BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Мечът и пръстенът на Хан Кубрат идват на 24 май в София от Ермитаж

Мечът на Хан Кубрат идва на 24 май в София. Тогава започват Дните на Ермитажа в столицата ни, които ще продължат до 30 юни. Два от най-емблематичните за българската история предмета – мечът и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство хан Кубрат, са от съкровище, открито през 1912 край село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла в околностите на днешния град Полтава в Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, повечето от които са златни, а други – от сребро. През 1984 година германският археолог професор Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.

Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни “варварски” майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол.

По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.). Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработените и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстен с монограм.

Артефактите от толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е от редките случаи, за който може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име – името на хан Кубрат.

Изложбата е по инициатива на Бойко Борисов и с активното съдействие на министъра на културата Боил Банов. За откриването й идва заместник-директорът на световния музей професор Георги Вилинбахов. Съпътстващите събития са на 25 май от 16 часа, когато кураторът, доцент д-р Иля Ахмедов, ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца, а на 29 май от 16 часа в Квадрат 500 Максим Лапшин ще представи Лабораторията по научна реставрация на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж. От 24 май до 30 юни ще има прожекции в Балната зала на филмите „Ах, Ермитаж!“ и „На Ермитажа с любов“.

https://www.standartnews.com/kultura/mecht-i-prstent-na-khan-kubrat-idvat-na-24-may-392563.html

Две хлапета открили меча на хан Кубрат

560

Когато в мъгливата утрин на 29 май 1912 г. две дрипави селянчета откриват изящна златна чаша в песъчливата земя край малкото селце Малая Перешчепина, близо до град Полтава, днешна Украйна, никой не подозира, че на бял свят през вековете излиза най-значимото българско ранно-средновековно съкровище. Златото на хан Кубрат.

Днес няма особено значение как точно са се казвали пастирчетата. Нито дали са извели на паша кравите или овцете. Легендите около откриването на съкровището така или иначе звучат като приказка. Според част от тях кракът на едно от момчетата – Альоша Бойко, пропаднал в дупка. Извайждайки го, от пясъка изплувал фантастичният бокал. Хлапетата се прибрали ликуващи с находката у дома. Но вместо похвала, малкият Альоша получил шамари от баща си. Строгият казак редил, че наследникът му е крадец и въздал правосъдие, защото бил убеден, че скъпата вещ е на църквата. След това завел момчетата при свещеника, за да върнат открадното и да изкупят греха си. Чувайки невероятната история, божият служител веднага разбрал, че става въпрос за културно-исторически предмет. Успокоил бащата и го отпратил. Докато духовникът уведомявал властите в Полтава за чудната находка, в Малая Перешчепина не останал човек, който да не знаел за „тайното съкровище“. Мало и голямо хукнало да рови пясъка – с брадви, кирки, лопати, мотики или просто с голи ръце. Легендата твърди, че преди от Полтава да дойде научният екип, всеки в селцето успял да се сдобие с поне един предмет от легендарното съкровище – „за черни дни“.
Независимо, че част от находките са изгубени в селските ръце, учените успяват да съберат около 800 златни и сребърни предмета, някои украсени със скъпоценни камъни, бижута, монети, оръжия и др. Имало е много стъклени и керамични съдове, които са изпочупени, докато селяните ровели имането.
Количеството на златните предмети е впечатляващо – цели 25 килограма. Сред тях са златен жезъл, завършващ с щампована фигура на лъв, златна тока за колан, която тежи почти половин килограм, обкована със злато ножница и богато украсен меч.
Бижутата са уникални – четири масивни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Открит е фантастичен златен сервиз – 11 чаши, блюда и две купички, лъжица, рог за пиене, кана. А също така и 281 квадратни пластинки. Наред с тях учените намират и 19 сребърни съда – 10 чаши, сервиз за измиване, фруктиера, две делви, две стремена и блюдо, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Сред съкровището се открояват костен гребен за коса, шахматна фигура на кон и други лични вещи.
Съкровището за първи път е представено на световната сцена през 1913 г. – на Международния конгрес на историците в Лондон. Тогава руската делегация оповестява невероятното откритие. Дълги години учените от различни държави предполагат, че това са византийски, персийски, гръцки бижута, старателно събирани години наред и принадлежали на някой от владетелите на степните народи. Опитът на руснаците да го изкарат тяхно, веднага удря на камък. Унгарските учени също се опитват да си го присвоят, твърдейки че находките са аварски, тъй като откриват подобни в родните си земи.

Дълго време най-голямата загадка остават трите златни пръстена, с монограми на гръцки език. Точно те обаче се оказват ключът към разгадаване на тайните на съкровището. През 1982 г. немският учен Йохан Вернер успява да дешифрира текста върху тях. И да разбере, че два от тях принадлежат на Кубрат. Текстовете гласят: „на Кубрат” и „на патриция Кубрат”. Известно е, че владетелят е прекарал голяма част от живота си в императорския двор в Константинопол. Там той става един от най-близките приятели на император Ираклий и получава титлата “патриций”. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа. Надписът на бижуто гласи: „бат Органа патриция”.

През 1990 г. българо-съветска научна експедиция потвърждава, че съкровището е на Кубрат. Тя излиза и със становище, че гробът до мястото, на което е намерени безценните предмети, е на хан Кубрат, а не на хазарски вожд, както се смята дотогава. И макар днес българските учените да са разделени в мнението си за гроба на владетеля, за произхода на съкровището са единодушни. То безспорно е принадлежало на Кубрат. Именно това, както и фактът, че сред предметите са лични лещи на кана, определя огромното му значение за България.

След най-важните предмети в него е мечът на кан Кубрат. Той е с дължина 94 см, изработен е в Източната Римска империя. И е бил дар от император Ираклий за Кубрат. Всички ние ще имаме уникалния шанс да го видим догодина.
За първи път невероятното съкровище на хан Кубрат, което се пази в Ермитажа ще гостува в България.
„Визитата“ бе договорена преди броени дни от министъра на културата Боил Банов по време на срещата му с директора на Ермитажа Михаил Пиотровски. Безценните предмети ще бъдат изложени у нас по време на дните на световноизвестния и най-голям руски музей в България през 2019 г.
Изключителната идея е на премиера Бойко Борисов и за мен ще е чест да я реализирам, коментира Боил Банов след завръщането си от Санкт Петербург, където участва в VII Международен културен форум. Двамата с Михаил Пиотровски взели решение да възобновят отношенията между България и Ермитажа и да работят активно за обмен на изложби и специалисти. Ще има и съвместни мастъркласове.

Докато ние все още спорим къде е гробът на хан Кубрат, за украинските българи няма съмнение. На мястото, където е намерено съкровището, днес се извисява борова гора. В центъра й, на малка полянка, има паметник от черен мрамор. Той е с човешки ръст и винаги отрупан с цветя. Най – отгоре е издълбан емблематичният знак IYI. Отдолу на украински пише „Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е.”. На български е изписано: „От бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци. 18.07.2001 г.“
Всяка година на тази дата сънародниците ни в Украйна отиват на поклонение пред паметника. Покланят се пред него в най-важните моменти от живота си – при сватба или дипломиране. Смятат мястото за свещено място.

Розенберг отнася тайната в гроба

Изследователите са категорични, че съкровището на хан Кубрат е било много по-голямо. Но част от предметите в него са изчезнали. Селяните от Малая Перешчепина заравяли на „тайни места“ онези от находките, до които успели да се доберат преди учените.
Освен това се знае се, че безценни предмети от Малая Перешчепина са останали в Полтава и са били изложени в местния музей. Следите им обаче се губят завинаги по време на Втората световна война. Тогава подчертан интерес към съкровището проявява не кой да е, а лично главният културен спец на Райха Алфред Розенберг. Той бил отлично запознат с находката и стойността й.
Първото нещо след превземането на Полтава, което Розенберг нарежда, е да му донесат безценните предмети от музея. Легендите разказват, че ги е показвал, а може би и подарил на Хитлер. Дали това е така, никой не знае. Факт е обаче, че фюрерът два пъти посещава Полтава, докато градът е под немска окупация. Розенберг отнася в гроба тайната на полтавската част от съкровището.

https://www.standartnews.com/chudesata_na_balgariya/dve-khlapeta-otkrili-mecha-na-khan-kubrat-378839.html