BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

141 години от Каварненското въстание

В знак на признателност и по повод 141 години от Каварненското въстание, на 23 юли признателните потомци отдават почит и коленичат пред паметта за миналото. Венци и цветя поднасят пред паметника на Андрей Василев – Амира в центъра на града. С това за пореден път дават знак, че бунтът на каварненци и тяхната саможертвена борба срещу петвековния поробител по време на Освободителната война не са забравени

Паметникът на водача на Каварненското въстание от 1877 година е открит през септември 2007 г. от тогавашния кмет Цонко Цонев и автора му Георги Чапкънов, скулптор. Бюстът на Амирата е класически тип, изработен е от бронз и е монтиран върху мраморен постамент на площад “Защитата на Каварна”.
„Работих го с радост, защото съм добруджанец, обичам този край и хората му и се чувствам щастлив, правя нещо за тях”, казва Чапа за медиите. Добавя, че фигурата на Андрей Василев не го е затруднила. За първообраз му е послужила една фотография, на която героят от въстанието е с фес. Преценил, че предводител, който се е борил против башибозушките орди, не бива да е с такъв атрибут и не го поставил върху главата му.
За изграждането на паметника са изразходвани средства от общинския бюджет. Направата на монумента е по повод на 130 години от Каварненското въстание и е израз на признателността на каварненци към водача му, отбелязва Цонко Цонев. Тогава и обявява, че следващият паметник, който ще бъде вдигнат в Каварна, ще е на Васил Левски.

Сведенията разказват, че след десанта на руските войски, на 22 юни 1877 г. при Мачин, каварненци и българи от околните села геройски бранят града от башибозушки орди, местни турци и черкезка конница, които превръщат Добруджа в пепелища.
Над трихилядна орда обсажда барикадираната от 25 юни Каварна, в която са събрат и бежанци от околните села. Начело на защитата застава каварненският търговец и народен лечител Андрей Василев Димитров с прозвище Амира. Наред с него са и Петър Абаджията от Търново, Жечо Крачитала и П. Х. Тодоров, и двамата от Котел, местните Никола Терзи, Димитър Папазоглу и други.
За кратко време Андрей Василев успява да вдъхне чувство на решителност и у мирния земеделец, и у предпазливия гражданин, и у покорния селянин и прави от тях неустрашими бойци за самозащита. След 14 дни турците преодоляват отбраната и се отдават на плячка, клане и изнасилвания, а накрая подпалват града. Някои от оцелелите защитници се отправят към останките от крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище, а Амира препуска към руските позиции да търси помощ.

Каварна е спасена от пълно унищожение, а жителите ѝ от гибел, благодарение на арменеца Еранос Ераносян, началник на военния телеграф в Балчик. Въпреки че е на служба при султана, без разрешението на властта, той изпраща телеграма до всички дипломатически представителства в Цариград. Текстът на телеграмата е запазен и гласи: „В този момент избиват християнското население в Каварна, който е на половин час път от Балчик. Ако никоя човешка помощ не дойде, до утре всичко ще бъде свършено. Направете тази телеграма достояние на всички посланици“.
Именно тази телеграма стига до дипломатите в Цариград, води и спасението. Чуждите дипломати реагират веднага пред Високата порта и принуждават турското правителство да изпрати два военни кораба в Каварна за защита на населението. С тях пристига и Ераносян, който по-късно умира от черкезки куршум.
Оцелелите от въстанието се включват в помощ на руските освободители, като отново начело на четата е Амира.
Той доживява до 103-годишна възраст и почива на 12 април 1934 г.