BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Днес е Денят на лозаря – Трифон Зарезан

Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.

Това, което най-често се възпява в песните е любовта, виното и приятелството. По някакъв начин и трите са свързани по между си. Но да не се задълбочаваме в твърде философски теми, а да обърнем внимание на виното. То носи след себе си любов, идва с любов и изобщо любовта и виното вървят ръка за ръка. Ето защо е безсмислен онзи спор за Свети Валентин и Трифон Зарезан. Но нека се върнем на виното.

У нас Трифон Зарезан се отбелязва по нов стил на 1 февруари и по стар стил на 14 февруари. Интересното при този празник са старите български традиции, които на места в България спазват и днес. Точно това й е хубавото на традицията, колкото по-стара е толкова по-хубава, точно както старото вино и старото приятелство.

Та за традициите покрай Трифон Зарезан – може да се говори дълго на тази тема. Нека да разгледаме обичаите, свързани с деня на хубавото вино.

Най-съществената традиция от празника е свързана с първото зарязване на лозичките за годината. Това се прави с цел да има голяма и хубава реколта през годината. От там идва и името на Трифон Зарезан – Подрязан.
Празник на виното

Българските домакини по традиция трябва да се събудят преди изгрев слънце и да изпържат в малък меден тиган пиле, което са напълнили с ориз. В бъклицата пък се слага хубаво вино и заедно с пилето и малко домашно приготвен хляб, мъжът отива на лозето, където се събират всички мъже от селото. Това е началото на празника.

Този период от годината е единственият, в който лозарите нямат много работа и могат да се съберат всички заедно и да се повеселят. След това настъпва пролетта и работата по новата реколта започва. Именно заради това, празникът е с продължителност 3 дни – много забава, вино и смях.

Когато отидат на лозето, мъжете се прекръстват и след това изрязват три пръчки от лозичките, след което наливат виното в лозичките, прекръстват се отново – това е ритуалът зарязване. Следва да се избере кой от всички мъже ще бъде „Цар на лозята”. Когато е избран, трябва да бъде закичен с венци от лозови пръчки, сяда на колесаря.
Лозя

Колесарят е теглен от останалите мъже и по този начин се връщат в центъра на селото. Започват да се обикалят всички къщи – домакините трябва да изнесат вино, да дадат първо на царя, после и на останалите. Когато остане вино в котела, плиска се по царя и след това се изрича благословия за берекет.

Когато стигнат дома на царя, той се преоблича с нови и чисти дрехи и сяда на голяма трапеза, на която всички хора от селото могат да присъстват. Следващите два дена от празниците наричат „трифунци”. Те се отбелязват по различен начин – за предпазване от вълци.

Жените месят обреден хляб, раздават от него на съседите и каквото остане се слага в кърмата на животните. Това се прави, за да могат всички да се предпазят от вълците – и хора, и животни.

На тези два дена жените не бива да плетат, да шият и изобщо да използват ножици.



По стара българска традиция на празничната трапеза се сервира прясна пита и пълнена кокошка с ориз или булгур. Задължително се поднася и бъклица червено вино.

Ето как да приготвим ястията:

Постна пита

Необходими продукти:

20 г прясна мая

1 с.л. сол

400 мл вода

брашно

Начин на приготвяне:

Продуктите се смесват до получаване на меко тесто, което се оставя добре да втаса. Щом е готова, се намазва с жълтъка на едно яйце. По желание може погачата може да се украси зрънца грозд.

Пече се в предварително загрята фурна.

Пълнена кокошка с булгур

Необходими продукти:

кокошка с дреболии

кисела зелка

2 ч.ч. булгур

1/3 ч.ч. олио

червен пипер

черен пипер

Начин на приготвяне:

Дреболиите, зелето и булгурът се задушават с малко хладка вода. Щом плънката е готова, кокошката се пълни и зашива внимателно.

Поставя се в намазнена тава.

Пече се до готовност на 180 градуса.

Мляко с ориз

Продукти:
прясно мляко – 1 л
бисерен ориз – 1 ч.ч.
вода – 1 ч.ч.
захар – 1ч.ч.
канела

Приготвяне: оризът се почиства, измива и сварява с 1 ч.ч. вода. Щом оризът набъбне, се добавят млякото и захарта.
Когато оризът е напълно готов се сваля от огъня и разпределя в купички. Поръсва се с канелата.


На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник на Успение на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер.Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“.