BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия от активния си професионален живот той посвещава на Националното радио, където е назначен като дешифратор и ръководител на малък оркестър през 1949 г., а по-късно поема ръководството на съществуващия тогава Ансамбъл за народни песни към Радио София (както тогава се нарича БНР). Преди няколко години съпругата му Мария Лешкова решава да подреди неговия архив.

Попаднах на големи групи от материали, които той е събирал през целия си живот, започвайки още от 1948 г. За мен не беше тайна неговият интерес към събираческата дейност, но като че ли през годините, заети всеки в своята област, не бяхме се замисляли какво богатство се е натрупало. Съпругът ми е събирал песните с практическа цел – искал е да послужат на него или на плеядата певци и инструменталисти, които в този момент са работили в Ансамбъла на БНР. Забелязах, че още при записването е „насочвал“ повечето песни към конкретен изпълнител, познавайки стилистиката и характера на всеки. Част от песните са от „живите“ предавания по радиото. „Минали и заминали през ефира“, те не са били регистрирани на магнетофонна лента. Изпълнявали са ги Борис Машалов, Радка Кушлева, Маша Белмустакова, Райна Боцова, Катя Танева – все известни навремето имена, за които днес няма почти никаква информация.

Наред с работата си като диригент, Коста Колев е бил постоянно ангажиран в различни комисии, оказвал е методическа помощ на състави из страната, присъствал е на всички форуми за народно творчество. Той е един от инициаторите на първия събор-надпяване в нашата история, проведен в Граматиково през 1960 г. Част от песните, които е записал тогава, са намерили място в раздела, с който започва „Българщици“. Присъствал е на големия събор в Копривщица още от първото му издание, на „Пирин пее“, провеждал е експедиции за записване на народни песни във Видинско, Пазарджишко, Котленския край. Просто няма кътче, където да не е бил – казва г-жа Лешкова. – Пътувал е в командировки от радиото, записвал е песни, провокиран от случайни информатори.

Той се интересуваше от много неща – продължава тя. – Не само от фолклор, а от музиката във всичките ѝ проявления, както и от изобразително изкуство, литература, различни сфери на науката. Беше човек с много широки интереси, но преди всичко беше отдаден на народната музика. Непрекъснато се възхищаваше от фолклорното ни наследство и дори казваше, че другите народи би трябвало да се чувстват ощетени в това отношение.

Класифицирането и подборът на песните за сборника са отнели няколко години, а дигитализирането на нотните текстове и написването на книгата е продължило повече от година. Всяка песен е съпроводена с пояснения – датата, на която Коста Колев я е записал, в повечето случаи – името на човека, който я е изпял. Има и „превод“ на старинни и диалектни думи. Разделите в книгата са 11 – „Патриотични песни“, песни от експедиции и събори, от различни фолклорни области. А образците от Котел, смятан от маестрото за „гнездо-майка на тракийската музика“, са обособени в отделна глава. Огромен труд, събран в около 700 страници. За кого е предназначен този сборник? И дали в нашето компютъризирано всекидневие ще се намерят достатъчно хора, които да го оценят?

Труден въпрос. Не си го задавах докато работех над книгата, защото бях водена единствено от преклонение към дейността на Коста Колев и желанието това, което е направил, да излезе на бял свят. Песните наистина имат голяма стойност – и като стилистика на старинното народно пеене, и като поетичен изказ. Мисля, че у нас има интелигентни хора с различни професии, както и много млади певци, за които сборникът ще е полезен. Вече има интерес и от българи, които живеят в чужбина и ръководят фолклорни състави. Бих се радвала тези песни да оживеят наново.

Колкото до заглавието, Мария Лешкова припомни, че тази дума използва още проф. Иван Шишманов (филолог, писател и политик от началото на ХХ век).
С нея той означава нещо дребно наглед, което носи голямо съдържание и показва нас, българите, такива, каквито сме. Мисля, че това е точното заглавие на сборника, събрал прекрасни старинни мелодии.

http://bnr.bg/post/101007343/balgarshtici-unikalna-sreshta-s-neizvestni-starinni-pesni