BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

С три игрални филма българското кино пресъздаде епичното време на Априлското въстание през 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.

С три игрални филма българското кино пресъздаде епичното време на Априлското въстание през 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.: “Под игото”, “Героите на Шипка” и “Юлия Вревска”.

“Под игото“ е под №5 в летописа на Българската кинематография след създаването й през 1948 г. Излиза на екран на 10 ноември 1952 г. Филмът е дипломната работа на абсолвента във ВГИК – Москва, Дако Даковски, родом от белослатинското село Търнак.

Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Още като студент играе в театъра, става актьор в театъра в Скопие, а след това – партизанин в червенобрежкия партизански отряд „Георги Бенковски“. След Втората световна война учи кинорежисура във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва, а негова дипломна работа става първата мащабна продукция на държавната Българска кинематография – филмът „Под игото“ от 1952 година. Дако Даковски умира на 28 януари 1962 г.

“Под игото” е отличен с Димитровска награда – най-висшия държавен приз за онова време.

Даковски носи заснетите кадри на Михаил Ром, от когото получава уроци как да продължи. А съветник по време на снимането на масовите и баталните сцени в България е прочулият се с филма “Чапаев” Сергей Василиев, който по-късно режисира “Героите на Шипка”.

За първи път в българското кино се използват сложни елементи от живописно-архитектурно естество и от “Мосфилм” идва художникът Александър Жарьонов, който помага на българските си колеги Джон Попов и Стоян Сотиров.

Сценарият на филма е написан от Георги (Гео) Крънзов и Павел Спасов, които се отказват от някои от сюжетните ходове на романа на Иван Вазов и смело дописват свои интерпретации. Така например Кандов, който в романа осмива социалистическите идеи, във филма е марксист.

Бойчо Огнянов е пратен от Централния революционен комитет, за да подготви и вдигне въстанието в Бяла черква. Във финала го няма обесването на Мунчо (“Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира”), а е показано възторженото посрещане на руските освободителни войски. Няма да видите и смъртта на Рада Госпожина и Бойчо Огнянов. Той минава в едър план през екрана и остава в съзнанието на зрителите като вечен символ на Априлското въстание.

За ролята на Бойчо Огнянов екипът прави проби на всички тогавашни театрални звезди, филмови все още няма: Апостол Карамитев, Спас Джонев, Васил Кирков, Рачко Ябанджиев, Андрей Чапразов и др. Накрая е избран Мирослав Миндов.

За ролята на Рада Госпожина е одобрена Лили Попиванова. На нея първо й правят проби за кака Гинка, после по идея на оператора Бончо Карастоянов я правят Рада, любимата на Бойчо Огнянов.

Образът на Колчо слепеца е може би най-силната филмова изява на големия театрален актьор Константин Кисимов. Той е от малкото ни артисти, които имат някакъв опит в киното. Още през 1929 г. игре във филма “След пожара над Русия”, после се снима в още няколко. Изпълнява ролята на дядо Стоян в първия соцфилм “Калин Орелът”

Колоритният образ на Боримечката пък прави актьора Петко Карлуковски изключително популярен след излъчването на филма. Когато екипът обикаля страната за среща със зрителите, децата го наобикалят още на гарата и юнашки викат като неговия герой: “Майка му старааа!”.

Катя Чукова е актрисата, пресъздала във филма Стайка Чонина, годеницата на Боримечката. Според нея Карлуковски бил колкото едър на снага, толкова нежен по душа.

За ролята на Боримечката е гласен състудентът на Катя Чукова Георги Георгиев, бъдещата звезда на българското кино Гец. Катя прави пробните снимки с него, но толкова се стресира от непознатата обстановка, че по средата на пробите спира и моли Дако Даковски: “Оставете ме, моля ви! Не съм за тази роля…”.

Емоционалният и гръмогласен режисьор й се накарва едно хубаво и довършват пробите. Доста време никой не я търси и тя решава, че за ролята е одобрена популярната тогава актриса Жени Божинова.

И когато е в родния си Батак, получава телеграма незабавно да се яви на снимки в Троян. Там край манастира е базиран щабът на продукцията. Щом я вижда, Даковски отнова отприщва словесната си стихия: “Момиче, какво си направила?! Защо си се подстригала като гарсон, къде сега ще закачим плитките на Стайка Чонина?” Специално дошлият гримьор от “Ленфилм” успокоява обстановката и решава проблема с плитките.

Най-важните й сцени са на тлаката в Алтъново, където отдавна хвърлилият й мерак Боримечката я грабва като перце и я отнася в дома си за булка. Кадрите с тлаката снимат в бившия тютюнев склад, пригоден за филмово студио. Дъските на новоскования под ужасно скърцат и Петко Атанасов, който изпълнява ролята на Хаджи Смион, подвиква на Иван Димов: “Иване, препикай ги тия проклети дъски, да не скърцат толкова, бе!”.

А когато Боримечката грабва възлюблената си Станка, Петър Василев, който трябва да благослови работата, от вълнение обърква репликата си и казва: “Таз година люлка, догодина – булка!…”.

В “Под игото” се снима почти цялото българско актьорство, подкрепено от всички студенти в тогавашното висше театрално училище, кавалерия, войска и населението на Копривщица и другите села, в които са правени снимките. Сам режисьорът

Даковски е в ролята на Георги Бенковски

В образа на Панайот Волов е Рачко Ябанджиев, който години по-късно става много популярен след образа на Хитър Петър в едноименния филм.

След като Апостол Карамитев не получава главната роля, се превъплъщава в дякон Викентий. Васил Кирков, другият неуспял за Бойчо Огнянов, играе доктор Соколов. Иван Димов е Марин въглищарят, Никола Попов – чорбаджи Марко. В кадрите с тлаката и масовите сцени по време на въстанието се мяркат студентите Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Димитър Бочев и др.

“Под игото” ще остане в историята и с първата филмова изява на бъдещата световна звезда Силви Вартан. По-късно тя самата признава, че снимките на този филм са магически момент от живота й. Роденото в софийското село Искрец момиче тогава е едва 6 годишно. Баща й се познава с режисьора Даковски и така малката се появява на снимачната площадка.


От дясно на ляво: Георги Калоянчев, Георги Георгиев, Димитър Бочев и Катя Чукова играят и в „Под игото“, и в „Героите на Шипка“

И, както вече стана дума, докато наставлява Дако Даковски за “Под игото“, съветският режисьор Сергей Василиев избира местата за снимки на вече планирания “Героите на Шипка”

Прави кастинг и на актьорите. И във филма му Дако Даковски става султан Абдул Хамид, а Стефен Пейчев от Тосун бей в “Под игото” се превръща в опълченеца Панайот в “Героите на Шипка”. Петко Карлуковски пак си е Боримечката, но Катя Чукова вече не е годеницата му Стайка Чонина, а Йонка. Апостол Карамитев сваля монашеското расо на дякон Викентий и облича униформата на опълченеца Петко.

Всички роли на популярните руски генерали от войната – Гурко, Скобелев, Столетов, Радецки, Тотлебен, се играят само от съветски актьори. Докато турските военачалници – Сюлейман паша, Осман паша и Вейсел паша, са пресъздадени от българските им колеги Константин Кисимов, Енчо Тагаров и Георги Стаматов.

Театралният режисьор Николай Масалитинов, който от години живее и твори в България, влиза в ролята на дипломата княз Александър Горчаков, външен министър на Русия.

Премиерата на “Героите на Шипка” е на 25 април 1955 г. Епичната лента трае 2 часа и 20 минути. Сергей Василиев получава наградата за режисура на кинофестивала в Кан през 1955 г. У нас филмът е гледан от 5,5 милиона зрители.


Стефан Данаилов и Людмила Савелиева във филма “Юлия Вревска”

100-годишнината от Руско-турската освободителна война Българската кинематография чества с филма „Юлия Вревска“.

Сценарият е на Стефан Цанев и Семён Лунгин, режисьор е Никола Корабов. В главните роли са Людмила Савелиева и Стефан Данаилов.

В навечерието на войната младата и много красива баронеса Юлия Вревска се завръща в Петербург от Париж. Тя е очарована от френската столица, където се е срещала с Виктор Юго, Иван Тургенев и други известни личности.

Баронесата е изпълнена с възвишени идеали, живее в свой възторжен свят, но художникът Верешчагин я започнава с българина Карабелов. Между българина и рускинята възникват сърдечни чувства. “Кратките срещи на Вревска и Карабелов поставят началото на една голяма любов, извисена до саможертва”, пише в анотацията за филма.

Когато е обявена войната срещу Турция Вревска изоставя уредения си и красив живот и тръгва с военните ешелони като медицинска сестра. След съмъртта на Карабелов тя преминава през всички ужаси на войната. Умира от коремен тиф и е погребана в България.

Освен Савелиева режисьорът Корабов успява да привлече във филма си и още елитни съветски актьори: Анатолий Солоницин, Владимир Дворжецки, Алексей Петренко, Ролан Биков, Регимантас Адомайтис в ролята на Верешчакин и др. И дори Юрий Яковлев, който ни разсмиваше до сълзи в “Иван Василиевич сменя професията си”.

А освен от Данаилов българското актьорско войнство е достойно представено и от Коста Цонев, Анани Явашев, Емилия Радева, Георги Черкелов и др.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6753460