BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2019
П В С Ч П С Н
« окт.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

В навечерието на 3 март. ШАПКИ ДОЛУ!

В навечерието на 3 март. ШАПКИ ДОЛУ!

В навечерието на националния празник на България, да благодарим на Русия за освобождението ни от Османската империя.

Нека си спомним и за хилядите руснаци, българи, румънци, финландци загинали под руското знаме и поведени на свещена война по волята на Цар Освободител!

До земи поклон!

ЦАРЯТ В БЯЛА

Сред селото, на поляна,
гайдата пищи
и хорото се зафана,
буйно се върти.

Моми скачат пременени
с пролетни венци,
до тях с шапки накривени
младите момци.

Пред хоро (каква картина!)
царят е на трон.
В тая весела дружина
весел е и он.

И пред него селци прости
стоят прави там:
царят им дошъл на гости –
празник е голям!

Те се чудят, те ожидат
що ли ще рече!
Доживяха, за да видат
царското лице.

Ала той им дума: „Братци,
седнете и вий!“ –
Всички сядат. Всяко сърце
сладко в гърди бий.

Те в ума си бога фалят
и всички наред
си чибучките запалят,
кат пред своя кмет.

Той ги гледа, той ги пита
с глас приветен, тих
и за хора той ги счита,
става равен с них.

И в очи им се набират
сълзи в тоя миг,
и се чудят как разбират
неговът език.

Гайда ручи и момите.
скачат, рипат с смях,
и провикват се момците
весело до тях.

И при тия прости хижи,
при тоз весел звук
цар забравя слава, грижи,
трон и Петербург.

А пък селци се подръпнат
и другар с другар
се поглеждат и си шъпнат:
„Колко харен цар!“

_Свищов, август 1877. Иван Вазов_


Песента на синчеца

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто, като радост.
Аз съм мило, кат дете.

Бог самичък ме посея
и поля ме да раста,
на свобода аз живея,
на простора си цъфтя.

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.