BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Днес празнуваме Бъдни вечер

Миряните във всички епархии на Българската православна църква празнуват днес Бъдни вечер – денят преди Рождество Христово. В храмовете се отслужва света литургия.

На трапезата на Бъдни вечер се слагат само постни ястия, тъй като е последният ден от Рождественския пост. Според обичаите на нея трябва да присъства нечетен брой ястия – 7, 9 или 11 ястия. Задължително на масата се слагат варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.

След вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост – младият Бог, който ще се роди. Негом символ, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.

Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, – които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета.

Централно място заема обредният хляб. Първото парче от погачата се оставя за Света Богородица. Традиционно хлябът в обредната символика се свързва с дома и семейството.

Според част от народните вярвания, каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще е и през юни, ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед, а ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много.

Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят – намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае – ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият – зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета. За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна – нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и „голяма“ е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама. Централно место на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и „мълчана вода“ (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора. Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.

Имен ден: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана