Иван Андонов: Смъртта не е спектакъл

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
май 2021
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Иван Андонов: Смъртта не е спектакъл

Андонов

След тежко боледуване на 77 години си отиде големият ни актьор, режисьор и художник Иван Андонов. „Няма да съобщаваме никакви подробности около края му, изпълняваме неговото многократно изразявано и последно желание. Казваше, че през живота си е правил много спектакли и циркове, затова не иска около края му да се прави нов спектакъл“, сподели Кирил Маричков пред БТА. Съпругата на режисьора, Люба, е сестра на популярния музикант от „Щурците“.
Последния път, когато талантливият кинаджия се появи на публично място, беше на погребението на актьора Георги Русев през април тази година. И точно очаквахме на 7 януари по традиция майсторът на четката да участва в изложбата „Ивановден“ в галерия „Ракурси“, когато научихме шокиращата новина.
„За Иван Андонов изкуството беше онази свобода, онзи хоризонт, който търсеше до последния си ден. Като че ли нямаше минута в живота му, в която той да не се опитваше да прави нещо. Ако нямаше роля, той рисуваше. След това правеше филми. До последните си дни, след една поредица тежки, нечовешки, бих казал, операции, той всеки ден отиваше в ателието и рисуваше. Това е Иван Андонов“, споделя писателят Георги Мишев.
Прочутият и обичан внук на възрожденци и поборници за Освобождението и Съединението на България е роден в Пловдив. Талантът му е толкова ярък, че още щом завършва ВИТИЗ, хем играе в театъра, Сливенския, Младежкия и Сатиричния, хем непрекъснато го викат на снимки. Сред над 60-те му роли в киното са в „На малкия остров“, „Анкета“, „Инспекторът и нощта“, „Мъже в командировка“, Един наивник на средна възраст“,“Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“ и сериала „На всеки километър“. Едни от най-емблематичните му образи е във филма „Отклонение“ с великата Невена Коканова. През 60-те и 70-те е единственият български актьор, който се снима в главни роли в чужди филмови продукции, в ГДР. А когато играта стана тясна за неговата душа, сам застана зад камерата. И понеже е перфекционист, при това амбициозен, всичко във филмите му е дълбоко отработено и изстрадано. Режисьорският му дебют в игралното кино е „Самодивско хоро“ (1976). А после следват все култови ленти – „Покрив“, „Черешова градина“, „Дами канят“, „Бяла магия“, „Опасен чар“, „Адио Рио“, „Индиански игри“. Бунтарският му филм „Вчера“ от 1988 г. и днес се гледа от младото поколение с възхищение и удоволствие. След него, за съжаление, имаше само още два „Вампири, таласъми“ (1992) и скандалният телевизионен сериал „Дунав мост“ (2000). Когато го питахме има ли още нерви за правене на кино, Андонов отвръщаше :“Нерви имам, но ме е страх, че струните ми няма да са същите. Като едно време, когато можеха да изсвирят всичко. Хем смешно, хем кисело е да наричат днес някои от филмите ми култови. Навремето се скъсаха да ме ругаят точно за тях. На 10-ия ден от снимките на „Вчера“ исках да се откажа от него – видя ми се прекалено шарен, а идеята ми беше да е сив. А сега – бил култов.“
Като художник и режисьор в периода 1965-1971 г. Андонов прави анимационни филми, които вписват името му и в златните години на българското рисувано кино – „Стрелбище“, „Птици“, „Есперанца“, „Мравка, истинска мравка“. Според правилата на световната киноиндустрия Андонов трябваше да е милионер като режисьор на толкова касови и награждавани филми. „Би трябвало, но не съм. Не знам как се справят другите, но за себе си съм уверен, че докато дишам, ще се боря“, коментираше той. А в последните 20 години живописта стана голямата му любов и изцяло го погълна. Някои от платната му са собственост на Националната галерия. Други са в частни колекции в САЩ, Канада, Австралия, Франция, Италия. Правеше поне по една изложба на година. Казваше: „Заспивам и сънувам живопис. Събуждам се и мисля само за картини. Страхотно е.“
Универсалният творец беше известен и с абсолютното си презрение към светските суети. Откакто се е появил на бял свят на 3 май 1934-а, никога не е организирал купон за празника си. „Така съм свикнал. Не съм по тържествата“, споделяше кинаджията.
Преди пет години Иван Андонов разбра, че Господ наистина го обича. Той оцеля по чудо, след като падна от терасата на апартамента си на четвъртия етаж на столичната ул. „Хан Аспарух“. Приземи се върху ламаринения покрив на гаража на съседа си и като от пързалка стигна земята. Последиците – натъртвания и бастун за известно време. „Опитът ми за летене е разказ за приятели на маса в подходящо настроение“, беше коментарът му след случката.