BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2019
П В С Ч П С Н
« апр.    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Честита Баба Марта!

Честит Първи март! Честита Баба Марта!

В първия ден от месец март българите празнуват „Баба Марта“, един от най-тачените обичаи с хилядолетна история.

На празника всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1-ви март за здраве. Малкото украшение се изработва от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­– бяла и червена.

Обичаят е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича „мърцишор”. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония, Северна Гърция и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания.

Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти.

Трети пък носят талисмана, докато не видят първите щъркели и чак тогава могат да ги закичат на дърво.

В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Легендата гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Празникът на Баба Марта в българските традиции още е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март.

Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската древност, назовават предците на мартениците ейресионе. Те представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци. Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени не само с червени и бели конци, но и със сушени плодове. Макар и сравнително късна, енциклопедията съдържа сведения от доста по-ранни произведения. Самата ейресионе е носена обичайно на поне един от празниците в чест на Аполон, възнинали по подобие на празниците на Дионисий.

Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празник посветен на богинята Атина Палада.

В първомартенските обреди някои изследователи пък виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на когото е наречен и месец март.

През 30-те години се утвърждава мита за появата на мартеницата, който я свързва с Хан Аспарух, включително и легендата за „хан Кубрат и снопа пръчки“. За основа е използвано произведението на културолога Николай Райнов „Видения из древна България, сказания за мир и бран“, публикувано за пръв път през 1918 г.