BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Яворов любил страстно Дора Габе

Яворов

Пейо Тотев Крачолов-Яворов е най-известният от самоубилите се наши поети. Той е и един от най-големите творци в българската литература.

През 1905 г. Пейо Яворов се запознава с Дора Габе. Тя е дъщеря на богатия чифликчия от Добруджа Петър Габе и може би малцина знаят, че истинското й име е Изидора.

Запознанството им става в Народната библиотека, където работи поетът. Той редактира първите й стихове, някои дописва и внимателно поправя. Тя приема намесите на опитния си колега и по-късно тези стихотворения са включени в първата й книга „Теменуги“.

По онова време Дора Габе е 17-годишна, много красива, следва френска филология в Женева и Гренобъл. Вече има публикувано стихотворение – когато е едва на 12 г., списание „Младина“ отпечатва стихотворението й „Пролет“. Истинският й творчески дебют обаче са стихотворните цикли в списанията „Мисъл“, „Демократически преглед“ и др. през 1905-1906 г.

Яворов и Дора Габе общуват и чрез писма. Флиртът помежду им запалва и сърдечни чувства. Но колко силни и пламенни са те? Има автори, които смятат, че не Мина и Лора, а Дора Габе е голямата, изпепеляваща любов на поета.

Литературният критик и историк Стефан Памуков преди време откри писма, които доказват, че отношенията между двамата, меко казано, са били твърде топли. Въпреки твърдението на Дора Габе, че Яворов никога не я е целунал дори, техни съвременници имат много по-различно мнение.

В едно от първите си писма до Дора Яворов й задава многозначителния въпрос: „Вие знаете ли цената на душата си?“ Смята се, че Яворов го задава умишлено, той знае, че смисълът му ще остане загадъчен за нея. Към писмото има и следните стихове:

Под нежната омая

на вечер замечтана

и двамата ний горим!

– не идвай чак при мен…

В едно писмо от 12 юни 1905 г. Яворов пише до Дора Габе: „Но вие знаете – моите чувства към вас нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся.“

Яворов много тежко преживява решението на Дора Габе да замине да учи в чужбина. Пред приятели споделя, че изкарал мъчителна безсънна нощ, след като тя му съобщава за заминаването си. Чувствал се не само предаден и изоставен, но и с до кръв наранено сърце. На сутринта отива да се раздели с Дора в хотела й. Подарява й книга на Хайне, на която написва „На първата българска поетеса Дора Габе“.

Кореспонденцията им продължава и след като Дора Габе заминава да учи в Швейцария. В литературната анкета поетесата разказва следното за този период от живота си: „Заминах най-напред за Женева. Яворов продължаваше да ми пише.

И в Женева се намери един П. Р., един клюкарин, който ходеше като сянка подире ми. И аз го изпъдих. Тогава той направи интриги, такива мръсни интриги, че Яворов бе принуден да ми напише много грубо писмо. Като получих това писмо, то ме разтърси цялата.“

В инициалите Стефан Памуков разшифрова името на Петко Росен. (Това е псевдоним на българския писател, критик и деец на ВМОРО Петко Георгиев Чорбаджиев.) Като близък другар на Яворов по македонска линия Петко не можел да приеме, че скъпата на сърцето на поета Дора Габе общува и с други мъже. Когато я пита какво липсва на Яворов, тя отговаря: „Такъв мъж аз не искам!“ След години в спомените си Дора Габе ще напише още:

“Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета.“

Но това ще напише след години. А тогава Петко Росен разказва всичко на приятеля си Яворов. Освен това Петър Габе, бащата на Дора, му дава две писма на дъщеря му до него, в които тя не се изразява особено ласкаво за поета. „И така се свърши. Човекът повече не ми писа“, казва още в анкетата Дора Габе. Става дума за декември 1905 г.

Стефан Памуков обаче открива картичка, която Яворов е изпратил на Дора за новата 1906 г. На картичката пише: „Днес е първият ден на новата година. Мене ме е страх да почна в лошо настроение против лице, на което тъй много доброжелателствувам. Като забравям миналото, прав или крив, аз го прощавам изцяло.“

През първата половина на 1906 г. Яворов помества няколко стихотворения в сп. „Мисъл“. В едно от тях пише:

Душата ми е пуста:

буря кратка

помете всичко там…

След години Дора Габе казва, че е гледала на „Затъмнение“, „От други свят съм аз“, „Душата ми е пуста“ и „Възход“ като дневник на техните отношения.

През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия. Тя идва от чифлика на баща си в Добруджа, за да си извади паспорт. Уговаря си среща с Яворов в ресторант на ул. „Алабин“. Преди той дадойде, в ресторанта влиза висок и строен младеж с брада. Запознава се с Дора с думите: „Аз се казвам Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае.“ После сяда до нея на масата. Така започва техният роман, за който Яворов няма да им прости до края на дните си.

Любовният тригълник Дора Габе – Яворов – Боян Пенев трае кратко време. След това Яворов отпада от него, мястото му ще бъде заето от Елисавета Багряна и това ще промени неговата конфигурация.

През пролетта на 1906 г. Яворов публикува стихотворението „Недей се връща“, което може би е последното разчистване на сметките с Дора Габе:

„Ти грееш в споменът

на миналите дни,

мъртва навсегда!

Мъртва навсегда.

Като задочен отговор на това писмо на Яворов може да приемем стихотворението на Дора Габе „Женска кръв“. То е посветено на Яворов и по изричното желание на поетесата е публикувано след смъртта й. За повечето изследователи на Дора Габе това писмо е най-убедителното доказателство, че

Яворов е първият мъж в живота й:

Женска кръв…

Кръвта, която съзидава

светове от нежност,

скръб и слава,

мисли за нощта,

болката от всичко,

ревността до смърт,

любовта езическа.

Езически да вярваш

и да криеш по езически

от всичко,

че обичаш…

А твойта сянка

идва и ме пита

нося ли от „болката“

в очите си.

Нали ти

на нея ме разпъна пръв!

Свещена и греховна

женска кръв.

В книгата си „Книга за мъртвите ми приятели“ Стефан Цанев разказва как през 1964 г. в Чирпан Дора Габе за първи път признава за любовта си с Яворов. От сцената на местното читалище тя прочита няколко писма на поета до нея, писани през 1905 г.:

„Аз Ви обикнах от първото виждане и се уплаших за Вас. Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение — додето съм с ума си поне! Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете!“

Дора Габе доживя 95 години, почина на 16 ноември 1983 г.

Поетът Евтим Евтимов твърди, че до края на дните си тя имала „страст към хубави мъже“.