BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
март 2019
П В С Ч П С Н
« февр.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Не може да има двойни стандарти към историята

„Константинополският мирен договор и Балканите” беше темата на Международната конференция, посветена на неговата 140-годишнина. Тя събра известни политици, историци, учени и общественици в РКИЦ. Организатори на срещата бяха партия АБВ, Руското историческо дружество, БАН и представителството на Россотрудничество в България.

Форумът беше своеобразно продължение на състоялата се на 8 февруари в Дома на руската диаспора „Александър Солженицин” в Москва кръгла маса, чиято тема беше „Руско-турската война 1877-1878 в историята и съдбата на Югоизточна Европа”, посветена на подготовката на тазгодишното отбелязване на събитието и 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Русия и България.

Гост на научната конференция в РКИЦ беше посланикът на Русия у нас Анатолий Макаров. Сред участниците бяха първият зам.-председател на Международния съвет на руските съотечественици и почетен член на Руската академия за изобразителни изкуства княз Никита Лобанов-Ростовски, живеещ във Великобритания, изпълнителният директор на Фонда „История на Отечеството” Константин Могилевски, директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски, президентът Георги Първанов, председателят на партия АБВ Румен Петков, Андрей Климов от партия „Единна Русия”, учени от БАН и СУ „Св. Климент Охридски” и други.

Според водещата на конференцията Пламена Заячка Константинополският мирен договор от 1879 г. е малко известен в България, но

това не го прави по-малко важен отколкото Санстефанския договор,

официализирал свободата на България след петвековното робство.

Усмивки на радост и приятна изненада за участващите в конференцията бе словото на княз Никита Лобанов-Ростовски, който е роден софиянец, но потомък на една от уважаваните руски аристократични фамилии, намерили своя втори дом в България след погрома на руската монархия през 1917 година. „Събрали сме се да обменим мисли за Руско-турската война 1877-1878 – заяви в началото на словото си князът. – Както в Русия, така и в България мненията за тази война се разминават и дори са понякога и разнопосочни. Преди 80 години в училище тук, недалеч от това място, на ул. „Шипка” пеехме следната песен:

„От Черно море до Охрид

и от Дунав до Бяло море,

единен народ живее,

сам свойта съдба кове.”

Началните й думи са взети от текста на Санстефанския мирен договор, който е подписан след прекратяването на бойните действия на 19 януари 1878 година.” Той припомни как Великите сили са се отнесли към това, че след войната България става свободна държава и договорките, които решават нейната съдба. „Потомък съм на човека, който подписа мирния договор между Турция и Русия – сподели Никита Лобанов-Ростовски. – Изключително важна е личността на княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски, който като опитен дипломат включва три пункта от Санстефанския договор, което дава възможност 6 месеца по-късно за създаване на независимо Княжество България и първата българска конституция така, че живеете в тази страна благодарение на хитростта на тоя дипломат и на тоя договор.
Този факт, за съжаление, е малко известен в България. Защо? Защото Русия влезе в тази война съвършено неподготвена“

Княз Лобанов-Ростовски подари на посланик Анатолий Макаров копие от картина, изобразяваща подписването на Константинополския мирен договор на 8 февруари 1879 година. Той подчерта, че стените на посолството са големи и е сигурен, че на една от тях ще се намери място за платното, на което присъства неговият роднина Алексей Борисович Лобанов, известен и уважаван руски дипломат, положил подписа си под документа. Освен това Никита Дмитриевич дари и на Регионалния военноисторически музеи – Плевен копие от договора, което предаде на неговия директор Емилия Зорнишка.

Това емоционално начало на конференцията като че ли даде тон за нейния характер, а това пролича и от последвалите изказвания, които бяха своего рода почитателен реверанс към случилото се преди 140 години в града на Златния рог

На българо-руските отношения и характера на Руско-турската война 1877-1878 г. се спря и зам.-секретарят на Генералния съвет на партия „Единна Русия” Андрей Климов. За това говориха и Румен Петков и президентът Георги Първанов. Според лидера на АБВ последните две години дадоха поводи да говорим за българо-руските отношения, а колкото до Руско-турската война, тя беше битка, нямаща икономически интереси, в която руски и български воини дадоха живота си в една от най-ожесточените и решаващи битки край Плевен. А за президента Георги Първанов тази конференция, както и поредицата от четения, които АБВ организира на тази тема из страната и интереса към тях, ясно показват, че българите имат нужда от тях. А Руско-турската война 1877-1878 е освободителна не по силата на укази и договорки, а в сърцата на хората. „Русия не само ни освободи, но и ни върна на политическата карта на Европа и помогна за установяването на българската държавност – каза историкът Първанов. – И затова към историята не може да има двойни стандарти.”

Своите впечатления и преживявания по време на посещението на важни места, свързани с Руско-турската война не само у нас, но и в Русия, сподели и изпълнителният директор на фонда „История на Отечеството” Константин Могилевски.

За значението на Освободителната война за България и говори и акад. Константин Косев, автор на книга за нея, претърпяла няколко издания . Той не пропусна да спомене и за това, колко са важни дипломатическите връзки, за да се роди един такъв важен документ, какъвто е Константинополския мирен договор. Българският учен говори за ролята на дипломата Алексей Лобанов-Ростовски, който благодарение на своя приятел султан Абдул Хамид постига успешни договорености.

„Времето е приятел на „историята” и враг на „паметта”, още повече, че всяко поколение преоткрива миналото си. Този процес обаче не е праволинеен. Той е зависим от обществената среда и политическите нагласи – тяхна жертва често е „историческата памет” каза проф. Румяна Михнева от СУ „Св. Климент Охридски”, чието изказване бе определено от нея като „Войни и мир в българо-руските отношения”

Според нея „в Русия и България Руско-турската война от 1877-1878 г. остава в плен често на безжалостни към научността и обществена памет клишета – Шипка, Плевен, Сан-Стефано, Берлински договор; богатите българи, спекулантите-българи, храбрите българи, жестоките българи, двуличните българи. Българските „обществени вопли” особено медийните, също се движат между двете крайности – от „освободители” до „завоеватели”, да не пропусна и някои „актуални” митологеми – обилно поливани с горестни констатации, тиражиран в социалните мрежи „мит” за платените на Русия „три товара злато”. Подобни тези се лансират от сериозни на пръв поглед изследователи, напълват форумите с небивалици, но нерядко намират и достоен отговор.” Според историчката съвременната историческа наука отдавна е нарушила канона на „чистата наука” и за отношението към войната все още няма сериозни изследвания, а това „пречи да бъдат познати механизмите на срещата на два свята – българския и руския”. Проф. Михнева ги определя като два непознаващи се свята.

За договора

Формално точка в Руско-турската война от 1877-1878 година е поставена с подписването на 27 януари (8 февруари) 1879 година на Константинополския мирен договор между Русия и Турция, закрепващ условията на Берлинския и Санстефанския мирен договор, които не са отменени или променени от Берлинския договор. Документът, подписан от княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовски, руски посланик при турския султан Абдул-Хамид II, и отоманския министър на външните работи Александър Каратеодори паша и Али паша – министър, председателстващ в Държавния съвет, потвърждава „мира и дружбата“ между двете държави. Впрочем, последната формула била просто реверанс на дипломатическа вежливост.

Договорът натоварва Османската империя със задължението да плати военно обезщетение на Русия в размер на над 802 милиона златни франка. Част от този дълг (125 милиона) е опростен през април 1909 в замяна на съгласието на Турция да признае независимостта на България без териториални и финансови компенсации.

Международната конференция в РКИЦ, посветена на този така важен за България документ, но уви, ползващ се с неголяма популярност, се провежда в година, когато ще отбележим и 140-годишнината от установяването на българо-руските дипломатически отношения.

Снимки на пресслужбата на РКИЦ
http://sbj-bg.eu/index.php?t=41920