BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Пет примера за това как България вдъхновява руски художници

За руснаците България винаги е открита и едновременно с това неразбирана. Християнска и южнославянска държава, която оцелява след петвековно робство, но запазва самосъзнанието си – това е България. Екзотичната ни природа вдъхновява творческите личности и непрекъснато се появява в техните произведения – събрахме няколко примера за това как България става муза за руски художници.

Константин Маковски


Константин Маковски/Национален Художествен музей на Беларус

Безчовечността и жестокостта, изобразени на тази картина, не са характерни за Константин Маковски. След Априлското въстание руската интелигенция научава какво става на Балканите и това потриса всички. Дори онези, които не се интересуват от военни и политически дела, подвигат темата в творбите си.

Драмата, която се разгръща върху платното му, е забележителна: действието протича в християнската църква, където турци измъчват красиви жени. За да подчертае ужаса на това, което се случва, художникът избира за модел най-хубавата жена, която за него е истински идеал за красота. Главната героиня, олицетворяваща България, е съпругата на Маковски. С тази картина художникът не само разпространява новината за тежкото положение на българските братя, но и им помага финансово: парите от продажбата на картината са изпратени в България, за да помогнат на страдащите.

Василий Верещагин


Шипка-Шейново (Скобелев под Шипкa). 1883-1888. Василий Варещагин/Държавна Третяковска галерия

Самият Верещагин участва в Руско-турската война и със собствените си очи вижда Битката при Шипка. Той рисува цяла серия картини, посветени на сраженията на Балканите.

Картината е разделена на две части. Отляво е генерал Скобелев, галопиращ на бял кон, който поздравява всички за победата, а весели войници хвърлят фуражки нагоре. Обаче войната няма как би да мине без жертви. Повечето от платното е заето от образите на мъртвите войници. Отличителната черта на картината е липсата на детайли – художникът не персонализира войниците и дава само общ план, така че зрителят да може да попълни с въображението си липсващите подробности. Но във всичко това има по-дълбок смисъл – нищо няма значение, всички са равни пред смъртта.

Василий Поленов


Василий Поленов/Руски държавен музей

Пейзажният художник, който прекарва почти половината от живота в различни страни, посещава и нашата родина. През 1880-те, пътувайки до България, той остава очарован от тихата красота на природата ѝ. Василий Поленов се опитва да улови всичко, което вижда, и го направи без излишно разкрасяване – картината показва България, каквато можем да я видим и днес.

Павел Ковалевски


Павел Ковалевски/Централен военноисторически музей на артилерията, инженерните войски и свързочниците в Санкт Петербург

Един от най-големите художници на ХIХ век придружава руската армия по време на Руско-турската война и там събира много материал, който му служи като основа за по-нататъшни картини. „Борбата до Иваново-Чифлик“ е една от тях.

Картината се състои от две противопоставени една на друга части: освободителите отдясно, турците отляво. Стрелбата се извършва от разстояние, въпреки че някои са успели да прекосят моста – телата на турски войници от дясната страна свидетелстват за това. Въпреки ужасяващата военна тематика картината не може да се нарече мрачна: всичко наоколо е огряно от слънцето и броят на победените врагове е по-голям от броя на убитите другари.

Лев Лагорио


Лев Лагорио/Военноисторически музей на артилерията, инженерните войски и свързочниците

https://bg.rbth.com/culture/329153-bulgaria-vduhnovenie-za-ruski-hudozhnitsi?fbclid=IwAR0H4QF5qYLJczhzskK91A7UUsB70fzbDK7cOER7AGiqNrsK0K-swK5HYHA