BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878

Датата, която историята за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878. Обявяването на акта на освобождаването става без нито един изстрел след като майор Михаил Лазарович Калантаевский, по заповед на полковник Лермонтов, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк, завзема града по същия начин, както и ден преди това в Поморие.


Информацията за събитието се съдържа в том 75-77 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г.

В доклада на руското командване Лермонтов отбелязва:

„В 4 ч. след обяд след идването на отряда в Анхиало е видян броненосец, отплавал след това в морето…Утре изпращам полуескадрон в Анхиало, който на 27 януари/7 февруари/ да бъде в Месемврия, а на 28 януари /8 февруари/ да се върне в Бургас” /СбМРТВ-75/1911: 50,101,162/. 1*

В архивите от онова време наличието на документи за пристигането в освободителите на Несебър е с две дати^ от донесение и тетрадка. 2*

От донесението на полк.Лермонтов се научават важни подробности за ситуацията, в която се намира околността:

„На 31.01.1978 офицери от генералния щаб при Бургаския отряд капитан Гущин доложил, че по слухове и по сведения на комисия на Анхиало, турци и черкези готвят нападение из за Хаджи – Дере, за да разгромят Анхиало и Месемврия”. 3*

Документи са обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб, Департамента за информация и печат на МВнР на Русия, а също така и от Министерския съвет на Центално управление на архивите – София.

За 244 паметници от Руско-турската война за Несебър такъв не е издигнат, за Калантаевский – също.

Освободителят

Подполковник от 37 Драгунски полк Михаил Лазаревич е роден през 1833 г., Воронежка губерния. Няма снимка за него. Произхожда от войнишко семейство. Православно вероизповедание, неженен, не е осъждан. Възпитаник на Воронежкия военен батальон за кантонисти. Това са гарнизонни школи, в които се обучават малолетни и непълнолетни синове на нисшите военни чинове, задължени да служат във воръжените сили на Руската империя. При император Николай I кантонистските школи осигурявали комплектоването армията със строеви унтер-офицери, музиканти, топографи, чертожници, одитори, писари и др. майстори-специалисти. Александр II с манифест отменил закрепостяването на синовете на нисшите военни чинове и отменил названието кантонист.

Калантаевский, Михаил Лазарович е роден през 1833 г. На 19.07.1852 е редник във Финландски 37 Драгунски на Военния орден полк, 24.01.1854 става писар. От 19 април 1854 г. до 19 март 1856 г. участва в Кримската война против съюзническите войски на Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство. На 01.04.1857 е унтер-офице, 02.11.1864 е зачислен в 14 Хусарски Митавски полк, 24.12.1864 е корнет, 28.07.1865 г. – и.д. старши адютант на 2-ро отделение в 7 (13 сега) кавалерийска дивизия. На 12.03.1866 е поручик, а 21.02.1867 е удостоен с орден Св.Станислав 3 степен. На 31.12.1867 е старши адютант на 7 (13 сега) кавалерийска дивизия,07.03.1869 е назначен за Щабс-ротмистър.На 19.3.1870 е удостоен с ордена Св.Анна 3 степен. На 17.03.1871 е ротмистър в кавалерията,19.10.1873 г – капитан в 13 (сега 37) Драгунски полк.От 01.06.1874 г. до 30.8.1874 г е командир на 2-ри кавалерийски ескадрон,11.09.1874 – член на полковия съд и на 18.09.1874 е утвърден като такъв,04.10.1874 – командир на 2-ри ескадрон, а на 08.01.1875 г. е утвърден като такъв. От 21.08.1875 до 31.8.1875 е в състава на офицерите от Генералния щаб на Виленския военен окръг, 30.12.1875 е назначен за председател на полковия съд, а на 20.03.1876 е назначен за майор.

Удостоен е на 31.03.1878 с орден Св.Станислав 2 степен с мечове и 3 степени за участие в битка с турците на 10.08.1877, 25.11.1878 – орден Св.Владимир 4 степен с мечове и за мъжество и храброст в битката на 22.11.1877 до гр.Елена, 28.01.1879 – орден Св.Анна 2 степен с мечове и 3 степени за мъжество и храброст в Руско-турската война 1877-1878. От 04.02.1879 до 05.04.1879 г. е комадирован в Томашевск, Люблин за да превози полковото имущество до гр.Рязан, оставено в навечерито на Руско-турската война.На 09.04.1879 – назначен за и.д. завеждащ стопанската част на полка, а на 29.05.1879 е утвърден за завеждащ стопанската част на полка. На 22.05.1879 е удостоен с орден на Златната корона- 2 степен с мечове с черно-бяла лента от краля на Прусия и първи Император на Германия Вилхелм I, а от 02.04.1881е подполковник.

От 03.10.1881 до 17.03.1882 временно ръководи военния съд на 13 дивизия. От 27 декември 1881 г до 10 януари 1882 г. временно изпълнява длъжността командир на полк.От 26.09.1882 – поради заболяване е освободен от военна служба.През 1884 г. го приемат в болница. Първоначално е имало намерение да го предоставят на грижите на майка му и брат му, но се взема решение да бъде оставен в болницата, където превеждат и пенсията му от Държавната хазна и от Емерителната каса-допълнитела пенсия.

Движението на Михаил Лазаревич по време на Руско-турската война

В навечерието на войната майор Колантаевский тръгва от постоянното си местонахождение в гр. Томашевск, Люблинска губерния, по това време част от Русия. Намира се в Югоизточна Полша. Влиза в Румъния на 4 юни 1877 и през градовете Бърлад, Текуч, Фокшани, Ръмнику Сърат, Плоещ, Букурещ, Александрия достига Зимнич и преминава с часта си река Дунав край Свищов. В нощта на 14 срещу 15 юни 1877 14-а пехотна дивизия на ген. Михаил Драгомиров е сред първите, които форсират Дунав и стъпват на българска земя. Това фактически е началото на бойните действия в Руско-турската освободителна война.

От 29 юни се придвижва към Търново, на 4 юли е в града, а на 5 юли влиза с часта си в манастира Св.Николай в гр.Елена и с.Беброво. На 6 юли има стълкновение с турска войска край Беброво и Ахметлии и на 8 юли започват разузнаване към Твърдица. На 7 август има сражения между Стара река и Беброво. На 10 август продължава разузнаването в Бебровския каньон, а на 23 август отблъскват турско нападение край Марино близо до Елена.

Боевете край Елена продължават и на 22 ноември под командването на генерал-майора Домбровски; а след него генерал-адютант Княз Пьотр Дмитриевич Святополк-Мирский. На 3 и 4 декември участва в изстласкването на неприятеля от Елена от 13 кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Фон Раден и окончателно освобождаване на Беброво и Ахметли.

Между 5 и 19 декември е в състава на аванпостовете в района на Твърдица, Стара река и Махмуд бунар. На 21.01.1878 по заповед на генерал-лейтенант Едуард Делингсхаузен е сформирания летящ отряд за полк. Александър Лермонтов.След Карнобат, Айтос и Бургас полк. Лермонтов е изпратен за Освобождението на Калантаевский в Анхиало и Месемврия – на 7 и 8 февруари, след което се завръща на 9 февруари. По-късно в Несебър била разквартирувана рота от 104 Устюжки пехотен полк.

От същата дата до 28 май е в Бургас, а от 29 май до 2 септември 1878 се намира в гр.Несебър /Месембри/. На 3 септември през Анхиало /Поморие/ и Бургас тръгва за Адрианопол /Одрин/. Напуска Одрин на 14 октомври и през г.Мустафа паша /днешният Свиленград) пристига в с. Коюн-бонар /Овчи кладенец обл.Ямбол/. Тук престоява до 6 февруари 1879. На 7 февруари 1879 тръгва за Русия преминавайки през Ямбол, Боровец, Котел, Омуртаг /Осман пазар/, Разград, Русе. От тук на 3 март тръгва с кораб по Дунав до гр. Рени, Украйна, разположен на левия бряг на реката и на около 280 км. от Одеса. На 8 март 1879 се устаноявява за постоянно в гр.Рязан, на около 190 км. от Москва. Не е раняван и няма контузии.

Честването на тази дата се случи, макар и само веднъж – през 2011 г. Вярно, това стана само с една сбирка в Археологичесия музей, на която пред присъстващите бе изнесен „доклад”, чиито акценти бяха насочени към случилото се непосредствено преди и след тази дата.

Това първо честване обаче се оказа единствено в най-новата история на Несебър. А можеше през следващия период от време общинското ръководство да подкрепи предложението на Инициативния граждански комитет за поставяне на паметна плоча или друг паметен знак за Освобождението на града. Но не би.

Ето защо се налага още веднъж да се заяви предложението за паметника.В Нсебър не почитат Освободителя Колантаевски, а карат Бабинден. Историческата памет обаче изисква да се спомени и 141 г. след края на Руско-турската война, останала в народната памет като Освободителна.Неговото особено значение обаче е насочено не толкова и не само за миналото, а към настоящето и бъдещето.

Максим МОМЧИЛОВ

1* Донесението. На другия ден /25 януари/ по заповед на полковник Александър Лермонтов майор Колантаевски потегля с полуескадрон към Анхиало /Поморие/ на 26 януари,а до Месемврия /Несебър/ на 27 януари.Донесението от Лермонтов е до командването на XI армейски корпус за освобождението на Бургас и околностите на градове, визирано на 25 януари, архивирано по-късно в Центалното управление на архивите, съдържаат се в Известията на държавните архиви.

Маргаритис Константинидис

2* Тетрадката. Маргаритис Константинидис написаната и събрана /тетрадката/ е през 1915 г. за книгата „Месембрия на Евксинския понт”. Тя е отпечатана на 1 април 1945 от Георгиос А. Мегас, коята за Константинидис, пише,че: „Тогава много от жителите на българските села, избягвайки от клането на размирниците,се укрили в Месемврия, където получили защита и грижа от местните жители. Накрая пристигнала и руската войска,която превзела града на 20 декември 1877” .

Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878