Гледка като от птиче гнездо. Под прозореца се е сгушило селото, напред са се ширнали десетки баири, наоколо тишина. Това кара известните да почиват в свои летни къщи в Родопите. Смолянско е пълно с красоти, а заради спокойствието и много чужденци в последните години населиха селцата.

Меракът за къща обаче има и още едно безценно предимство. Смолянските архитекти не спират да се възхищават на старите родопски майстори зидари. Навремето никой по-добре от тях не избирал мястото на къщата, нямало и по-добри в накипрянето й – така че да „седи“, все едно е била винаги част от околността.

„Възстановяването в автентичния им вид на къщи на старите майстори, които красят родопски баири и много селища в Гръцко, е най-хубавото, което може да споходи смолянските села“, казват архитекти.

Такъв пример била къщата на чорбаджията Насо Матин в с. Чокманово – построена като за богаташ на най-хубавото място в селото. Така е избран теренът, че при земетресение населението се събирало край нейните стрехи, разказват чокманци.

Сред известните чокманци е певецът Бисер Киров, а също и проф. Ангел Шишков, проф. Димитър Серезлиев, проф. Пантелей Колковски, проф. Борис Кольоковски, акад. Ростислав Каишев и др. Старите къщи в прочутото село изкушават от години за нов живот. Това е първото село в Родопите, сложило преди години английски надпис на табелата си.

Заради големия мерак за родопски стрехи в Смолянско преди кризата няколко души се бяха захванали да ги купуват, реставрират и продават обновени. Имаше и мераклии, които ги възстановяваха автентично, включително със старите шкафове, миндерлъците, дюшеметата и дървените резбовани тавани с розетки, като вкарваха всички екстри на съвремието.

Каменните зидове са пренаредени, темелите – подсилени, гредоредът е нов, дограмите красят някогашните одаи.

В такава къща, строена през 1880 г. в старата част на Златоград, си почива през уикендите археологът проф.Николай Овчаров. Двуетажната сграда с каменен зид, построена от хаджи Теофан, в града е известна като Стоянковската къща. Археологът съзрял датировката на камък в двора, който бил варосан.

„Живея в типична и автентична атмосфера за Възраждането, това ме зарежда и чакам с нетърпение да отида в Златоград, когато имам възможност“, казва Овчаров.

Той идва тук всяка събота. Признава, че се е влюбил в града още при първата си поява там през 2002 г.

Къщата на археолога е била полуразрушена и малко оставало да рухне. Овчаров я купил за 3000 лв. и около 7 г. я реставрирал на бартер – той пишел за града, а бригада от местни реставратори работела по нея. Професорът обаче се гордее, че сам си е пренареждал калдъръма в двора, който през годините бил хлътнал в земята и обрасъл с трева.

„Камъче по камъче с малка кирчица и четка като при археологически обект го прекопах“, казва Овчаров.

В централната част на двора има кладенец, ограден с дъбови кошове, с „врътки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди, както е било едно време. Към къщата съществува и дюкян, който обаче е празен.

Към онзи момент градът не е бил туристическа дестинация – все още Старият град не бил открит.

Сега къщата на Овчаров е сред цял квартал с близо 100 реставрирани паметника на културата – къщи и 30-ина занаятчийски работилници. Калдъръмените му пояси привличат десетки хиляди посетители всяка година. Но спокойствието зад големите дувари не се губи.

Старите къщи привлякоха известни интелектуалци и край Смолян. В село Полковник Серафимово например повечето обитаеми сгради вече са на чужденци и на прочути българи.

Крак повлича поетът Любомир Левчев, който купува в началото на 90-те 300-годишна къща.

По-късно той и съпругата му, художничката Дора Бонева, чрез фондация „Орфей“ и американския артистичен център „Грифис“ превърнаха друга стара къща в творчески дом, наречен Шерън хаус.

В него гостуват писатели, художници и артисти като носителя на „Пулицър“ Уилям Мередит, Ричард Хартайс, Марк Маккий, Джулия Павоне, Антон Дончев, Иван Гранитски и др. Някои вече наричат Полковник Серафимово българския Ваймар и това щеше да е вярно, ако покрай хората на изкуството още десетки бизнесмени и новобогаташи не изкупуваха къщи, за да сизапазят територия.

Покрай интелектуалното семейство тук се установява и поетът и драматург Цветан Марангозов. Двамата с Левчев са съседи. След тях къщи си купуват професорите Атанас Атанасов и Иван Черноземски, както и преподаватели от Американския университет в Благоевград.

Световноизвестният ни цигулар Минчо Минчев пък си взел имот в махала Сгуровска.

Съседи в селото са англичани и шотландци. Сред тях е и колоритният Дънкан, който е бил треньор на коне за надбягвания.

Най-големия си удар той прави като асистент на треньора Бари Хилс – двамата печелят голямата награда на Франция с кон, за който броили 60 хил. паунда. След обучението при тях конят е продаден за 1 млн. британски лири.

В Полковник Серафимово Дънкан и жена му са купили три къщи, две от които вече са хотели. Направили си имение върху 35 декара за конна база и сега яздят с 3 коня по родопските баири. Това лято синовете им Бен и Деймиън пък спретнаха техно събор фестивал.

Не по-малко колоритно е и друго смолянско село – Стойките, където богаташките къщи са цели квартали, а жителите вече са от десетина нации. Най-много са англичаните.

Най-екзотичният притежател на имот в Родопите обаче е Мустафа Насър от Занзибар. Приятелите му го наричат Принца, тъй като баба му по майчина линия била роднина с кралското семейство на Оман. Той е израснал с рок идола от „Куин“ Фреди Меркюри. Двамата играели волейбол в един и същ отбор като ученици.

„По нищо не личеше, че Меркюри ще стане суперзвезда, беше нормално дете като всички останали“, казва Насър.

Вилата на занзибареца е близо до къщата на Тодор Батков, която местните не пропускат да посочат на всеки преминаващ като селска гордост.

В близкото село Гела пък табела „Добре дошли в родното място на Орфей“ бе поставена от Любка Качакова, зам.-министър в две правителства.

Тя пусна истинска руска баня в семейния хотел, който отвори врати през 2004 г. Нейният свекър купи сградата от студентското дружество „Академика“.

В друго чудно място на Родопите – резервата „Кастракли“ в района на Борино, имот имат Манол Велев и Весела Лечева. Според изследванията на учените това е второто място на планетата, където от май до края на юли е най-голямото струпване на повече от половината познати пеперуди на Земята.

В края на декември 2000 г. се разбра, че Манол Велев строи ВИП база за ловен и риболовен туризъм. Вилите са до изкуствено езеро, което чудесно се вписва с природата. В спокойното си водно огледало то отразява околните гористи ридове. Жителите на Борино бяха доволни – преди да бъде прострелян, Манол Велев поддържаше пътя за своя сметка.

Кандидатът за президент Меглена Кунева и съпругът й Андрей Пръмов, който е запален рибар, пък имат къща в Доспат. Тя обаче не е на брега на язовира, а в североизточната част на града. Двуетажната сграда, купена от местен жител, е преустроена. Застроената площ е около 65 кв. метра. Зад оградата има барбекю.

„Не мога да ходя често в Доспат заради многобройните си ангажименти, въпреки че е невероятно красиво място“, казва Кунева. На 15-ина километра, в малко известното селце Чала, а вила има съветникът на президента Първанов Петър Кънев.

Вила в Пампорово има семейството на депутата от ДПС Рамадан Аталай. Тя е сред 100-годишни ели покрай пътя за тв кулата „Снежанка“ .

„Не е моя, на сина ми е“, казва депутатът, но често е забелязван там. Гост във вилата е бил и партийният лидер Ахмед Доган.

Съпартиецът им и депутат Ариф Агуш, както е известно, е съсобственик на цял замък в село Могилица. Той е на два декара и представлява комплекс от 3 сгради, оградени с общ зид и кула. Всички здания са с отделен двор, кладенец и всичко необходимо за живот.

Строителите от средата на XIX век са направили помещение за къпане и тоалетни. Комплексът включва и сгради за слуги и чираци, които всъщност нямат достъп до помещенията на фамилията.

Сега замъкът е реституиран, а Ариф Агуш има 1/5 от него.