BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

27 ЯНУАРИ: 141 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИЧ ОТ ТУРСКО РОБСТВО

В сектор Краезнание на регионална библиотека „Дора Габе” (Добрич) се съхраняват и популяризират документи, свързани с Освобождението на град Добрич и Добруджа от турско владичество през 1878 година, съдържащи сведения за събитията от подготовката и хода на Руско-турската война 1877-1878 г., за Освобождението на град Добрич на 27 януари (15 ян. стар стил) 1878 година и участието на добруджанци в Освободителната война.

Предлагаме ви интересна статия от периодичния печат със сведения за кратките, но ожесточени боеве и превземането на града от руските войски през януари 1878 г., както и за издигане на Паметник-гробница на загиналите руски воини през 1901г. в Добрич. В Паметника-костница признателното гражданство премества тленните останки на загиналите за свободата на Добрич 122-ма руски войници, при освобождението на града от 17 до 27 януари 1878 г. Паметникът, издигнат през 1901 г., сега се намира в добричкия квартал „Добротица”, където е разположена и Братската могила, и в близост до Паметника на Хан Аспарух.

Двадесет и три години по-късно, вестник „Нова борба”, №12, от 25 ян. 1901 г. помества статията „Превземането на гр. Добрич от русите” – Писмо от Градското общинско управление в Добрич, подписано от кмета Т. Иванов и секретаря А. Тодоров от 18 ян. 1901 г., където се казва:

„Градското общинско управление в Добрич ни изпраща за публикуване във вестника ни следващото писмо: „Градът Добрич е превзет на 15-й януари 1878 г. от руските войски, предводителствани от генерал Цимерман. Битката на 14 януари е била най-ожесточена и от двете страни са паднали доста жертви. Русите изгубиха 122-ма храбри войници, труповете на които бяха погребани на отделно място, наречено „руски гробища”. Това място беше без ограда и с време щяха да се притъпчат гробовете и изчезнат всички следи, гдето почиват костите на ония, които се бориха и умряха за нас. А това щеше да бъде да бъде и неблагодарност и светотатство. Нашия дълг като хора ни диктуваше да приберем тия скъпи останки за нас и ги предадем от поколение на поколение, като залог, който да ни напомня колко скъпо е откупена нашата свобода”.

Добричкото Кметство, заедно с местното духовенство, и със съдействието на Министерството на Външните дела, влиза в преговори с Руското императорско правителство с предложение да се изровят костите на падналите руски войници от старите руски гробища и да се пренесат в българските, в нарочно направена за тази цел гробница. Това предложение е одобрено от Н. И. В. Николай II.

„Гробницата се построи от местен дялан камък и се взема решение да се пренесат тържествено костите на 15-ий януари 1902 год. Взеха се всички мерки да стане пренасянето най-тържествено. Градът на 15-й януари беше обиколен с народни и руски знамена. При стечението на почти всички граждани и много селяни от околията, в присъствието на Варно-Преславския митрополит Симеон, руския Императорски вицеконсул г. Черковски, Варненски окръжен управител г. Фурнаджиев, всички чиновници, войската от гарнизона, учениците и ученичките и военната музика на флотилията във Варна. Шествието започна сутринта на 15 януари от черквата „Св. Георги”, дето бяха пренесени костите в 4 погребални ковчези. Улиците, по които мина процесията бяха окичени с български и руски знамена, превързани с черен креп. По пътя за гробищата и в самите гробища се развяваха черни флагове. Когато се свалиха ковчезите на земята пред гробницата, гледката беше колкото величествена, толкова и трогателна. Никога Добрич не е виждал толкова хора събрани на едно. Пред гробницата се отслужи панихида от самия митрополит за упокоение на душите на падналите борци и се държаха речи от свещеник С. Миров, Н.Пр. Митрополит Симеон, на които отговори г. Черковски, като поблагодари за похвалната инициатива за пренасяние костите в новата гробница.”


Симеон Митрополит Варненски и Преславски

Вестникът информира и за отслужения след панихидата благодарствен молебен на площад Шадравана, по случай освобождението. Реч произнася добрички учител, в която описва военните действия на генерал Цимерман за превземането на град Добрич. С молебена завършва процесията в този тържествен ден.


Централният площад Шадраван

„В ½ часа след обяд се даде банкет от страна на общинското управление, на които присътствуваха високите гости и поканените около 80 души граждани, военни и чиновници. Първия тост напи г. Фурнаджиев за Н.И.В. руския Император, а г. Черковски напи наздравица за Н.Ц.В. българския Княз. Банкета трая до 5 часа след обяд. Един общ ентусиазъм обладаваше сърцата на всички присътствущи; там нямаше партизани, а само българи, които искат да изкажат своята признателност на освободителите си. На излизане от банкета г. Черковски се ръкува с всички присътствувющи и биде изпратен с продължителни „ура”.

На другия ден г. Черковски телеграфира от Варна:

Господин кмет Иванов, Душевно благодарювнов вас и уважаем граждан за несравнено гостоприемство.
Черковски

На която кметството отговори:

Варна, Руски Императорски вице консул г. Черковски. Благодаря ви от името на гражданите, за честта, която ни направихте. Тя възобнови в сърцата ни радостта, която почувствувахме пръв път при освобождението. Приемете сърдечните и искрени наши поздравления. Кмет Иванов

Така се завърши този ден, който ще остане забележителен за всеки присътствующи на тържеството, което се съобщи на Н. И. В. Николай II.
Добрич, 18-й Януари 1901 г.
Кмет: Т. Иванов
Секретар: А. Тодоров.”

По сведения на историците Ташо Иванов е кмет на град Добрич от 1899 до 1901-1902 г. Надписът на паметника-гробница гласи: „Тук почиват тленните останки на братските руски войници, паднали при превземането на гр. Добрич в Освободителната война от 5 до 15 януари 1878 г., пренесени на 15.01.1901 г.“. Изградена е по проект на общинския инженер през 1901 г. от варовик.

ndt1.com/27-%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8-141-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4/

Фотографии на паметника от 13-09-2018г.:


На 27 януари 2019 се навършаха 141 година от паметните събития по време на Руско-турската война (1877 – 1878) година, когато през 1878 година Хаджиоглу Пазарджик е освободен от части на Долнодунавския руски отряд, под командването на генерал-лейтенант Аполон Цимерман.

Днес, по време на Общоградското поклонение пред паметника на генерал Цимермна, присъства и Владимир Климанов – Генерален консул на Руската федерация във Варна.

В тържественото отбелязване на годишнината се включиха от участници от национално дружество „Традиция“, които произведоха оръжеен залп, в памет на далите живота си за освобождението на Добрич – български и руски опълченци.

Сегашният град Добрич възниква през ХVI век като Хаджиоглу Пазарджик – според легендата по името на неговия основател, турския пътуващ търговец Хаджиоглу, а според писмени източници – на огузки род със същото име. В тях той е споменат като малко село с 14 домакинства. Само след четвърт век в документите селото присъства вече като град, а след още половин столетие и като център на обширна кааза.

Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Хаджиоглу Пазарджик бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. Прочува се с изделията на тъкачеството, абаджийството, бакърджийството, с кожено-ловджийските си принадлежности, както и със селскостопанските си продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал.

Голяма част от населението са пришълци от източните части на България след руско-турските войни (1810, 1828, 1845 г.), а след Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско.

От 1851 година се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от Варна, Русе, Шумен и по-далечни градове. Оформя се културният облик на града, развиват се църковното и просветното дело, въвежда се девическо образование. Първата българска църква тук – Свети Георги, е построена през 1843 г., а през 1844 г. към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва благоустрояване: изгражда се градски парк, телеграфна връзка с град Варна, създава се пощенска станция, започва да работи построената през 1866 г. градска болница.

На 19 февруари 1882 година по настояване на своите граждани той получава сегашното си име, от името на българския владетел Добротица, който през ХIV век управлява Добруджанското деспотство.