BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Първият български космонавт Георги Иванов пред „Труд“: Космическият полет е много скъп, но ако зад него застане държавата, има шанс

Човешките поселения на Луната ще станат трамплин за изучаване на Марс

На 10 април се навършват 40 години от началото на първия полет на българин в Космоса. По този повод в София ще си дадат среща първите космонавти от пет европейски страни, съобщиха от БАН. Институтът за космически изследвания и технологии и Българската академия на науките организират серия от събития, които се посвещават и на 150-годишнината на Академията. Петима космонавти от международната програма „Интеркосмос“ – Павел Виноградов (Русия), Владимир Ремек (Чехия), Мирослав Хермашевски (Полша), Берталан Фаркаш (Унгария), Иван Бела (Словакия), както и Татяна Егорова – съпруга на космонавта Борис Егоров, пристигат у нас за честванията. С този полет през 1979 година България стана шестата държава в света със свой космонавт. За предизвикателствата пред човечеството в усвояването на Космоса, за перспективите пред България и за това защо все още има хора, които смятат, че земята е плоска, разговаряме с Георги Иванов.

– Г-н Иванов, малко по-възрастните хора у нас си спомнят онези моменти отпреди 40 години, когато вие летяхте в Космоса. Когато благополучно се завърнахте на Земята, еуфорията беше огромна. Десетки и стотици хиляди хора искаха заедно с Николай Рукавишников да ви видят и да ви поздравят. Защо, според вас, сега нямаме подобни поводи за всенародна радост?
– Да, така беше. Да си призная, не съм очаквал такова огромно внимание. Не мисля, че и днес нямаме поводи за всенародна радост. Ако по-голямата част от медиите не гледат на добрата новина като на маловажна, вероятно всеки ден щяхме да чуваме за млади българи, които прославят страната ни в областта на културата, науката и спорта. Това ще ни обединява, ще ни създава национално самочувствие на можещ народ.

– Има ли все още някаква тайна около полета на „Союз 33“ през април 1979 година?
– Тайни около нашия полет няма. Ние бяхме международен космически екипаж и нямаше начин да се скрие никаква информация.

– И до ден днешен корабите „Союз“ продължават да летят, те са единственото транспортно средство до Международната космическа станция. На какво се дължи тяхната дългогодишна служба?
– Преди нас корабите „Союз“ летяха 12 години без такъв отказ. След нашия полет дефакто беше създаден нов двигател. Затова и полетът на колегата ми от Унгария Берталан Фаркаш се осъществи една година по-късно. И до днес те продължават да летят безопасно. Явно са стабилни и надеждни машини.

– България беше навремето единствената страна извън СССР и САЩ, която прати двама космонавти в орбита. Защо се случи така?
– Вторият български пилотиран космически полет на Александър Александров през 1988 г. се осъществи, защото България разработи сериозна нова научна програма и успя да я защити в „Интеркосмос“.

– Защо не ви предложиха вие да летите отново през 1988 година?
– Не ми предложиха, но аз сам настоях да взема участие в подбора за втори космонавт, като нямах претенции да летя, а да усвоя новите космически технологии. Медицинските прегледи минавах добре, но малко преди края, командващият ПВО и ВВС разпореди да бъдат преустановени. По-късно по този въпрос получих писмо и от министъра на народната отбрана Добри Джуров.

– Какво трябва да направим, за да лети отново българин в Космоса? Все пак това не е толкова скъпо. Харчим милиони за разни други неща, защо да не се върнем на космическия терен?
– Един космически полет е много скъп, но ако зад него застане държавата, има шанс. Необходима е и сериозна научна програма, която да се утвърди от големите космически сили – САЩ и Русия.

– Вчера си говорихме с проф. Христо Пимпирев, той ви поздравява. Неговото мнение е, че човечеството оттук-нататък трябва да се стреми към пилотирани мисии към Марс. Вашето становище какво е?
– Има много международни космически проекти за изучаване на Червената планета. Русия и САЩ възстановяват Лунните програми и вероятно човешките поселения на Луната ще станат трамплин за изучаване на Марс. Трябва да се решат и важните проблеми, свързани с продължителната безтегловност и голямата радиация.

– Да спрем дотук с Космоса… Като пилот какво мислите за състоянието на българските ВВС, на отбраната като цяло?
– От срещите си с млади пилоти разбирам, че летят недостатъчно, но предвид новите самолети, които трябва да управляват, това категорично трябва да се промени.

– Ще купуваме изтребители Ф-16, Блок 70. Добри ли са? Политическа ли ще е сделката? По стечение на обстоятелствата, известно време бяхте и в политиката – като народен представител. Защо не продължихте?
– Политиката не е за мен. Аз съм учил за пилот и мога други неща. Не знам защо продължава да битува мнението, че всеки може да бъде политик, а за това трябва сериозна подготовка.

– Около 20 процента от българите смятат, че Земята е плоска, или се колебаят как да отговорят на този въпрос, данните са на „Галъп“ отпреди две-три седмици. Има и такива, които не вярват, че човек е стъпвал на Луната… Вашият коментар?
– Тези хора или не са ходили на училище, или се правят на интересни…

Нашият гост
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков” Ловеч (1958). Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна Митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев. Генерал-лейтенант от запаса. Бил е народен представител в Осмото и Деветото Народно събрание и в Седмото Велико народно събрание.
Георги Иванов е автор на книгите „Полети” (1981) и „Време за полети” (1987).

Хронология на полета

1 денонощие, 23 часа и 1 минута в Космоса

На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб ”Союз-33” с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников, бординженер – Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция “Салют-6”: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти в условията на балистична крива и високо претоварване на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в Космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и заявява, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията. Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

https://trud.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B8/