BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Плача, когато се сетя за Емил Димитров

Маргарита Хранова е едно от емблематичните имена в българската поп музика. Стартът й към голямата сцена е вокалното трио “Обектив“. През 1972 г. започва самостоятелната кариера. Следват престижни награди от международни конкурси в Полша (1978 г.), Македония (1998 г.), Германия (1978 г.), специална награда на журито и наградата на публиката от фестивала в Александрия, Египет (1972 г.) и др.

В колекцията на Хранова са почетните отличия “Кристална лира”, както и две статуетки от “Златният Орфей”.

Има издадени над 18 албума, последният от които е юбилейният “Устрем“, свързан с 40-годишната й творческа дейност.

Баба на двама внуци. Не съжалява, че те не могат да пеят като нея.

– Ставате на 60 години и всяка жена би завидяла на външния ви вид. Как се съхранявате, г-жо Хранова?

– Нямам рецепта. И не смятам да търся такава. Със свои формули за младост непрекъснато си правят пиар някои мои колежки. На мен този стил на показност, на вдигане на шум ми е чужд. Разковничето при мен е, че се опитвам да гледам на нещата от хубавата страна. Негативното и в поведението, и в таенето на омраза е пагубно. Естествено, обръщам внимание на външния си вид, без да се вманиачавам. Нормално е всяка жена, на която не й е безразлично как изглежда, да се погрижи за косата си. За да се чувства добре. Не използвам специални козметични процедури. СПА процедурите не са моя слабост.

Сутрин задължително правя гимнастика за раздвижване. Не е нещо особено.

– Сигурно се храните здравословно?

– Разбира се. Избягвам широко рекламираните продукти по телевизията. Те гонят друга цел, не да помогнат на хората да не трупат холестерол, а бизнес дивиденти. Ограничавам се в храната, но не мисля, че съм слаба. За годините съм горе-долу добре. Много е важен генът. Тук няма две мнения.

– Рецептата на София Лорен “минимум 8 часа сън за здраве и хубост” ефективна ли е?

– Категорично. Много е важно човек да се наспива. Малкото сън и липсата на достатъчно почивка изтощават. Човек трябва да спи поне 8 часа. Хайде да не са 8, а 7. Най-малко, за да може да изглежда свеж. Прекрасно би било, ако може, и следобед човек да се отпусне. Аз го правя. Така си съчетавам нещата – ставам рано. Върша си работата докъм обед. Правя си програмата, така че задължително да обядвам със семейството си. Следобед си набелязвам задачите – да уча песни, някои текстове. Работя по останали ангажименти от предния ден. Записвам си ги в бележник. Защото е абсурдно да ги запомня. В общи линии така минава денят ми.

– Правите ли си равносметка на 40-те години кариера?

– За да успея да се задържа през тези години, значи съм имала своя постоянна, вярна публика. Ревностни почитатели. Това ме е окуражавало и импулсирало. Може би съм доказвала себе си през цялото време. За да задържа тези почитатели. Надявам се, че песните, които съм изпяла, ще останат в музикалната ни култура. Дано съм оставила някаква диря в нашето музикално изкуство. Другата ми равносметка е, че имам много приятели. И най-важното, имам прекрасно семейство.

– Натоварената програма не ощети ли любимите ви хора?

– Децата ми със сигурност са били ощетени, когато бяха малки. Аз пътувах повече в чужбина. Моите родители се грижеха за тях. Докато бяха малки, аз се грижех за децата. Не съм отсъствала за дълги периоди. Със съпруга ми сме пътували заедно. Така че той не е ощетен от моето отсъствие. Може би и затова нашето семейство остана здраво, защото с мъжа ми бяхме рамо до рамо. А и децата никога не са чувствали, че ги пренебрегвам. Напротив, те се гордеят с майка си. И се радват, че се занимавам с изкуство, което е оценено. Това е много важно. Подкрепят ме.

– Но синовете ви избраха спорта вместо сцената.

– Така е. Пак ген. Мъжът ми се занимаваше със спорт преди години. И синовете ми го последваха. А сега и внуците.

– Имали сте доста сериозни ангажименти в чужбина? Предлагали ли са ви да останете?

– Не бих го направила, даже и да съм имала оферти.

– Разкажете за първата си изява на голяма сцена.

– Първата ми публика бяха моите съученици в осми клас. Бяхме поканили на Нова година една група, която да забавлява за празника. За да стане купон. Между тях беше и небезизвестният композитор и мой приятел Асен Гаргов. Тогава набрах смелост и помолих да изпея две песни на сцената. Съучениците ми и учителите ме аплодираха горещо. Никога няма да забравя тези мигове. Това ме окуражи. Попаднах на обява, че ансамбъл “Маяковски” набира солисти за естрадно-музикалната си група. Явих се и ме одобриха. Композиторът Емил Георгиев беше наш художествен ръководител и диригент. Тръгнах на турнета с групата. Бяхме в Съветския съюз и в други страни. Бях много щастлива, че съм попаднала на верния път. После кандидатствах в Естрадния отдел на консерваторията. Имах големия шанс да бъда ученичка на великата Ирина Чмихова

Гордея се с успешните си изяви, след като завърших консерваторията.

– Едни от най-талантливите български поети и композитори пишеха и продължават да пишат песни за вас. Усещате ли завист от колегите си?

– Не изключвам да еимало завист. Може би затова, че съм изпяла много хубави песни. Ако една песен е адресирана към един изпълнител, значи, че тя е мислена за него. Ако я изпее някой друг, няма да се получи същият ефект. Това не може да бъде повод за завист. За всеки има място на тази земя. Всеки е силен в някаква област. Защо трябва завистта да самоизяжда човека?

Ако човек има голямо желание да се реализира и знае своята стойност, ще успее. Когато силно желаеш нещо, няма начин да не се случи. Съдбата помага на смелите. И можещите. При мен имаше и ген. Моят баща е бил военен. И след съкращенията започна да се занимава с оперно пеене.

Имаше изключителен глас – тенор. За съжаление не можа да направи кариера в операта. Моята леля по майчина линия – Вера Христова, беше естрадна певица. Тя и нейни приятели музиканти ме подготвиха за консерваторията.

– Като дете сте били буйна, висели сте по дърветата. После бързо ставате звезда и изпявате над 350 песни. Коя ви е най-скъпа?

– Съдбата настина е била благосклонна към мен. Бях много палаво дете, затова висях по дърветата. Много обичах да обикалям новостроящите се сгради. Тичах като сърна, с бели гуменки. Бях много буйна. А за да може човек да изказва своите чувства, трябва да е буен. Въобще, бях мъжкарана. Но това не ми пречеше да обичам музиката. Трудно ми е да отделя любимата си песен от останалите. Една от най-скъпите ми и успешни песни като моя визитка е “Устрем” на Найден Андреев по текст на Петя Йорданова. В годините тази песен доказа своите качества. Всички ме свързват с нея. На различни фестивали, на които съм представяла България, песента ми е носила доста награди. Другата ми визитна картичка е песента “С любов”.

Тя ми е подарък от Асен Гаргов, с когото си останахме добри приятели.

– Събрахте много приятели на представянето на новия ви албум – юбилейна златна колекция “Устрем”. Моменти като този ли ви пълнят душата?

– Чувството е невероятно. Удовлетворение е най-точната дума. В албума съм включила 21 песни, от които най-популярните “Устрем”, “Далечна песен”, “Оставаме” от филма “Оркестър без име”, “С любов” и “Албена”. Този юбилеен диск предвещава моя голям концерт, който, живот и здраве, ще бъде може би на Цветница. Нали нося името на цвете.

– Заради “Устрем” жълти издания ви вкараха в любовна интрига с композитора Найден Андреев.

– Аз и Найден сме над тези неща. Ние бяхме колеги. И колегиалните ни отношения не са преминавали в любовни. Аз имам свое семейство, на което страшно държа. Така е и при Найден. Друг е въпросът, че ръководствата на някои медии търсят начини да си вдигат позападналия тираж, след като публикуват такива лъжи. В журналистиката трябва да има морал. Дано да не прозвучи тривиално.

– Вие имахте шанс да работите с великия Емил Димитров. Кой е най-яркият ви спомен с него?

– Заедно с Емил Димитров направихме едно изключително тримесечно турне в тогавашния Съветски съюз. Пяхме във всички възможни републики, които после се обособиха в отделни държави. Беше незабравимо. Емил ми е много, много скъп. Понякога се просълзявам, като се сетя.

– Защо плачете?

– Емил беше причината да се запозная с моя бъдещ съпруг Кирил. Стана случайно. Има една приказка, че няма случайни работи. Всичко е написано да се случи. Аз изпълнявах вокалите към песента на Емил “Каква невеста си била ти, мамо”. Тогава се появи и Кирил. Емил ме запозна с него. Още на първата среща между нас флуидите, ваимното привличане си казаха думата. Въпреки че моите родители бяха против тази връзка. Аз едва започвах кариерата си, а Коко вече имаше един брак. Вече като семейство продължихме връзките с Емил. Той беше невероятен колега. Широко скроен човек. Изключително над нещата. Беше невероятен бохем. И много талантлив. С умиление си спомням за общата ни дископесен, включена в негов албум.

– Даваше ли ви съвети Емил Димитров?

– Не. Никога не ми е давал съвети. Смяташе, че съвети не са ми нужни. Беше изключително толерантен. Работейки с него, аз го наблюдавах как се държи на сцената, поведението му в най-малките детайли ми беше интересно. Както се казва, попивах.

– Ценни ли са днес наградите ви от “Златният Орфей”?

– Имам си две златни статуетки вкъщи. За цялостно творчество ми е много, много скъпа.Наградите за мен са оценка от страна на жури, на музикална общественост , на колеги. Това значи, че са оценени моето развитие и нивото, което съм достигнала. Наградите преди всичко са огромна отговорност – да доказваш себе си непрекъснато. Както и да доказваш, че след като са те наградили, не са сгрешили.

– Как върви подготовката на майсторския ви клас?

– В момента съм спряла подготовката заради ангажиментите ми към новия албум. Явиха се десетина деца. Упътих ги как трябва да изграждат една песен. Какъв подход да имат. Да имат и отношение към текста – живо, неподправено. А не заучено отнякъде. Талантливите деца се усещат. Те идваха подготвени при мен. С желание да им помогна. А не да започваме от а и б. Гордея се, че някои от моите деца кандидатстваха в Музикалната академия. Няма да изоставя майсторския клас, защото ни предстои доста работа.

– Следите ли музикалните формати?

– Редовно следих конкурса “Гласът на България”, а сега и “Х фактор”. Това ми е работата. Аз трябва да имам поглед върху развитието на младите хора, които искат да стават изпълнители. Изборът на Стелияна в “Гласът на България” беше доста труден. Имаше и други таланти. Всеки от тях беше по своему различен. Стелияна си заслужи приза. Тя не пее от вчера. Явявала се е ина други конкурси. Аз познавам нейните качества, тъй като се е явявала на конкурси, които аз съм журирала. Първите награди на тези конкурси бяха само нейни. Сега момичето напълно заслужи да бъде “Гласът на България”, с един изключително голям диапазон. С времето и практиката тя ще се усъвършенства. Моята препоръка към Стелияна е да отпусне вътрешното си чувство, което тя стяга в себе си. И това не е в нейна полза. Емоцията трябва да се показва външно.

– Дали обаче във времената на тежта финансова криза тези млади хора ще успеят да се развият?

– Не бих казала, че имат кой знае какво бъдеще. Нужен им е късмет. Те имат талант. Но в таланта трябва да се инвестира. А дали ще се намери кой да инвестира, е отделен въпрос.

– Другото ви творческо его – на актриса, с какво ви обогати?

– Продължавам да играя в театрални постановки. Много ми е интересно. Последната пиеса на нашата частна формация е “Крадци по гащи”. Пиесата е на Иван Балсамаджиев. На мястото на Иван, Бог да го прости, е Дидо Манчев. Надявам се, че до Нова година ще я играем и в театър “Сълза и смях”. В пиесите, в които участвам, пея. Винаги моите песни намират място в съответния сценарий на пиесата.

– Коя е любимата роля на Маргарита Хранова?

– В пиесата “Кастинг” на Ивайло Христов и на Дони. Написана е специално за нас, музикантите. За съжаление сега не я играем заради други ангажименти. Изпълнявах ролята на една много разглезена и отегчена певица. Аз не съм такава.

– Понякога чувствали ли сте се разглезена от славата?

– Нито за миг не съм се величала. Това, че ме познават и съм популярна, ме е задължавало още повече да защитавам тази отговорност. Напротив, аз съм един естествен, земен човек.Имам много приятели. Непознати ме спират по улицата за автограф. Винаги съм откликвала. Била съм и продължавам да съм любезна с хората. Надменността, самовлюбеността, пренебрегването на другите е въпрос на характер. Слава богу, опазила съм се през годините от тези негативни черти.

– Как се чувствате в средите на армията като солистка на Представителния ансамбъл на въоръжените ни сили?

– Полковник Ставрев ме покани. Той е мой почитател. Каза, че в армията има нужда от такива хора като мен, и това ме поласка.

Приех офертата, тъй като сега нямам толкова много ангажименти. Много ми е приятно да работя с толкова талантливи хора – балетен състав, солисти, фолклорни изпълнители. Не е без значение, че шефката ни Снежина Темелкова е много добра. Професионалист отвсякъде. Вечно заредена с идеи, които реализира.

– Лили Иванова стана полковник. Очаквате ли да я последвате?

– Никога не съм мислила за подобно нещо. Едва ли е нужно. Но може би не мога да го оценя, защото не съм наясно с военните чинове. Въпреки че баща ми е бил военен. Но ако ръководството реши, чинът би ме поласкал.

– Религиозна ли сте?

– Не бих казала. Умерена вяра имам. Вярвам, че над нас, хората, съществува една сила. Тя ни наблюдава всеки миг – всяко действие, всяка наша постъпка. И когато те са неправилни, възмездието не закъснява. Навреме, на място. Където трябва.

– Как гледате на предателите? Поетът Любомир Левчев казва, че моментално забравя имената им.

– На минутата преустановявам контакт с такива хора. Разпознавам ги още при първия контакт и по маниер, и по външен вид. Усещането ми за добрите и лошите хора никога не ме е подвеждало. Както е казал поетът, и аз ги забравям.

Любовта е моето верую. Това чувство – към любимите хора, към приятелите, а защо не и към себе си, за мен имат стойността на християнските добродетели. Те са вечни и никога не девалвират.