BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2020
П В С Ч П С Н
« дек.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Българинът пие ракия колкото натурален сок


Дори и в кризата българинът се отказва най-трудно от алкохола. Потреблението на всички напитки пада, но намалението е най-малко при ракията, виното и бирата, показват официалните данни на браншовите организации.

Вече пием ракия почти колкото и натурален сок. Годишно на всеки у нас се падат по 8,92 литра спиртни напитки и 10,2 л плодов сок или нектар. Спадът в консумацията на вино, ракия и бира през 2010 г. е между 2,4 и 5,4 на сто, докато при соковете е с 14%, а при бутилираната вода – със 7,2 на сто.

И все пак през последните години има огромна промяна в навиците ни. В зората на демокрацията през 1990 г. съотношението между алкохолните и безалкохолните напитки е било почти равно. На първата група се е падал дял от 43,3 на сто отвсички продажби на напитки у нас, а на втората – 43,9 на сто. Навремето обаче много повече от сега са се пиели мляко и млечни напитки.
Около 340 литра напитки изпива всеки българин годишно.

Сега вече 62% се падат на безалкохолните, а на ракията, виното и бирата – 26,5 на сто, или 89,81 литра на всеки.

В кризата има спад на потреблението на всички видове напитки, но съотношението между тях се запазва почти без промяна, коментира Милчо Бошев, шеф на асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. През 2010 г. най-много е паднала консумацията на енергийните напитки – с 18,1 на сто.

Най-малък е спадът при чая и кафето, там намалението е символично – съответно с 1,5 и 1,9 на сто.

От началото на тази година има дори ръст в реализацията на вино на вътрешния пазар, твърдят от агенцията по лозата и виното. За деветте месеца на 2011 г. са отчетени 58 482 137 литра. За сравнение – през същия период на 2010 г. вътрешният пазар на вино е бил 50 102 559 л. Това показва ръст за деветте месеца на 2011 г. от 16,7%, или 8 379 578 литра повече от същия период на 2010 г.

Разбира се, това не означава, че който е пил литър вино, сега пие два, коментира Красимир Коев, шеф на агенцията по лозата и виното. Голяма част от ръста идвала от изкарани на светло продажби на вино, както и от т.нар. алкохолен туризъм по морето.

За 9-те месеца на 2011 г. има спад от 5% и на безалкохолните спрямо същия период на миналата година.

Най-много е намалението отново при соковете – с 11%, водите – с 5%, и газираното – 4,5 на сто. Студеният чай тази година пък се очаква да бъде на „нула“, а дори лек ръст може да се отчете при енергийните напитки.

С 6% е спадът в потреблението на бира спрямо предкризисната 2008 г., показват пък данни на съюза на пивоварите. Рекордна е предишната 2007 г., когато на човек са се падали по 74 л бира при 66-67 л сега.

На 18-о място сме в ЕС по потребление на бира на човек от населението. За нашия регион с най-високо потребление е Словения – 82 литра, следвана от Румъния – 78 л, Хърватия – 74 литра. Българите пием почти двойно повече пиво от гърците, на коитосе падат по 36 литра на човек. В първата тройка по консумирана бира на глава от населението продължават да са Чехия, Германия и Австрия.

Приходите от българските пивовари за държавния бюджет се изчисляват на 152 млн. евро, съобщиха от браншовия съюз. По веригата на доставките нашите производители на бира са вложили над 139 млн. евро, от които 26 млн. евро в покупки на ечемик, малц и хмел, 33 млн. евро в опаковки и етикети, както и 27 млн. евро в дълготрайни материални активи.
Варим 15 млн. литра в казани

Около 150 000 души у нас варят домашна ракия в казани и правят собствено вино, показват данни на агенцията по лозата и виното. Всеки от тях средно мачка по 1 тон грозде. Така, въпреки че няма официални данни, може да се сметне колко е домашното производство на алкохол. Литър вино става от 1,5 кг грозде, а ракия – от 6 кг. Така годишно семействата сами си правят до 100 млн. л вино или 15 млн. л ракия.

Сивият сектор в бранша е не повече от 10%, приказките за 50 на сто дял не отговарят на истината, просто у нас няма толкова грозде за преработка, твърди Красимир Коев, шеф на агенцията. Проблемът бил най-вече с т.нар. мелнишко вино.

ТИХОМИР ТОНЧЕВ
4 концесионера на минерална вода се отказват само за година

„Белово“, „Брацигово“, „Евина“, „Невестино“ и още десетина марки бутилирана минерална вода са изчезнали от българския пазар през последните години. Само за 12 месеца четири концесионера са се отказали да експлоатират находищата си, съобщи шефът на асоциацията на производителите на безалкохолни напитки Милчо Бошев.

Общо концесиите за бутилиране на минерална вода в страната са 26 на брой.

„Кока-кола“, „Куадрант бевъриджис“ (бутилира продуктите на “Пепси” за България), „Бенабра“ и „Лесопласт“ ООД са четирите фирми, които са се отказали да добиват минерална вода за последните 12 месеца, съобщиха и от Министерството на околната среда и водите. От тях само находището на „Кока-кола“ до Търговище не се е ползвало за бутилиране на марка минерална вода. Другите са продавали „Белово“, „Брацигово“ и „Евина“ от находището във Вонеща вода. И трите бяха утвърдени марки на пазара.

Основната причина е промяната в събирането на концесионните такси от началото на миналата година, обясни Бошев. Тогава бе въведено правилото, че концесионерът трябва да плаща поне 80% от отпуснатото му от държавата количество независимо дали го ползва, или не.

„Ако са ти отпуснати 10 млн. литра, а ти бутилираш 2 млн., трябва да платиш и за неползваните количества до 8 млн. л, а единичната цена е 5 лв. на кубик“, даде пример Бошев. Освен това върху концесионните такси от началото на 2010 г. се дължи и ДДС, което допълнително увеличава размера им.

В подобна пропорция е увеличена например концесионната такса на „Куадрант бевъриджис“, чиято концесия за находище “Белово” бе прекратена преди 2 седмици от правителството. Формалната причина е, че фирмата не си е плащала таксите за 2010 и 2011 г. С промените в закона за водите обаче производителят на „Белово“ е трябвало да плаща 80% вместо досегашните 30% от дебита на концесията, което представлява трикратно увеличение.

Заради това, вместо да доразработят марката „Белово“, от „Куадрант“ решиха да се откажат от минералната вода и да пуснат своя марка трапезна, която не подлежи на концесиониране.

От „Куадрант бевъриджис“ не пожелаха да дадат официален коментар по проблема въпреки поканата от „24 часа“.

До фалит пък е доведена компанията „Бенабра“, която експлоатираше находището в Брацигово и продаваше едноименната минерална вода. Това бе и една от малкото фирми, които си бяха осигурили пазар извън границите на страната, като „Брацигово“ се продаваше на военни бази на НАТО. Преди тези две марки от пазара изчезнаха и „Невестино“ и „Костенец“. Марката „Песнопой“ също е излязла от пазара на минерални води, след като и двете концесии за находището са били прекратени.

„Кока-кола“ и „Лесопласт“ пък сами са поискали да им бъдат прекратени концесиите, съобщиха от екоминистерството на запитване на „24 часа“. Според ведомството двете компании са плащали до последно дължимите на държавата концесионни такси за находищата си в Търговище и Вонеща вода.

Единствените, на които разпоредбата не пречи, са големите играчи на пазара – „Девин“, „Горна баня“ и „Банкя“, защото те почти са стигнали лимита на находищата си и реално ползват водата, която плащат, обясни още Бошев. Според него останалите малки марки ще продължат да окапват, ако условията за концесиониране на минерални води не бъдат променени.

„Догодина ще бъдат прекратени още поне 3 концесии за утвърдени на пазара марки“, прогнозира Бошев. Според него разходите за експлоатиране на находищата и участие на пазара стават непосилни за по-малките компании.

Екоминистерството също признава, че част от по-малките бутилиращи компании изпитват трудности да си плащат концесионните такси навреме.

Административните неволи на производителите на минерални води са съчетани и със свиването на пазара заради кризата. Прогнозата на асоциацията е през 2011 г. да бъдат продадени не повече от 620 млн. литра вода, колкото са били и през 2006 г. Пикът в потреблението на минерална вода у нас е бил през 2008 г., когато сме изпили 803 млн. л.

Въпреки отпадането на производители обаче няма намаление в приходите на държавата от концесионирането на минерални води за бутилиране. Това показват отчетите на Министерството на околната среда и водите.

В пиковата за бутилираните минерални води 2008 г. от концесионни възнаграждения са събрани 2 124 646 лв., а през 2009 г. – 2 537 611 лв. В кризисната 2010 г., когато потреблението на минерална вода се е свило от 100 на 91 литра на човек, приходите за държавата са 2 480 565 лв. През тази година има вероятност да бъдат надхвърлени и 3 млн. лв. концесионни такси, надяват се от екоминистерството. За първите шест месеца на 2011 г. в касата на ведомството са влезли 1 622 898 лв.

ВИКТОР ИВАНОВ
Димитър Консулов: Хората отново се редят край чешмите

– Г-н Консулов, как са продажбите в сектора и какви са основните проблеми пред него?

– Кризата удари джоба на българина и това естествено рефлектира и на пазара на бутилирана вода у нас. Данните показват, че след пика на потребление от 2008 г. последва спад в продажбите, хората ограничиха разходите си до най-необходимото и отново сме свидетели на опашки пред чешмите за минерална вода не само в София, но и в цялата страна.

Това се оказва и световна тенденция според доклад на консултантската компания Zenith International, забавянето в растежа се дължи на комбинацията между икономически причини и загриженост за околната среда.

Кризата обаче се отразява по различен начин на различните марки вода. Добавената стойност на „Хисар“ – историческата разпознаваемост и изграденото потребителско доверие, я прави по-стабилна и търсена на пазара. Пуснахме на пазара и две марки трапезна вода с наименование „Жива вода“ и „Оазис“, те са в много атрактивни опаковки и се радват на добър прием.

През 2010 г. имахме смелостта да купим и добавим към портфолиото си и бутилиращата компания „Мавър-2000“, която бутилира минерална вода от водоизточника „Чобан чешма“ в находище „Хисар“. Компанията има договор за 35-годишна концесия за 12 млн. литра. Отделно от това „Мавър-2000“ е собственик и на 50% от компанията „Хисар 21 век“, която има договор за 35-годишна концесия за 60 млн. литра минерална вода от водоизточник „Банчето“. След направените инвестиции дружествата се развиват добре и не може да се говори за сериозен спад в потреблението.

– Защо малките производители отпадат от пазара?

– За мен този въпрос е с ясен отговор – защото правят бизнес в България!

А по-конкретно причините са няколко. Промените в закона за концесиите удариха тежко бутилиращите компании с такса върху 80% от ресурса на находището, отдадено на концесия. След което се оказа, че със стара дата от 1.01.2010 г. трябва да се плаща и ДДС върху концесионната такса. Това е твърде сериозен удар за по-малките компании. И не само.

Това по никакъв начин не се връзва с естествената необходимост държавата да подпомага в някаква разумна степен местния бизнес. Как ще стане? Като всевъзможни такси ни притискат в това тежко време? Кой наистина мисли за бизнеса и съответно за работните места, които той изхранва? Нали от същия този бизнес се очаква да изведе страната от кризата!