BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Песента „Една българска роза“ навърши 50 г.

Найден Вълчев пише текста за 9-ия младежки фестивал в София през 1968 г., но го отхвърлят

От 28 юли до 6 август 1968 г. в София се провежда Деветият международен фестивал на младежта и студентите. Той преминава под лозунга “За солидарност, мир и дружба” и в него участват над 20 000 млади хора от 138 страни.

Найден Вълчев е автор на текста на песента.

Месеци преди това съюзът на писателите кани десетина поети да напишат стихове за събитието, които композитори да превърнат в песни. Найден Вълчев, по чиито стихове звучат песни като “Младежка песен”, “Тиха вечер”, “Борба за мир” и други, не е поканен.

Димитър Вълчев композира музиката на един дъх…

Вълчев обаче има силен емоционален спомен от първия фестивал в Чехословакия през 1947 г. Неговата младежка бригада е изпратена за един месец там и на закриването на фестивала той марширува заедно с бригадирите и българската делегация по празничните улици на златна Прага.

Тази “емоционална закачка” го вдъхновява да напише стихотворението “Една българска роза” и да го даде на специалната комисия, която преглежда всички творби. “Дето се казва – неканен, но на гости се явявам”, коментира с днешна дата Найден Вълчев.

Комисията обаче безмилостно отхвърля стихотворението. Той приема това съвсем спокойно и философски: “Нищо, случват се и такива работи”. Фестивалът идва, минава и заминава и без неговата българската роза. Той прибира листа със стихотворението в чекмеджето.

Минава година и половина и един ден от балкона на дома си Найден Вълчев вижда своя съсед и съфамилник композитора Димитър Вълчев. Кани го, показва текста и му обяснява как е отхвърлен от комисията. Димитър изрича няколко нецензурни думи по неин адрес и добавя: “Найдене, тези строфи си носят музиката, тя само трябва да се напише…”

Само след три дни музиката е готова. Димитър Вълчев я изсвирва вдъхновено на пианото си и пита Найден има ли нещо против да я предложат за участие на “Златният Орфей” през 1970 г., въпреки че той вече кандидатствал с друга песен. Другата песен отпада, а “Една българска роза” е одобрена. Композиторът решава тя да бъде изпята от младата певица Паша Христова.

“На заключителната вечер Паша изпя бляскаво песента – спомня си Найден Вълчев ония мигове през 1970 г. – Взриви публиката, взриви летния театър… После се пръснахме по близките ресторанти и кръчми, за да чакаме решението на тяхно величество журито. Към 3 часа след полунощ се разнесе новината, че песента “Една българска роза” на композитора Димитър Вълчев печели първа награда!”

По време на гласуването една колежка по перо на Найден Вълчев заявява, че неговият текст бил отхвърлен през 1968 г. и заради това може би не трябва да гласуват сега за него.

Положението спасява Вили Казасян. Той казва, че след като този текст не е публикуван никъде и песента не е изпълнявана от друг певец, “Една българска роза” има право на живот и гласуване.

Освен от Паша Христова песента е изпълнявана от много наши и чужди певци, включително и от Йосиф Кобзон. И днес я пеят стари и млади.

Найден Вълчев, да е жив и здрав, сега е на 91 години. Композиторът Димитър Вълчев почина на 66 през 1995 г. Най-трагична е съдбата на първата изпълнителка на песента Паша Христова, която си отиде от този свят само на 25 години.

Истинското й име е Парашкева Христова Стефанова. Родена е на 16 юли 1946 г. в софийски квартал “Княжево”. След гимназията работи като чертожник в “Балканкар” – много престижен за соцвремето комбинат, който произвежда мотокари и електрокари за износ по “второ направление”, тоест за западни държави.

През 1965 г. девойката учи пеене в Радиото – в новосформираната Студиа за естрадни изпълнители. Впечатлява с богатството на гласа си, с интерпретаторските си качества и със сценичното поведение.

След завършването на школата за естрадни певци е назначена в Ансамбъла на Строителните войски като солистка. Приема артистичния псевдоним Паша.

Първата песен в кариерата й е шеговитата “Щъркелът пристигна пак” на композиторката Зорница Попова. Записва я заедно с групата “Студио 5” през 1968 г.

Първият успех на младата певица е през следващата 1967 г. На фестивала на забавната песен в Сочи, СССР, тя е удостоена със златен медал и първа награда. През същата година Паша започва да пее заедно с Борис Гуджунов в оркестър “София”, създаден към Столичната община през 1964 г. Първият му диригент е Емил Георгиев. Освен много концерти в България Паша и Гуджунов гастролират и в Съветския съюз, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия и др.

Кариерата на Паша Христова се развива повече от бляскаво. За своите шест творчески години певицата записва около 60 песни. Почти няма наш и международен конкурс, в който да участва и да не печели признание. На фестивала “Златният елен” в Брашов, Румъния, е отличена с първа награда за изпълнението на песента (заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова) “Яворова пролет” по музика на Светозар Русинов.

1970 г. е особено силна за Паша: на фестивала “Златният Орфей” в Бургас получава голямата награда за песента “Повей, ветре” по музика на Йосиф Цанков и първата награда за “Една българска роза”.

През 1971 г. Христова е отличена с Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си “Ах, този дивен свят”. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец въобще.

“Една българска роза” става мелодия на годината за 1972-а, а през 2000 г. е обявена за песен на столетието. Уви, това са вече посмъртни признания за певицата. Само на 25 години, тя загива в самолетната катастрофа край летище София на 21 декември 1971 г.

В 23,40 часа за Алжир излита в чартърен полет Ил-18 с пилот Борис Луканов. Сред пътниците цари весело настроение. Всичките са млади хора – между 19- и 40-годишни – певци, танцьори и музиканти, заминаващи на турне в африканската държава за празниците на българската култура там.

Няколко минути след отделянето от земята машината се наклонява вляво, удря се с крилото в пистата, прекършва се на две и пламва. От 73 души загиват 6-членният екипаж и 24 пътници, оцеляват 19. Повечето са физически и психически осакатени за цял живот.

На 21 декември е рожденият ден на певицата Мария Нейкова и двете с Паша Христова се готвят да черпят в самолета. Преди полета те се разхождат из барчетата на аерогарата. В чудесно настроение са, тананикат си песента “Гълъби над София”.

Паша влиза първа в самолета и сяда на третата седалка откъм илюминатора. Ако беше останала там, може би щеше да оцелее. След нея се качва служителка от Софийския градски народен съвет, настанява се на първата седалка и кани Паша да седне зад нея. А Мария Нейкова заема третата седалка. С изключение на нея всички пътници от първата до шестата седалка загиват. Тялото на Паша Христова е разпознато по златните пръстени. Тя загива при удара на самолета в земята, а не от лумналия пожар, показва лекарската експертиза.

Според заключението на следствието причината за катастрофата е некачествената подмяна на въжетата, с които са свързани елероните. Вследствие на това се получават така наречените кръстосани команди: пилотът завърта щурвала наляво, но самолетът се накланя надясно. И обратното. Няма осъдени по случая.

Само 10 дни след катастрофата в новогодишната си програма БНТ излъчва заснетия от Хачо Бояджиев спектакъл “Козята пътека”, в която Паша Христова и Мария Нейкова пеят шеговити песни.

Една българска роза

Добър вечер, приятелю млад,

добър вечер, другарю,

добре дошъл във нашия град,

добре дошъл във България!

Вземи във този хубав ден

една българска роза от мен

– нека тя да ти разкаже

с ароматния си глас

за Балкана, за морето

и за всички нас.

И когато, приятелю млад,

и когато, другарю,

си тръгнеш ти от нашия град,

си тръгнеш ти от България,

вземи и в този хубав ден

една българска роза от мен

– нека тя да ти напомня

с ароматния си глас

за Балкана, за морето

и за всички нас.

И не забравяй нито ден

тази българска роза. И мен.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7077377