BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Крепост Варна, Катедрален Храм и черква „Св. Архангел Михаил“

ХІХ век Варна посрещнала с крепостни укрепления с две части – вътрешно и външно. Вътрешното било т.н. Кале Ичи с неговото Барутхане. Външните крепостни стени (ески кале – старото укрепление) започвали от високия бряг до днешния Военноморски музей и заграждали града. Успоредно на стените вървял и дълбок, зидан ров (кале хендек), а в източната част имало естествена долчинка (дере). От южната страна на стените била Девненската река и морето. На 11 места по стените имало четириъгълни кули, на които се разчитало за защитата на града. В града се влизало и излизало от 6 порти, разположени на различни места, от които тръгвали пътищата за различните части на страната: Русчук капусу – пътя за Русчук (Русе), Стамбул капусу – през моста Таш кюпрю за Стамбул и т.н. Самият град бил населен само в югоизточната половина на оградената площ, а в останалата част имало гробища, каменна кариера и др. По време на руската обсада през 1828 г. голяма част от града бил разрушен, а с оттеглянето им през 1830 г. било съборено и по-голямата част от Кале ичи.

Варна била важен гарнизон и скоро след изтеглянето на руските войски Великата порта решила да възстанови крепостните ограждения на града. Строителството започнало през 1832 г., като новия план предвиждал значително по-дълги стени (ени кале – ново укрепление), обхващащи и по-голяма площ от града. С труда на работници от цялата страна и материал от стари турски крепости и дори от Плиска за около пет години били построени освен стените, още и казарми, складове и болници. В чест на султан Махмуд ІІ, който посетил Варна през 1837 г. на много места били поставени плочи с хвалебствени надписи.

С форма на неправилен многоъгълник стените били построени върху специално натрупани землени валове, а пред тях бил прокаран и крепостен ров. В основата си ровът бил широк над 10 метра, дълбок около 5 метра и иззидан от твърд камък. От юг за ров служили морето и реката. Цялото крепостно ограждение било дълго над 5 километра. 11 порти свързвали градът с външния свят – през деня ги пазели войници, а вечер ги заключвали. На различни места по дължината на зида били разположени 8 укрепления (табии), а освен тях имало и 4 големи форта: Али-бей табия, Илдъз (звездна) табия, Кадър-боба табия и Таш кюпрю табия. Първите две табии имали многоъгълна, звездообразна форма, с размери, не по-големи от 300 метра. В тях били разположени по няколко постройки за войниците, барутни складове и 20 до 40 оръдия. По-различна със своята бастионна форма е Кадър-боба табия. Кръстена била на мюсюлманския шехит (герой) Кадър боба, чието тюрбе (гроб) било на това място. Тя имала землен вал и ров и била с размери 200 х 300 метра. В очертанията й били поместени по две каменни казарми и складове, а през 70-те години на ХІХ век между нея и ъгъла на крепостта бил построен нов барутен погреб (бившата дискотека „Ъндърграунд“). Фортът Таш кюпрю бил в защита на мостът Таш кюпрю и също имал вал и ров. Имал си и казарма, склад за муниции и 15 оръдия.


Градската архитектура не се различавала много от тази от преди 100-200 години: тесни криволичещи улички и схлупени къщи. Най-главната улица минавала от Скеля капусу (пристанищната порта) през Ченгене пазар (Шишковата градинка) към Ибрахим капусу . Друга по-важна улица минавала от скелята, през Балък пазар (рибния пазар), по днешната „Преслав“ и стигала до конака (където днес е Държавния архив). Няколкото по-главни улици разделяли града на махали, най-общо според населението там – тюрк махлеси, ченгене малхе, татар махлеси и т.н. Те били разделени на по-малки части, носещи някакво характерно име – Дере махлеси, Баба Рада махлеси, Караач малхеси и др. Най-старата част от града, около Кале ичи се наричала „Варош“. През 1867 г. българите, които досега нямали своя махала измолили от минаващия през Варна султан Абдул Азиз да им разреши места зад днешния Археологически музей.

С решенията на Сан-Стефанския договор и Берлинския конгрес турските укрепления трябвало да бъдат съборени. Камъните послужили за построяването на новата съборна църква, часовниковата кула, за калдъръм и т.н. При разчистването на табиите с разбрало, че за настилката им били използвани надгробни християнски плочи. Барутхане просъществувало до 1908 г., когато било съборено, поради това, че загрозявало новия облик на града.

Варненската крепост през XIX век


Една от портите на крепостната стена.
             




Ени Куле Табия и Варненския залив.
              



Ени Куле Табия.
              


Част от Варненската крепост и Фар Варна.
              


Старата турска казарма.
              


Част от Барутхане (цитаделата).
              



Таш Кюпрю (Каменния мост).
 
             



Голямата скеля на пристанището.
              

http://varna.info.bg/castles_past2.htm


Катедрален храм „Успение Пресвятия Богородици“

Още в първите години след Освобождението православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков- Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква „Св.Архангел Михаил“. Той обаче останал разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне. На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал. Градежът се оценявал на 300 – 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете – от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.

Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, „Успение Пресвятия Богородици“, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро. Първоначално избраното „5000 кв.аршина общинско място до правителствения дом“ (в градинката зад Часовника) не се харесало на княза. „Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна.“ Това било на края на тогавашния град. „Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде Варна, прекрасни лозя…“ Наистина, малко са снимките и картичките от стара Варна, на които да не се вижда катедралата.

Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Сключеният с него контракт бил за 6000 лева, но скоро поискал допълнителни средства. Комисията решила да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Така основите били положени по плана на Маас, а самата сграда се строяла по плана на общинския архитект П.Купка. Предвиждало се черквата да е с размери 35 х 35 метра, трикорабна базилика, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният – на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец.

Още през лятото бил обсъден въпросът за избор на майстор и било решено да се телеграфира на майстор Фича от Търново (Колю Фичето), но преговорите с него не сполучили. Временно ръководството било възложено на варненския майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и черквата „Св. Николай“. На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава „вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна“. Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис „В чест на Освободителя“. През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н.Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П.Кушлев.

През 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св.Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св.Климент и св.Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата „Красива България“ е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.

Разположена в самия център на град Варна днес катедралата „Св. Успение Богородично“ е едно от най-известните постройки в града. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата се е превърнала в един от символите на Варна. Изгледът от камбанарията е прекрасен, но ще трябва да преодолеете 133-те стъпала на тясната вита стълба.


Православен храм „Свети Архангел Михаил“

До отварянето на храма „Св.Архангел Михаил“, (до скоро в Музея на Възраждането), богослужение на славянски език се извършвало само в черквата „Св. великомъченик Георги“. По искане на тогавашния вицеконсул на града Александър Рачински гръцкият митрополит дал съгласие службите в тази черква да бъдат на славянски език.

През 1860 г. тази привилегия била отнета, тъй като на 3 април същата година Иларион Макариополски прогласил в Цариград отделянето на Българската църква от Цариградската патриаршия.

След забраната за славянска реч в храма „Св. великомъченик Георги“ се създава училищна община, чиято задача е построяването на българско училище и черква. Училището било отворено на 25 юли 1862 г. Оставало да се открие и православния храм. Първоначалната идея била черквата да носи името на светите братя Кирил и Методий. Историята разказва, че още през 1865 г. е взето решение долният етаж на построеното вече училище да бъде приспособен за църковен храм. Това обяснява и нарушението на канона – храмът не е обърнат на изток. Принадлежности, необходими за църковното служение, били докарани от черквата в село Николаевка през нощта срещу 14 февруари от иконом Константин Дъновски. През деня на Сирни заговезни била отслужена и първата литургия в новата черква носеща името на „Св.Архангел Михаил“. Според историческите данни на службата се стекли много хора не само от града, но и от близките села.

За Православен храм „Свети Николай Чудотворец“ в град Варна имаме специална статия и видеоклип!