BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

137 години от преименуването на Хаджиоглу Пазарджик в Добрич

„В първите години след Освобождението на България от турско робство, будното и патриотично българско население на Хаджиоглу Пазарджик, което от довчерашен безправен роб става господар на собствените си съдбини, започва да урежда своите градски работи. Хората си дават много добре сметка, че старото турско наименование на града повече не може да остане.” Това пише в книгата си „Някогашният Добрич” Данаил Бекяров.

Съвсем закономерно гражданите решават да му дадат името на средновековния български владетел на областта Добротица, известен сред народа като Добротич. На общоградско събрание край „Шадравана” е взето решението градът да се казва Добрич.

Тогавашната общинска управа се заема с преименуването и запознава с идеята варненския окръжен управител Петър Станчев. Той изготвя доклад-писмо до министъра на вътрешните работи Григор Начович с исканията на местното население. Начович от своя страна, изготвя докладът, който е публикуван в Държавен вестник, бр. 22 от 27-ми февруари 1882 година. Той е одобрен от Александър І Батенберг седмица преди това.

Според хипотеза на историкът Евгений Сачев, който се позовава на апокрифи от ХІ век, княз Борис І „… и отиде на Добрич и там завърши своя живот…” още тогава фигурира името Добрич. Засега обаче остава непотвърдена, пише в „Речник на селищните наименования в Добричка област” Георги Топалов. И Данаил Бекяров и Георги Топалов привеждат информация от полски източник, където се споменава името Добрич през 1621-1622 г. Цитатите им обаче и данните за източниците се разминават. Бекяров в крайна сметка опровергава и отхвърля тази хипотеза в книгата си.

При Топалов четем: „ Някои автори допускат, че турците наричали града Пазарджик, а българите – Добрич още в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. Българското наименование идва от Добротичевия син Иванко, когото турците наричали Добричоглу. Градът е известен с две имена – Пазарджик и Добрич до към епохата на Възраждането”.

В студия за княз Добротица проф. Петър Мутафчиев развива своя хипотеза: „случва се в науката, както и в обикновения живот, да хванат корени известни мнения, които никой вече не мисли да ги отстрани, при все, че са явно погрешни. Такъв е случаят с името на владетеля, от когото се е получило названието Добруджа”.

Няма единно мнение сред родните историци за името на феодалния владетел: Добротич, Добрич, Дорбица, Добротиша, Добротица. „Едва през 1927 година проф. Мутафчиев доказа, че е правилно този наш владетел да бъде наричан Добротица. Името представлява умалителна форма на славянското име Доброта. Днес мнението му е възприето единодушно, добило е гражданственост. Така разногласията са преустановени.” , пише още Бекяров.

Името на Добрич се е променяло още два пъти, напомня уредникът в Регионалния исторически музей Живко Марков. По време на румънското владичество северните ни съседи го кръщават Базарджик, за да се заличи българския характер на името. След подписването на Крайовския договор през 1940 година, градът отново си възвръща името Добрич.

През октомври 1949 година получава ново име – Толбухин. Патронът – маршал Фьодор Толбухин – главнокомандващ на Трети украински фронт при влизането на Съветската армия в България през Втората световна война, умира по това време и в негова чест градът е преименуван в края на октомври 1949 г. Маршал Толбухин е обявен за почетен гражданин на Добрич през 1946 година, а през 1979 година посмъртно е удостоен с почетното звание „Герой на Народна Република България”.

През 1990 година, за 25 септември официално отново е върнато името Добрич.