BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Днес е Архангелова задушница

Християните отбелязват днес една от големите задушници от църковния календар – Архангелова. Тя е определена и за почит към загиналите за свободата и независимостта на България воини, заради което я наричат още и Мъжка задушница.

Архангеловата задушница е една от трите големи в църковния календар, която се провежда преди Архангеловден и напомня за грижата на Божите ангели за покойниците. Народът от край време я нарича още мъжка, защото на този ден се прави обща молитва за всички паднали воини за освобождаването на нашето Отечество, допълва свещеникът.

Най-голямата задушница е преди Великия пост – в съботата преди Неделя Месопустна и заради това се нарича още Велика. По време на този пост „тръгваме по пътя на духовното извисяване, на Христовите страдания“, припомня отец Еленко. Пост, според думите му, „който ни изкарва на един път към Голгота на страданието на Господ с молитвата да попаднем в неговата прегръдка“.

Другата голяма задушница е след Спасовден, преди Петдесетница /50-ият ден след Възкресението/. Тогава се молим Светият дух да бъде и с душите, които са си отишли от този свят.

Задушниците се правят винаги в събота, защото в неделя евангелското четиво е за Страшния съд, което е очакваното второ пришествие на Господ и Спасител Исус Христос. Освен за задушниците, през цялата година съботата е определена за покойниците – денят, в който след разпъването му на кръста, „слиза в ада, при мъртвите и разчупва веригите, с които са били оковани праведниците от край време“. На този ден църквата винаги се моли за всички знайни и незнайни души, представили се на Господа.

В деня на задушница се прави раздавка, като част от нея задължително трябва да бъдат хлябът, житото и виното. Знаем, че душите няма да ядат нито житото, нито от хляба ще куснат, нито ще пият вино, казва отец Еленко. Но те, по думите му са част от една символика, чрез която отразяваме вярата.

А раздаването всъщност не е, да храним душите, а това е нашата милостиня към хората. Защото Господ казва – „не искам жертва, а милост“. Та като раздадеш и всеки като приеме тази подавка се прекръства и казва „бог да прости“ по най-бързия начин се получава най-кратката молитва на съпричастност към нашия близък.

https://www.24chasa.bg/spravochnik/article/7118987