиколка за инспекция на гарнизоните генерал Тотлебен посещава и Шумен. Оттук той изпраща до Александър II телеграма, в която между другото пише: „Местното население ни посрещна възторжено. Навсякъде са поставени портретът и гербът на Ваше Величество… По сведение на местните власти турците са по-голямата част от населението, но безприкословно изпълняват разпорежданията на нашите власти“. Вълнуващи са и спомените на шуменския възрожденец Илия Р. Блъсков. В нашите молитви, пише той, участваха и освободителите ни – руските офицери и солдати, които тогава бяха помежду нас. Чувство на умиление, чувство на необикновена радост обземаха душата на благочестивия и до висша степен благодарен българин. Поглежда той към своите освободители – сън ли е, на яве ли е, не може да се начуди. Как? До вчера неговият живот е висял на конец; неговите деди и прадеди в кърви обляни, дигали са Богу ръце, споменували са руския цар, руския народ, очаквали са, поглеждали са за него и не са имали честта да го изчакат, а сега сам той – днес щастливий българин, лично е помежду храброто руско воинство“.
– Както преди, така и след Освобождението Шумен е богат на етнически общности. Заедно с българското население дружно живеят арменци, евреи, руснаци, татари, турци, унгарци, цигани и всяка от тези общности дава своя принос за развитието на града, което заслужава по достойнство да се оцени. Този задружен живот е свидетелство, че празникът 18 юли е празник на всички, които живеят и се трудят в нашия общ град.
– Шуменските възрожденци са честити най-рано да възпеят Освобождението и на България, и на Шумен. Учителят Харалан Ангелов още през декември 1877 г. в чест на Освобождението на Плевен сътворява стихотворението-песен „Тотлебену“. По-късно съставя и текста, и музиката на „Песен на шуменските войници“, както и на „Завет“, посветен на първата клетва на първите български войници в Шумен от декември 1878 г. И днес не слиза от репертоарите на хоровите състави неговата песен „Слушай, българске народе“.

Слушай български народе!
Глас победен веч ни вика.
Време дойде, време дойде,
веч стига толкоз сън.

Виж, че ясно слънце грее,
и с зари живототворни
иска мрака да развее,
из Българско навън.
черно робство не гнети те.

Ти си веч народ свободен,
черно робство не гнети те.
Тържествувай, тържествувай
със светъл нов живот!

www.duma.bg/node/1859

Справка:

Происходил из дворян Архангельской губернии, родился 21 июня 1822 года. Образование получил во 2-м кадетском корпусе, откуда выпущен 8 августа 1839 года прапорщиком в лейб-гвардии Финляндский полк, где 6 декабря 1841 года был произведён в подпоручики. В 1842 году служил в Отдельном Кавказском корпусе. В 1849 году, по случаю войны в Венгрии, участвовал в походе войск гвардии к западным пределам Российской империи. 31 августа 1855 года Белокопытов был назначен командующим резервным Якутским пехотным полком, а по переформировании в 1856 году резервных и запасных войск —командиром 4-го резервного батальона того же полка. Занимая должность бригадного командира, с открытием в 1877 году военных действий против турок, Белокопытов поступил в ряды действующей армии и за оказанное при взятии крепости Никополя отличие был награждён орденом св. Владимира 2-й степени с мечами. Затем он отличился при втором штурме Плевны. 29 сентября 1877 года назначен командующим 2-й пехотной дивизией, а при взятии Плевны командовал правым флангом оборонительной линии, за что получил весьма редкую награду — орден Белого орла с мечами. 1 января 1878 года Белокопытов был произведён в генерал-лейтенанты и временно командовал 4-м армейским корпусом, а в 1887 году назначен командиром 15-го армейского корпуса и, занимая эту должность, неоднократно временно командовал войсками Казанского военного округа. 9 апреля 1889 года назначен членом Военного совета.

Скончался 2 декабря того же года в Санкт-Петербурге, похоронен на Никольском кладбище Александро-Невской лавры.

Именем генерала названо село Белокопитово в Шуменской области Болгарии.