BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Левчев: И днес няма да пожалим Исус

– Г-н Левчев, кой е най-яркият ви детски спомен за Великден?
– Детските спомени са най-ярките. Детските въпроси са най-трудните. Както всички, имаме някакви естествени традиции. На този ден семейството ни се събира у дома, да бъдем заедно. Но тайнствата не стават „у дома“. Затова с приближаването на Святата полунощ все тъй естествено всички се разпиляваме, като че ли всеки си има своя видима или невидима черква. Синът ми е силно религиозен – православен християнин. Аз съм кръщаван в старинната Боянска черква от поп Евстатий Витошки. Но животът ми, страстите ми, както ти е известно, са били такива, че да се правя сега на благочестив християнин, не ми се вижда прилично.
Обичам да ходя на черква, да седя с часове и да си мисля. Някои казват, че си говорят със себе си. Може би така се говори с Бог. Трябва да се превеждаш. Обичам да паля свещи за живите и за умрелите. Но не се кръстя. Мисля, че не ми е дадено. Но зная, че не съм атеист.
– Известен е вашият интерес към тракийската култура.
– Затова съм се самопокръстил в орфизма. Това е единствената религия, която не е вносна, а е възникнала тук, от пръстта на нашата земя. Освен това е напълно мъртва религия. Още Делфийският оракул е казал на великия Юлиян Апостат, че Аполон е мъртъв и изворът е пресъхнал. Така че от този мой си и непрероден орфизъм никой не може да ме отлъчи. Той е религия на любовта и свободата. Изящната Кармен Манукян, с която се чуваме, без да се виждаме, се шегува: „Мъртва религия? Все едно, че говориш с приятелката си на латински“.
За да не засегна неволно праведните християни, ще кажа, че орфизмът се е влял в християнството. Половината от отците на черквата (включително моят любим Аврелий Августин) са били преди това неоплатоници. А след това…
След като ударят камбаните, в мрака се появяват движещите се свещички. За мен от дете това е бил най-красивият миг на Великден. И някои от странстващите свещички се отделят и влизат пак у дома. Това е новото събиране след разпиляването на семейството и светлината. Това свиване и разпускане ми напомня пулсацията на сърцето, ритъма на Всемира.
– Насред Страстната седмица искам да ви попитам къде виждате мястото на вярата днес?
– В душата, разбира се – където й е мястото. В душата, която понякога лекомислено наричаме сърце. В душата на човека и всички неща, които имат душа. Би било красиво вярата и знанието пак да се съберат. Но Пиер Абелар не допуска. Християнството си е същото и съвсем не е същото, каквото е било.
– Има ли полза от християнството в нашето съвремие? И не е ли мъртва религията в Европа, ако имаме предвид намаляващия брой богомолци в църквите и тези, които почитат традициите?
– Думата „полза“ ми се свързва с материалната страна на живота. А религията – с духовната. Християнството в своята люлка Европа е живо и необходимо, за да се спаси човекът в борбата му с тоталните технологии. Богомолците посещават черквите, които могат да бъдат пълни или празни, а вярата живее в храмове, които побират целия смисъл. Но аз ли да говоря за тези работи?
– Ако Исус беше предопределен да бъде изпратен днес сред нас, как щяхме да го посрещнем? И как щеше той да се чувства тук?
– Щяхме да го посрещнем по абсолютно същия начин. Най-напред с цветя, изборни бюлетини и крясъци „Осанна!“, а след това – с трънен венец, крясъци „Разпни го!“ или „Импийчмънт!“, и накрая – винаги разпятие. Но някога разбойниците са били само двама. А сега са толкова много, че се объркваш.
Вече колко десетилетия си посрещаме месия след месия. Аз гледам времето и света с най-обикновените очи. И като зяпачите със симпатия наблюдавам Бойко Борисов, когато завърти камшика в Божия храм. Но не мога да понасям истерията на омразата, която някои вечно раздухват. И подписвам хорския списък в защита на президента Първанов, защото го познавам като един благороден и достоен човек. Знам, че някой ще ми каже: „Абе защо са ти потрябвали тези думи с изтекъл срок?“ И аз ще отговоря: „Може би защото и моят срок е изтекъл. Защото вече ме чака дългият сън и искам да спя спокойно и да не се въртя на възглавницата на небитието“.
– През последните 20 години най-често употребяваната дума в България е „криза“. Това някаква наша „лоша карма“ ли е? И не стана ли народът ни кризоустойчив след толкова премеждия?
– Страхувам се, че нашите безконечни преходни периоди дори не са и кризи, а са някакви измами и самоизмами, черни дупки, в които изчезват добрите сили на народа. А и днешната световна криза не прилича на познатите, класическите. Разни специалисти я анализират и не могат. А самата тя като че ли започва откъм края, откъм финансите, откъм изчезналите (откраднатите) пари, а не от свръхпроизводството.
– А има ли опасност настоящата икономическа рецесия да разпадне необратимо обществото?
– Обществото може и да иска да се разпадне, но аз не вярвам в тази необратимост, след като не знаем с какво ще сменим системата.
*Руслан Йорданов*