BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Маргрет Николова – Царицата на шлагера

Днес голямата българска певица Маргрет Николова, смятана за пионер в забавната музика у нас, навършва 90 години. Няколко поколения пеят нейните „Ропотамо”, „Сън сънувах”, „Любили сме, любили” и още над 600 песни, много от тях превърнали се в истински шлагери на естрадната музика.

Ако се беше появила на сцената сега, сигурно щяха да я наричат суперзвезда. Но славата й и днес не е помръкнала – помнят я всички онези поколения, израсли с нейните песни през 60-те и 70-те години на миналия век. Българите тогава я обожават, а и не само те, песните й звучат непрекъснато по радиото. Залите, в които се появява, са пълни, грамофонните й плочи се въртят във всеки български дом. В бившия Съветски съюз тя също е звезда. Сравняват плътния й и кадифен глас с този на великата Далида.

Изнесла е безброй концерти в страната и чужбина, статистиката сочи, че те са над 7500. Маргрет Николова е и първият естраден изпълнител у нас, удостоен със званието заслужил артист.

“Ропотамо ни посреща с ласка топла и гореща… Ах, Ропотамо! Ах, Ропотамо…”, за текста и ритъма на този абсолютен хит, навярно се сещат само тези над 50-годишна възраст. Песен та е написана от сатирика Радой Ралин, който дава текста към музиката за пиеса на Борис Априлов. Благодарение на живата мелодия и на изпълнението на Маргрет се запява от всички. Следва издаването в огромен тираж в СССР, където румбата и ча-ча-ча са заклеймени като упадъчни и са забранени. Но покрай нашата мелодия пробиват и се затанцуват. През творческия й апогей за нея най-много пишат композиторите класици Йосиф Цанков и Димитър Вълчев. В историята на родната забавна песен тя оставя още незабравими хитове, като “Птици мои”, “Целуни ме”, “Песен за майката”, “Любили сме, любили”, “Пролет моя” (по стиховете на Вапцаров), “Жерави”, “Любовта на юнгата” по стихове на Ваня Петкова, “Моята китара” и незабравимия й дует с Георги Кордов “Малка къща сред полето”. Школуваният й глас е точно такъв, какъвто времето тогава търси.

Маргрет Николова е родена на 10 октомври 1928 година в София. При раждането й нейната кръстница, почитателка на нашумелите филми с Грета Гарбо, иска да я кръсти на шведската актриса, завладяла Холивуд. Свещеникът в тогавашното софийско село Княжево обаче категорично отказва и предлага кръстницата да даде на момиченцето своето име – Мара. Накрая се стига до споразумението за едно сборно име: Мара и Грета – Маргрета. Завършва Държавното музикално училище през 1951-а със специалностите “пиано” и “оперно пеене”. Свири на пиано, увлича се от класиката, но чува изпълнения на Ив Монтан в София. Той пее нещо за мъртви листа, за небето над Париж, а стиховете са на Жак Превер… И е зашеметена от чувството му за мярка, от музиката, която шепне в сърцето. До ден днешен. В живота й обаче има още един кръстник – композиторът Йосиф Цанков. Той и една организаторка изписват името й на афиш без да я питат, като Маргрет, без “а”. Иска, не иска, тя се съгласява.

В началото на кариерата си тя е солистка на представителния ансамбъл на МВР, след това на създадения през 1963 г. Армейски естраден състав. Първата поп певица в България, завоювала обществено признание – орден “Червено знаме” и “Кирил и Методий” II степен, е сред артистите, които формират облика на популярната музика у нас в този начален период.

Концертната дейност на Маргрет продължава повече от 50 години – следват хиляди концерти и гастроли по света. Явява се на фестивала в Сопот през 1964-а и печели трета награда. Има призове от Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава. През 1969-а дуетната й песен с Петър Петров “Любили сме, любили” (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е обявена за “Мелодия на годината”. През същата 1969-а изпълнява с Кирил Семов “Сън сънувах” (отново музика на Атанас Бояджиев и текст на Богомил Гудев) и печелят голямата награда на “Златният Орфей” за българска песен.

И когато разбира, че е извън модата, на 49 години Маргрет се отказва от естрадата и минава на стари градски песни. От “Златния Орфей” се мести на “Златния кестен”. И пак е супер звезда. Публиката й се радва, а това я крепи. На 55 – през 1983 г., се пенсионира.

Голяма трагедия преобръща живота на любимата певица. Когато 18-годишната й дъщеря Румяна загива в автомобилна катастрофа в нощта на абитуриентския си бал, почитателите й са потресени и я засипват с писма и молби да се върне на сцената. От сина си Николай тя има внук Мартин и внучка Грета, а от внука вече се радва и на правнук. Малко преди да почине, съпругът на Маргрет Николова – Петър, й оставя скъп дар – книга, проследяваща половинвековния й концертен живот. Въпреки военната си длъжност, дълги години мъжът й е неин пръв помощник и спътник в творческата работа. Книгата е създадена в пълна “конспирация”, за да изненада певицата тъкмо за 50-годишния й творчески юбилей.

Маргрет е царица на старите градски шлагери и руските романси. Прави дуети с Николай Любенов, Петър Петров, Кирил Семов, Петър Чернев, Георги Кордов, които и днес се пеят.

Първа изпява „Альоша”

Маргрет е първата, която изпълнява песента “Альоша” заедно с Георги Кордов в дует. Тогава двамата са солисти в Ансамбъла на Армията. И тази песен е добре дошла за техния репертоар. Когато откриват паметника “Альоша” в Пловдив през 1957-а, монументът също става много популярен. А песента е химн на Пловдив дълги години. В Русия обаче песента не е толкова известна, но след като Маргрет и Георги я изпяват, ги обсипват с покани за снимки по телевизията, записи в радиото и многобройни участия. Едва тогава започват да я пеят активно и в бившия Съветски съюз.

Заставам на колене пред нея

Много се радвам, че Маргрет достигна до тази възраст, тя абсолютно я заслужава. Учили сме се от нея на вокал, на финес и на достойнство в присъствието на сцената. Тя е изпяла най-хубавите песни на Йосиф Цанков, беше му любимата певица. Голяма класа е, изпя вечни хитове, които не остаряват. Изключителна дама, възпитана, красива… Много се радвам, че след препятствието, което преживя със загубата на дъщеря й, ние я накарахме и тя се върна да пее, толкова години да ни радва със своето присъствие. Много я обичам! И мога да застана на колене пред нея. Пред нея и Ирина Чмихова – те са като светици за мен в българската музика.

Естрадната легенда Йорданка Христова

И сега си тананикам „Сън сънувах“

Израсла съм с нейните песни. Тя беше толкова невероятна, талантлива, изискана, а песните й се пееха от всички. Не много отдавна се видяхме на един концерт в църква, аз не можах да я позная. Пред мен застана една достолепна красива жена с побеляла коса и бастунче. Прегърнахме се, храня толкова хубави чувства към нея. И досега си тананикам страхотните й песни, много обичам “Писмо до мама”, “Сън сънувах” и всички други нейни хитове. Те са класика.

Мария Янакиева, телевизионна говорителка

Човек със силен дух

Бях близка с Маргрет – тя е много силен човек, със силен дух! Дъщеричката й загина на абитуриентския си бал катастрофира с кола, някъде към Самоков. Точно преди един „Златен Орфей” беше, и аз, понеже не знаех какво се е случило, звъня по телефона на Маргрет да я питам как ще пътуваме… Някакъв женски глас ми отговори, че не можем да разговаряме. Едва по-късно разбрах какво се е случило. Това беше голяма трагедия…

Певицата Мими Николова, спечелила първия Златен Орфей през 1965 г.

https://trud.bg/маргрет-николова-царицата-на-шлагера/

Най-известните песни от репертоара на Маргрет Николова са: „Пролет моя“, „Птици мои“, „Любовта на юнгата“, „Песен за майката“, „Целуни ме“, „Твоята китара“, „Ропотамо“, както и дуетните ѝ: „Сън сънувах“ (с Кирил Семов), „Любили сме, любили“ (с Петър Петров), „Малка къща сред полето“ (с Георги Кордов) и „Альоша“ (с Г. Кордов).